Кольо Матеев, ковачът на Новоселското въстание

* Да се знае и никога да не се забравя „какво се случи в лето 1876-о кога се потъпка и изгори Ново село за народност”

 

10-те реда на „Традиция”

Постоянната ни рубрика „10-те реда на „Традиция” се води от Регионалния клон „34-ти пехотен Троянски полк” - Априлци и Троян на Национално дружество „Традиция”. Рубриката представя важни събития, личности, факти от близката ни и по-далечна история, които ни карат да се гордеем, че сме българи и троянци.

ОТ 2 ДО 11 МАЙ 1876 Г. новоселци водят тежки боеве. На 9 май, след падането на Батошево и Кръвеник, турците хвърлят всичките си сили за превземането на Ново село. Позициите на въстаниците стават неудържими, но тяхната защита не позволява на врага да овладее бързо селото. Бойците отстъпват бавно. Към източната страна на селото срещу настъпващите орди излиза и „ковачът на тежките саби” Кольо Тодоров Матеев, оръжейникът на въстанието. Замахва с тежката си сабя срещу двама башибозуци, изскочили срещу децата му, отрязва главата на единия, грабва пушката му и застрелва другия. Да продължи по-нататък боя не може, тъй като са ранени и двете му ръце. На другия ден е заловен, изкаран на местността Тотина поляна, където е разсечен на късове след нечувани изтезания.

Чешмата паметник на Кольо Матеев, вдигнат на Тотина поляна

ЛИЧНИТЕ вещи и оръжието на Кольо Матеев, след целенасочена събирателска дейност през 1955-1956 г., постъпват в плевенския музей. Заслугата за тяхното издирване е на Иван Марангозов, стария учител и общественик, когото познаваме като автор на книгата „Новоселското въстание. Осемдневната борба под Марагидик”.

Прочутата сабя на Кольо Матеев

Наковалнята на майстора ковач с надписа "1868"

САБЯТА, с която Кольо Тодоров убива башибозука, до Освобождението е скрита в един от зидовете на къщата му. През 1955 г. Марангозов пише до плевенския музей: „Сабята на ковача-чудак, с която с един замах отсякъл главата на турчина-нападател, се пази у неговите наследници. Трябва да се прибере…” След постъпването й в музея старият учител споделя: „Зарадвах се много, че най-после тежката сабя на ковача-чудак е отишла, дето трябва да бъде и дето й прилича”. Предполага се, че сабята е от последните работи на майстора, добре закалена, ръчно изкована. Тежи 900 грама. Ръкохватката й е с дъгообразен предпазител, завършващ със стилизирана глава на птица.

СЪХРАНЕНА е и наковалнята на майстора заедно с ковашки клещи. Върху една от вертикалните страни на наковалнята е издълбана годината 1868, т.е. годината на изработването й. Украсена е със зигзагообразни линии и несиметрични геометрични орнаменти. През 2006 г. троянци имаха възможността да видят тази реликва в изложбата, посветена на 130 години от Априлското въстание, представена в сградата на Конака.

ДРУГА ЗАПАЗЕНА лична вещ на ковача е църковна книга „светче” – руски месецослов от 1864 г. В нея има две значими приписки. Едната гласи: „Това светче да се знае, че е на Кольо Тодоров от Ново село, 1868, януари 8 ден”. Другата отбелязва мъченическата му смърт: „1876 сене (година) месец мая на 11 кога са убили Коля Тодоров във понеделник по пладне.”

СЪХРАНЕНИТЕ вещи на Кольо Матеев, заедно с другите запазени материални свидетелства на Новоселската епопея имат особена стойност за нас като символ на саможертва и мъченичество, на чест и героизъм. Посланието, което носят тези реликви през вековете, е да се знае и никога да не се забравя „какво се случи в лето 1876-о кога се потъпка и изгори Ново село за народност”. 

Десислава Вутова,

РК „34-ти пехотен троянски полк”, Априлци – Троян

Бел. ред. Авторката Десислава Вутова е уредник в троянския Музей на занаятите от 2005 г. Завършила е Езиковата гимназия в Ловеч и балканистика във Великотърновския университет. Има редица изследвания, свързани с църковната ни история и конкретно с култа към небесната покровителка на Троян св. Петка (Параскева).

Начало

Още в „10-те реда на "Традиция”:

• За водосвета на българските бойни знамена на Богоявление
• За 10-ти Новоингерманландски полк 
• За бойните знамена на 34-ти пехотен Троянски полк
• Когато България и офицерската чест стояха над всичко
• Новоселското въстание - 140 години по-късно
• Първоосновата на всичко - българската жена
• Левски: "Не ги познавам. Сам бях"
• Изпреварил епохата си с векове
• За Берлинския договор
• За Източна Румелия 
• Спомени за капитан Тотю Грънчаров от с. Терзийско
• Черквата "Св. св. Константин и Елена"
• Мостът на Кольо Фичето при Бяла 
• Приписките на свещеник Стефан поп Димитров

Tweet