Как Троян се превърна в Ню Орлиънс

* Или за невероятната джаз вечер, подарена ни от „Венцислав Благоев диксиленд джазтет” (10 октомври)

ОКАЗА СЕ, че е възможно. Троян да се превърне в Нови Орлеан (Ню Орлиънс), в територия на джаза. Миналата сряда (10 октомври). На откриването на традиционната Есенна изложба на троянските художници, в троянската галерия „Серяковата къща”, когато – благодарение на галеристката Мариела Шошкова, приятелката й Нели Генкова, един софийски троянец, Павлин Павлов, оперен и симфоничен музикант, но изкушен от джаза и от своя Троян, и с подкрепата на Община Троян – над три часа тук звуча истински автентичен (нюорлиънски) джаз.

НАД ТРИ ЧАСА, първо цял час на вернисажа в галерията, после повече от два часа, цял концерт, в Арт клуба (на Милен) в същата сграда. Споделих с приятели, че много се притеснявам да пиша за това събитие – защото магията с думи не може да се предаде, аз не мога. Затова – извинения; и бъдете сигурни – каквито и неща (суперлативи) да кажа за тази невероятна троянска джаз вечер, подарена ни от „Венцислав Благоев диксиленд джазтет”, все ще са недостатъчни и бледи. Както казваше баба ми – става с виждане. Така си е.

КОИ СА ХОРАТА, които на 10-ти този месец превърнаха Троян в Ню Орлиънс? Започвам с ръководителя и душата на бандата – Венци Благоев, благоевградчанин, един от най-големите, а по думите на проф. Владимир Радулов – най-големият, джаз тромпетист в България днес, свирил по всички континенти, концертирал по световните сцени със световни майстори на джаза. Накратко - изключителен! И като музикант, и като шоумен. Владетел на сцената. Венци буквално ни разби с майсторство и всеотдайност (бе в Троян, а свиреше сякаш е в Ню Йорк, Лондон или Париж). Разби ни и с обикновеността си, като на мисионер. „Аз правя фестивал на джаза в родния ми Благоевград, мисля, че и в Троян може да се случи нещо такова”, заяви джазменът, който едва от три-четири години е отново в България, след доста време в чужбина.

ПРОФЕСОРЪТ (Владимир Радулов) – едва ли има грамотен българин, който да не е чувал нещичко от неговото предаване за джаз, което върви по Националното радио без прекъсване от 70-те години, и продължава; най-големият познавач на джаза у нас, джаз енциклопедия, както го наричат специалистите. И пианист, който свири не с ръце, а с душа. Човекът джаз. Има една приказка, че когато на кофти човек му е хубаво, това е чалга, а когато на хубав човек му е кофти, това е блус. Дали пък джазът не е, когато на хубав човек му е и кофти, и хубаво… Музика, в която има всичко. Това е проф. Радулов, и свиренето му в тази троянска вечер (ни) го разкри напълно.

КЛАРИНЕТЪТ на джазтета  - Невилян Гемижев. Мек, фин, толерантен; създаваше впечатление, че допълва останалите. Когато обаче „взе думата” (в соловите партии), се видя колко е голям. „Най-добрият суинг кларнетист у нас”, каза за него Венци Благоев. Ще добавим - уверихме се на живо – и невероятен шоумен. Един днешен български Бени Гудман!

И ЗА НАКРАЯ, но не по значение, оставихме нашия съгражданин Павлин Павлов – тромбонистът, който в момента е оркестрант в Софийската опера, но е част и от джаз отбора на Венци Благоев, с когото са приятели и съмишленици от много години. Говорихме надълго с Павлин, спорих с него, но той бе непреклонен – Троян не е територия на чалгата, тук могат да стават и такива (джаз) неща. Дано е прав!

В КРАТКОТО представяне на състава, в галерията, сред картините, Венци Благоев обясни какво означава „джазтет” – естети на джаза, сиреч джазмени до мозъка на костите. Проф. Радулов пък ни изчетка с твърдението си, че за културата няма столица и провинция, навсякъде има хора, които могат да правят големи неща. В тази посока, донякъде, бе и казаното от земляка ни Павлин Павлов. Той сподели, че е елпромско чедо, техните работили в троянския „Елпром”, и първият му тромбон е купен с елпромски пари; изрази и надежда, че Троян занапред също ще купува тромбони… 

ПО ЕДНО ВРЕМЕ, още вървеше концертът сред картините, Венци излезе на балкона на Серяковата къща и тромпетът му огласи привечерен Троян, след него се появи тромбонът на Павлин, присъедини се и кларинетът на Невилян, за пианото на проф. Радулов нямаше място, иначе нямаше как и то да не е там. Минувачи захласнато гледаха музиката в троянското небе, а няколко хлапета на велосипеди щяха да политнат.

Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• Иван и Теодосий 
• Джаз и картини в "Серяковата къща"   

Троян като Ню Орлиънс, още снимки:

Tweet