Адв. Александър Кашъмов: „Дело на смръщената сериозност срещу смеха”

* „Местните медии са един много важен стожер и всяка подобна акция е акция срещу развитието на обществото” * „Посланието за хората е, че словото е свободно, включително в Троян”

ПО-ДОЛУ ще прочетете интервюто на Цветан Тодоров, главен редактор на ловешкия в. „Народен глас”, с адв. Александър Кашъмов, защитника по делото „ОВ 4444 АР” (вече ви запознахме в подробности с това странно и на пръв поглед смешно, но криещо далеч по-дълбоки и сериозни смисли дело, заведено срещу главния редактор и издател на в. „Троян 21” Генадий Маринов от троянския бизнесмен Дочко Дочев – бел. Т21). В миналия брой ви представихме адв. Кашъмов, ще припомним само, че той е ръководител на правния екип на Фондация „Програма достъп до информация” (ПДИ) и е адвокат №1 на България за 2008 г. в класацията на сп. „Правен свят”.

ЖУРНАЛИСТЪТ Цветан Тодоров е координатор на ПДИ за Ловешка област и има спечелени три дела по Закона за достъп до обществена информация. Г-н Тодоров присъства от начало до край на гледането на „ов4арското” дело в Районния съд в Троян на 11 август т.г. А негова статия по темата, излязла в националния всекидневник "Труд", отприщи лавина от реакции (виж клипа най-долу).

Т21

*****

- Това дело беше поредното срещу журналист в Ловешко. Как би го характеризирал?
- Делото е доста странно, защото става дума за квалификацията „овчар”. Според тъжителя регистрационният номер „ОВ 4444 АР” не може да се чете като овчар, а авторът на публикацията си е позволил да направи този каламбур в статия. Делото е знаково поради няколко причини. Първо - това е дело на смръщената сериозност срещу смеха. Тази битка се води от векове. Смехът е пречил на тираните и на хората, които не могат да видят смешното, свободното, волното. Второ - това е дело на бизнесмен срещу вестник, което също е знаково за България. У нас част от бизнеса се отдели от гражданското общество и смята себе си за нещо по-важно, защото има пари, влияние, възможности. Може да достигне дори до тези еретични мисли да се опита да затвори устата на свободните хора.

Третото важно нещо е, че става дума и за една регионална медия, за малък вестник, който обаче - както на много места в България - е отдушник за местните хора, които могат да видят в някаква степен истината за ежедневието си, критика, упование, утеха, опора. Съдя за това по коментарите във форума му и по мненията, които чух тук, на място. Все още не сме развита демокрация и хората не вярват, че управляващите зависят от нас. Затова местните медии са един много важен стожер и всяка подобна акция е акция срещу развитието на обществото, срещу свободата на отделния човек, който е придобил някаква смелост през последните 20 години да смята, че поне нещичко зависи от него. Решението на съда е много важно, защото той, като независима институция в една демократична страна, е призван да каже докъде може, да посочи границата и даде възможност на обществото да продължи напред. Троян не е същият след това дело.

- Възможно ли е подобно дело в столицата?
- Ако трябва честно да кажа - мисля, че не. Никой засегнат не би го водил, защото знае, че ще го загуби. От друга страна, за съжаление, не липсват дела в столицата, които се водят от политици и партии срещу журналисти. Поне за две партии мога да кажа – „Атака” и РЗС. Това е много жалко, защото показва незрялост на обществото. Ако политиците смятат, че тяхното поле за изява е съдът, а не политическата сфера, то тогава те не са достатъчно добри политици.

- Не е ли странно, че тъжителят всъщност води дело за това, че е платил на КАТ едни 1000 лева, за да стане обект на шега?
- Сложно е, когато говорим за чувството за хумор. За мен широкият поглед на човека, погледът, който стига до хоризонта, обикновено е свързан с чувство за хумор и със способност за самоирония. Човек не е съвършен и умният съзнава това. Неосъзнаването на обективно смешното, преиграването и превръщането му в една сериозност ми се вижда проблем. В случая не знам дали дори става дума за 1000 лева и не съм убеден, че бизнесменът не приема номера като шега - по-скоро има лош съветник.

- Съдът ли ще решава кой има право да се смее?
- Абсурдно е, че стигаме до там съдът да го решава. Всъщност днешното съдебно решение каза, че можем да се смеем и че не съдът определя кой има право да се смее. Реалността, както пише авторът на тази статия, е по-многолика от измисленото. Самият факт, че в България има такова дело, колкото и да звучи парадоксално, е нещо, което утвърждава демокрацията, защото тласка нещата в правилната посока. За съжаление ние не можем да изпием като хапче цялото това развитие, което сме пропуснали в сравнение с цивилизованите страни, и ще трябва да направим своите собствени упражнения, за да се изравним с тях.

- Как ще коментирате практиката на КАТ да продава номера с еднакви цифри?
- Регистрационният номер служи някой да бъде идентифициран. Най-естествено е една регистрация на МПС да се основава на поредни номера. Това, че човек може да използва номера за естетически цели, да задоволи собственото си его, все едно, че купува картина – това ми се струва съмнителна практика. И тя поставя КАТ в немного ясна позиция. Това фирма за украса ли е, или държавна институция, която регистрира МПС-та? В тези дни не за първи път се поставя въпросът какво е редно и какво не е редно в МВР - както даренията. Редно е да се обсъдят и платените регистрации, с които сякаш се подаряват някакви шарени хартии, някакви индулгенции – нещо, което е характерно за късномонархическото средновековие, но едва ли е характерно за една демократична система на МВР.

- Каква е тенденцията при делата срещу журналисти?
- Там, където аз имам възможност да се явявам, е добра, защото на места провеждаме конкретни битки. Но като цяло не спират опитите на политици, на управляващи, на бизнесмени да съдят журналисти. Би ми се искало по-голяма част от тези спорове да се отправят до етичните комисии, вместо до съда, защото тяхна е работата да казват какво медиите бива и какво не бива да публикуват. Би ми се искало също да се остави повече свобода за свободното слово. Защото дори в определени моменти да е жегващо, дори да е неприятно, то дава пространство за големия дебат. А именно в големия дебат ние можем да изберем по-добрите решения за нас като граждани.

- В този смисъл това дело какво би могло да промени в Троян?
- Аз смятам, че то вече промени разни неща. Посланието за хората е, че словото е свободно, включително в Троян. Че могат свободно да говорят и да се смеят по своите въпроси. Че не бива да опитват да запушат устата на пресата. Че могат да се обръщат към съда и той ще даде правилна преценка. Всичко това допринася за „хигиената” на едно малко място. А малкото място не се различава много от голямото.


Интервю на Цветан Тодоров

Начало

Още по темата:

• „Троянският „ОВ 4444 АР”
• „ОВ4444АР?!?” - в сайта Сеир.бг
• Дочко ни съди?!
• Спечелихме делото. Безапелационно!
• Адв. Кашъмов: "Клевета има само при неистински факти"

ТУК е статията на в. Труд

Tweet