Генадий Маринов: Ако говориш донякъде, какво е това?

* „Ако си бях извадил поука, щях да стана по-предпазлив, мълчалив, пригладен, вчесан. И това щеше да бъде пълен мой провал. Надявам се, че не съм такъв, а че съм си същият“ * „Вестникът си е мой, нямам над себе си никого, а над мен е само прогнозата за фалит. Така че няма кой да ми дърпа конците“
Интервю Съдените журналисти в България
ПРЕДИ по-малко от месец излезе от печат книгата „Въпросът за справедливостта. Съдените журналисти в България“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София), сборник интервюта, статии и коментари, представящи журналисти, срещу които са водени съдебни дела. Дела, които до голяма степен застрашават свободата на словото и са опит да се запушат журналистическите уста, а в някои случаи и откровен опит за тормоз, своеобразна (съдебна) саморазправа. Изданието бе подготвено в периода 2019-2020 г. по проект към фонд „Научни изследвания“ на Софийския университет и е дело на екип от Факултета по журналистика и масови комуникации при СУ, ръководен от чудесната доц. д-р Жана Попова (в екипа са проф. д-р Снежана Попова, докторантите в катедра „Радио и телевизия“ Еленица Маринова и Елена Фучеджиева и студентите по радиожурналистика Маринела Петкова и Михаил Митев).

КАКТО се подразбира, проблемът със съдебното преследване на журналисти е погледнат от различни посоки – има и аналитични/изследователски материали за конкретни казуси, за правните основания, развитието на съдебната практика и норма, спецификата на тези дела, анализ по някои знакови процеси срещу журналисти (сред авторите са и съдиите Мирослава Тодорова и Калин Калпакчиев). В този аспект е и изследването на Жана Попова, озаглавено „Кое е по-ценно от справедливостта в делата за клевета срещу журналисти?“, където се обръща внимание и на едно от делата срещу нас: „Генадий Маринов от регионалната медия „Троян 21“ в Троян е съден за текст, в който иронизира избора на местен бизнесмен, платил за да има номера на колата си „ОВ4444АР“ („овчар“). Иронията е част от „нормалността“, за която журналистите говорят в интервютата си. Нормално е да осмиваш човешките нрави, смята журналистът. Но делата за клевета са свързани именно с търсенето на начини да се покажат отклонения от нормалността. Това обаче не е въпрос само на право и на юридически процедури (…) Все пак плурализмът на мнения остава по-важна ценност от „нормалността“, която не е еднозначна категория“.

НО ВЪВ ФОКУСА са интервюта с 15 журналисти, влезли в съда заради свои журналистически материали и водили съдебна битка заради словото си, сред тях, както стана ясно, съм и аз (Генадий Маринов, Т21). А компанията не е случайна и не ме кара да се срамувам, точно обратното. Сред интервюираните са Иво Инджев, Росен Босев, Явор Дачков, Иван Бакалов, Венелина Попова, Катя Касабова, Божидар Божков, Юлиана Методиева, Мариета Димитрова, Емилия Димитрова-Данкова, Валентин Ненков, Борис Ангелов, Ася Пенчева, Слави Ангелов (четирима журналисти отказали участие, причините не са посочени – Сашо Диков, Георги Коритаров, Валя Ахчиева и Маргарита Михнева). Моето интервю направи Михаил Митев в края на 2020 г., когато все още течеше делото за убитото дърво, третото ни дело от 2011 г. насам.

СЛЕД броени дни сборникът „Въпросът за справедливостта. Съдените журналисти в България“ ще има официалното си представяне в Софийския университет.
Генадий Маринов, Т21

Генадий Маринов е основател и главен редактор на в-к „Троян 21“, Троян. Завършил е българска филология в Софийския университет, с журналистика се занимава професионално от 25 години. Работил е в няколко местни медии, а от 2002 г. до момента е свързан с „Троян 21“.

– Колко дела имате и как завършиха те?

– Имам няколко дела. От които най-забавното и интересно дело бе това с „ОВ4444АР“ (2011 г.). Видях кола с този номер, снимах го. Написах един шеговит материал – в някаква степен невинен, въпреки че в него имаше дълбочина за мутренските номера, за чалгата. Забравих за него. Той е писан добронамерено, няма някаква агресия в него, няма атака към конкретния човек. Научих кой е, разбира се. Споменах само инициали, без да му пиша името. Даже имам добри думи за него, той е успешен бизнесмен в Троян. След два-три месеца, може би и повече, получих призовка от съда. Помислих, че има някаква грешка. Веднага се консултирах с адвоката си, а той ми каза, че работата е сериозна. Защото влизам в тази графа на Наказателния кодекс – клевета. А между клевета и обида има някакви разлики в кодекса, доста сериозна разлика като наказание за едното и другото. След това се свързах с  Александър Кашъмов, защото разбрах, че нещата стават опасни. Тръгна делото, стигна до втора инстанция, след това до последна и спечелихме навсякъде. Много нерви, пари и много, много сили отне това дело. От нищо нещо стана работата! Но накрая победата ми даде увереност, че има и правосъдие в България и че има смисъл това, което правя, защото получих невероятна подкрепа тогава.

Друго дело, което заведоха срещу мен, бе за едно убито дърво в центъра на Троян (2020 г.). В града, в централната част, има една редица полувековни смърчове. Един бизнесмен нае общинско помещение в близост и направи сладкарница. Но за да му върви печалбата, сложи надуваем замък в зеленото пространство под едно от дърветата. Това се случваше на 150 м от Общината. Търпяха го, напук на Закона за устройство на територия (ЗУТ), според който нямаш право да слагаш никакви допълнителни неща в зелените градски пространства. Още повече пък огромен надуваем замък. И пред очите на всички дървото изсъхна и го отрязаха. Писах много гневни неща. Бизнесменът заведе дело срещу мен за клевета, което не ме притесни особено много. То върви и в момента. Не се притеснявам изобщо, защото съм абсолютно прав (делото мина на две инстанции, в Районен съд - Троян и Окръжен съд – Ловеч, и приключи с категорично отсъждане в полза на обвиняемия Генадий Маринов и Т21, м. януари 2021 г., а ищецът се отказа да обжалва на трета инстанция – бел. ред.).

Другото дело, всъщност второто поред, беше през 2014 г. То беше нагло дело, по един национален казус. Фирма „Великобритания 2014“ пращаше български работници в Англия. Уж с договор за работа, всичко уредено, но се оказа пирамида. Беше излъгала хиляди души в България. Собственикът на фирмата беше бит пред камерата на една от телевизиите в Росенец и само това го спаси от недоволството на хората. Тогава се свързаха с мен излъгани хора от Троян. Искаха да си кажат думата, да напиша нещо. Имаше много драматични истории. Мъж и жена напуснали работата си, взели кредит по 1200 лв., дали ги на фирмата и след това – нито Англия, нито работа, нито пари. Обвиняваха за всичко това един зам.-шеф във фирмата – троянец. Той играел мръсната игра тук. Хората застанаха с думите си, с лицата, със снимки. Въпросният зам.-шеф на фирмата заведе дело срещу мен, и то пак за клевета.

Въпросът, който си зададох още от първото дело, беше: „Как така влизат в съда такива дела?“. Явно цялата правна уредба го позволява. Сега има битка в Европейската комисия за промяна, така че да не се дава възможност за завеждане на такива дела. Както и да не е инкриминирана клеветата, защото видимо много лесно става. Щом на мен три пъти ми се случи. Моята медия е един малък вестник, в един малък град – какво да говорим за по-едрите неща. Адвокат Александър Кашъмов ми разказва много пъти за абсурда в делото срещу Катя Касабова в Бургас. Тя губи на всички инстанции в България, а след това в Страсбург печели делото, но колко нерви, колко битки...

Генадий Маринов и адв. Александър Кашъмов след приключване на „овчарското“ дело в Районен съд - Троян, Троян, м. август 2011 г.
– Какви инструменти и аргументи използваха юристите (адвокати, съдии) по време на Вашите дела? Как те дефинираха журналистическата работа? Позоваваха ли се на Етичен кодекс, на правилника на медията?
– На първото и смешно „овчарско“ дело си мислех, че повечето адвокати са от мутренските времена, внедрени в системата. Защото има много хора, учили-недоучили и станали юристи, след това адвокати и разни други. Но се оказа, че има и хора като Сашо Кашъмов. От добрите момчета в професията, честен, порядъчен, чист в адвокатската работа, и изключително подготвен. Когато говореше той, в залата млъкваха. Кашъмов тръгна от анализ на смешното от Аристофан, след това стигна до няколко сериозни казуса на големи медии в други страни и с правни аргументи.

– А каква подкрепа имахте?

– Подкрепата с юридическите инструменти беше голяма. А общественото мнение за делата ми също беше в моя подкрепа. Даваше ми кураж и самочувствие.

– А каква подкрепа имахте от журналистическата гилдия?

– На първото дело получих доста голяма подкрепа от един ловешки журналист, Цветан Тодоров, после той стана ПР в общината (в Ловеч). Но тогава си беше чист журналист. Следеше делото, написа няколко материала. Тук в Троян, доколкото има гилдия, хората се плашат. Сякаш го няма делото. Но в национален мащаб бяха публикувани информационни материали и имаше отзвук в по-големите медии. Пример – Виктор Николаев (тогава в сутрешния блок на бТВ) категорично сподели в ефир своето мнение в моя полза.

– Кои политически лица се изказваха по време на процеса и/или в медиите за Вашето дело?

– Много малко и незначителни лица. Контактувам доста с политици, но нито съм получил подкрепа, нито атака. Набъркани са, естествено, и политици. В делото, което тече и сега – с надуваемия замък (за убитото дърво), стои политик, има набъркан политик, който е зад бизнесмена и помага на бизнеса му. Езикът ми е остър и това е причината.

– Имаше ли момент, в който мислехте, че ще изгубите делото?
– Много пъти съм бил притеснен. Но най-силно на първото си дело, гледането му на втора инстанция. Притесни ме тенденциозното отношение на един от представителите на тричленния съдебния състав. Само той имаше нападки срещу мен, за разлика от другите, и това малко ме разколеба. Не малко, да съм честен, много.

– Промени ли се Вашето отношение към правосъдната система?

– То се промени от самото начало като видях, че има адвокат като Кашъмов. Истинска бяла врана в системата, но ми дава увереност, че има шанс за тази система.

– А каква поука си извадихте Вие?
– Оказа, че никаква. Ако си бях извадил поука, щях да стана по-предпазлив, мълчалив, пригладен, вчесан. И това щеше да бъде пълен мой провал. Надявам се, че не съм такъв, а че съм си същият. Не съм допускал да ми диктуват някога какво да пиша. Въпреки че е трудно, защото играем чиста игра и се издържаме от реклами. Имали сме неприлични предложения, но не сме ги приемали.

– Според Вас самите дела за обида и клевета превръщат ли се в инструмент за сплашване на журналистите?
– Определено. Особено тези дела за клевета. Обида и клевета са различни неща. Обидата е нещо леко и неинкриминирано, а клеветата – така е направено в нашия Наказателен кодекс, че е по много коварен и тежък член. И когато срещу теб е ядосан бизнесмен с ресурс, той може да си позволи да направи грамаден иск и ако номерът мине, просто да ти отреже главата в буквален смисъл. Както и да фалира медията, ако искът е насочен към медия. Исковете срещу „Троян 21“ бяха за по 10 000 лв. За мен и малкия ми вестник това са много пари. Голям шок ще е, ако загубя подобно дело. Отделно, ако се загуби подобно дело, се оказва, че не си се борил за свобода на словото, не си я защитил, а за нещо друго. Изобщо медийната среда става съвсем друга. Вече трябва да говориш донякъде, а ако говориш донякъде, какво е това? Каква журналистика е, как ще се разнищват по-сериозни неща?

10 години по-късно, след заседание по делото за убитото дърво в Районен съд - Троян, Троян, м. септември 2020 г.
– Какви са Вашите правила и разбирания за спазване на правила на работа и недопускане на обиди и клевети?
– Не знам, вероятно емоциите понякога те правят по-невнимателен и по-непрецизен. Но при всички текстове съм проверявал от няколко места. Да говорим конкретно за делата. За първото. Какво да проверявам? То е абсолютен, очеваден факт – мерцедес с 4 четворки, разчитано като „овчар“ от всекиго. В другия случай – публикувах думите на потърпевшите хора. Те представиха документи. За дървото съм публикувал три или четири читателски писма по същата тема. Още по-остри от моята теза. Това ми дава увереност, че щом хора говорят същото, значи съм прав. Четох Закона за устройство на територията и там императивно е казано, че е забранено да се променя предназначението на съществуващи озеленени площи или на части от тях в урбанизираните територии.

– Какви са Вашите разбирания за свободата на словото?
– Вестникът си е мой, нямам над себе си никого, а над мен е само прогнозата за фалит. Така че няма кой да ми дърпа конците. В една голяма медия, и то в България, много повече фактори играят. Собственик, редактор и други началници. Обвързаност на големите медии с политиката. Там свободата на словото е друга. Но аз продължавам да си пиша. Получавал съм много удари, но получавам и подкрепа и това ми дава увереност, че съм прав.

Интервю на Михаил Митев,
в сборника „Въпросът за справедливостта. Съдените журналисти в България“

* Заглавието е на редакцията

Публикации по темата в Т21 (печатното издание и сайта):

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |