До Дойран и назад

* „Градоначалникът Анго Ангов ни посрещна радушно, усмихнато и със съпричастност към троянската кауза… Обсъди се и идеята за побратимяване на двата града, която ще бъде предадена на троянското ръководство“
От мястото на събитието
Троянци на гости при кмета на Стар Дойран - 34-годишния Анго Ангов (в средата), 19 април
ЗА ПОРЕДНА година сериозна група от родолюбци и потомци на герои от 34-ти пехотен Троянски полк, сражавали се, а някои оставили костите си по бойните полета на Македония през Първата световна война и най-много в околностите на град Дойран, организираха посещение на тези свети места. От 18-ти до 21 април автобус и микробус на троянската фирма „Нешев“ плюс няколко коли от Троян и други места на страната, над сто човека, преминахме по бойните полета  на българската армия  – по маршрута Троян - Скопие - Охрид - Битоля - Дойран. 

С развети знамена – българското и троянското, на заден план е Дойранското езеро
КАКТО от самото начало на тези организирани троянски посещения, така и сега в основата беше доайенът Христо Данов, потомък на герой от Дойранската епопея, съхранил в паметта си стотици истории за онези паметни дни и винаги готов да разкаже и опише на слушателя. Съименникът му, известният троянски бизнесмен и активист на патриотичното дружество „Традиция“ Христо Йовчевски - спонсор на екскурзията, пък бе нашият перфектен гид и впечатли с дълбоките си познания на историческите събития и разказваческо майсторство. А полковникът от запаса доц. Иван Павлевски, автор на двата тома „58-ми, забравеният героичен полк 1915-1918 г.“, изнесе няколко беседи с впечатляващи исторически данни. В организацията значителна беше и помощта на Ангел Стойков, също потомък на герой от Дойранските сражения.

Страцин, разказът на полк. Иван Павлевски за боевете тук през Втората световна война
БЕЗ ДА СЕ ВПУСКАМ в подробности ще се опитам да ви предам какво видяхме за тези четири дни. Първата спирка беше до Страцин, където полк. Павлевски изнесе разказа за боевете през Втората световна война и героизма на българската армия. След около  седем часа път бяхме в Скопие. Приятно и удобно се пътува с фирма „Нешев“, а и шофьорите са безупречни професионалисти. Разходка из града и снимки пред десетките паметници, но най-вече пред 24 метровия на Александър Велики. Макар че ми се струва, и не само на мен, че братята македонци са преекспонирали историята... През Тетово и Гостивар групата се отправя за Охрид и след доста изморително пътуване по тесни шосета с много завои, изкачвания и слизания по теснините в чукарестите планини, най-сетне бяхме в Охрид. Прекрасна гледка е Охридското езеро, с много туристи, екзотични цветя, бели лебеди, рибарски лодки. Посещението на Самуиловата крепост и църквата с мощите на св. Климент Охридски допълни програмата, а снимките на крепостните стени са документирали присъствието ни тук.

В ресторанта
НА ВТОРИЯ ден тръгнахме за Дойран – през Битоля, Прилеп, Кавадарци и Валандово. Спряхме в Битоля, тук прави впечатление оживеният център, с много красиви и жизнерадостни млади хора, повечето от тях студенти. Надвечер сме в Стар Дойран и се настанихме в хотел „Полин“. Представителната група – двамата Христовци (Данов и Йовчевски), Ангел Стойков и Иван Павлевски имаха уговорена среща с градоначалника Анго Ангов. Оказа се много симпатичен и енергичен 34-годишен  мъж. Посрещна ни радушно, усмихнато и със съпричастност към троянската кауза, бе изпълнил и обещанията си от миналогодишната среща. Подарихме му подробна карта на района на Дойран, запазена и съхранена от цариградски българи. Обсъди се и идеята за побратимяване на двата града, която ще бъде предадена на троянското ръководство. Вечерта, както и в минали години, премина във веселие на жива музика в ресторанта на хотела. След подгрявката с троянска сливова и македонска гроздова – на хорото, който го може и желае, който не, гледаше и се радваше.

Авторът с красивите сръбски девойчета преди да се хванат на българското хоро
НА ТРЕТИЯ ден сутринта поехме към връх Кала тепе, където е бил командният пункт на българската армия и който англичаните нарекли Окото на дявола. На връщане се спряхме пред Фердинандовата чешма и поднесохме венец, обядът бе открито и отново надолу. Разходка около езерото, вечеря и отново веселие – този път заедно с голяма група младежи от Сърбия. Редуваха се български народни хора, хороводецът Пламен развяваше българския трибагреник, а на дългото хоро се бяха хванали заедно българи и сърби. Хубави сръбски девойчета набързо научиха стъпките на „Бяла роза“, а после нашите дами се заиграха на сръбските ритми. Братски, приятелски отношения и дано това, което е било някога, никога повече да не се повтаря, защото паметниците от войните навяват само мъка и тъга. В последния ден, неделя, групата ни – поизморена, но доволна от видяното и преживяното – благополучно се завърна на троянска земя и се раздели с обещанието догодина да бъде пак на линия.

Стефан Генков

Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |