Привилегията да бъдем образовани

* Началото е с монашеското килийно училище в Троянския манастир – 1765 г. * Три училища вдигат в Троян преди Освобождението –
 в женския метох (1848 г.), Жълтото училище (1872 г.),
 училището до реката (1881 г.)
10-те реда на „Традиция”
Шествие на 24 май в Троян, 30-те години
ПРАЗНИКЪТ на българската писменост и култура – денят на светите братя просветите Кирил и Методий (24 май, по стар стил – 11 май) има особено значение за българския род и повод да си припомняме за пътя, извървян от нашите предци в търсенето и отстояването на привилегията да бъдем образовани. В Троянския край първата свещ на просвещението пламва в Троянския манастир, където през 1765 г. се открива монашеско килийно училище. На четмо, писмо и черковно правило манастирските послушници се обучават при даскал Никола Върбанов (родом от Сопот). Архимандрит хаджи Авксентий отваря училище от по-висш тип в манастира през 1869 г. То съществува около 15 години. През 1871 г. австрийският пътешественик Феликс Каниц посетил светата обител и останал във възторг от младите манастирски учители – йеродяконите Максим Пелов и Партений п. Дамянов. Дълбоко впечатление в него оставили скромните и любознателни ученици, както и уредбата на това наистина знаменателно манастирско училище, сред чиито възпитаници са духовници, бъдещи учители, зографи, занаятчии. В Троян началото на килийното образование е поставено през 1773 г., а първите учители, чиито имена знаем днес, са духовни лица – отец Макарий от Троянския манастир, поп Марин от мах. Попишка, даскал Вълчо – първият мирски учител.

ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО в Троян са строени три училища. В женския метох училището представлявало едноетажна сграда с две стаи и мазе (метохът се е намирал в близост до днешната улица „Спас Бояджиев“). В двора на черквата „Св. Параскева” през 1848 г. е издигнато светското взаимно училище – двуетажна сграда с шест стаи, две от които използвани за занятия и една по-голяма за провеждане на събрания и за учителска библиотека. За всички дела на това училище грижата била на църковното настоятелство. Трето по ред е новото класно училище, назовано от троянци Жълтото училище. Планът на сградата е дело на учителя Илия Белковски по образец на Пловдивското българско училище, а майсторът е уста Генчо Кънев от Трявна. На 23 април 1872 г. при стичането на многочислен народ се положил основният камък, а на 26 октомври същата година сградата била готова. Жълтото училище се изгражда със средства на троянската Община, дарения от църквата, от еснафските организации, от граждани. Построено е с доброволен труд, а Троянският манастир дарява 50 турски лири. Училището има кратък живот, само три години, но се утвърждава и като архитектурен символ, гордост за град Троян. Пламъците на съдбоносните събития от 1877 г. поглъщат целия град, а турците запалват първо Жълтото училище. 

ПРЕЗ 1881 Г. уста Генчо Кънев издига училището до реката (днешната основна сграда на Музея на занаятите). С появата му на бял свят частично се разрешава въпросът за учебните помещения в града. Троянецът Минко Шейтанов разказва в своите спомени: „Спомням си сцената на старото училище… Не мога да забравя срещата на татя с главния учител на училището – Иван Памукчиев (даскал Иван)… Строен, снажен, облечен в чер костюм, с мека шапка на главата и като всеки тогавашен учител, с бяла колосана яка, черна връзка и големи мустаци. Върви по средата на калдаръма и поздравява наляво и надясно. Понякога се и поспирва, разговаря.”

Народно основно училище "Константин х. Калчов" (сега ОУ "Ив. Хаджийски), построено през 1896 г.
ПРЕЗ 1896 Г. на мястото на Жълтото училище се ражда второто новоизградено училище – кръстено на дарителя Константин хаджи Калчев (днес ОУ„Иван Хаджийски”). Средствата се събират от дарения, сред които най-сериозно е това от 12 000 лв на троянеца хаджи Калчо Дренски. Отначало в сградата се настанява началното училище от първо до четвърто отделение. По-късно заема мястото си класното (трикласно) училище. С дарение на известния политик, държавник и дипломат Константин х. Калчев (син на хаджи Калчо Дренски) по време на Първата световна война се изгражда крило към съществуващото училище на два етажа с четири стаи. Стойността на дарението за постройката се оценява на 100 000 лв., а дарителят основава и фонд от 10 000 лв., от чиито лихви се дават награди на отличните ученици. Съвсем основателно училището от този момент започва да носи името на своя благодетел – Народно основно училище „Константин х. Калчов“.

ЗА АТМОСФЕРАТА на онази епоха, за мястото на празника в живота на троянци свидетелство намираме на страниците на вестник „Хемус“: „Празникът бе отпразнуван тая година (1938 г.) за пръв път общо, от всички училища в града, пред паметника (паметника на загиналите троянци във войните за национално обединение). Вечерта срещу празника бе устроена факелна манифестация, която завърши със слово, декламации и хоро на площада. На следния ден, след отпуска на църква, в стройни редици, наедно с ученическата музика пристигнаха около паметника всички училища включая детската забавачница. След водосвета г-н Никола Николов, учител в гимназията, произнесе вдъхновено и смислено слово за делото на солунските братя… С подобаваща тържественост първите абитуренти предадоха знамето на другарите си от следващите ги класове. Празненството завърши с хоро на площада”.

ДУХЪТ НА ПРАЗНИКА е съхранен във времето и поставя пред нас дълга да го пазим и предадем на нашите наследници. 

Десислава Вутова,
РК „34-ти пехотен Троянски полк“

 Още в „10-те реда на "Традиция”:

9 коментара:

Анонимен каза...

Съжалявам че трябва във този светъл празничен ден да пиша тези неща но те са преживени от мен и искам да ги споделя със Вас читателите на Троян 21.Във това "народно училище"имам неприятни спомени,имаше един учител който преподаваше по пеене,той влизаше в часа със дървена показалка..който пееше фалшиво..излизаше на черната дъска показваше двете си длани и биваше жигосван със тази пръчка няколко пъти,имаше случай една моя съученичка се изпусна,за което получи допълнителни няколко удара..беше часа на ужаса.. почти всички пеехме фалшиво със треперещи гласове..такива спомени имам от това "народно училище"

Анонимен каза...

Тодор Иванов е пребивал почти всички ученици,които са имали нещастието да НЕ бъдат харесвани от него.А то не бе трудно.Стига да не си от партийно семейство, моментално те превръщаше в жертва на този психопат.

Анонимен каза...

Егаси откачалката е бил тоз даскал - простак! За кои години става дума? Дали е жив още? Идва ми да го извъртя него с такава дървена показалка, че да го питам аз дали му е кеф и дали ще пее правилно!!! А помните ли и един друг образ от един филм "Да обичаш на инат", дето един такъв комунистически тумбак пееше фалшиво, но никакво мърдане от поста му, докато не се пенсионира! Аааа, не ми ги хвалете! Има и качествени учители, но има и плява!

Анонимен каза...

Мисля,че става дума за учителя Генков!Тодор Иванов беше любимец на учениците. Създаде оркестър и поне по мое време беше така,харесван и уважаван!

Анонимен каза...

Аз пък имам добри спомени, рядко са ме били, твърдя, че само когато съм си бил виновен, доста пъти са ми прощавали разни глупости. На всички учители благодаря за това, което са ме научили. Без тях щяхме да сме неграмотни. Имали сме срещи на випуски, там по-непослушните и повече наказвани, никога не са изразявали негативизъм към учителите.

Анонимен каза...

Генков ми е преподавал пеене!Не си спомням да се е отнасял с ученик, който пее фалшиво по описания по-горе начин, поне за годините 65-70-та година. Който не пееше правилно, четеше нотите.
Моите уважения към Г-н.Генков, и лека му пръст!
Имам друг спомен, който е съвсем истински. Учителката ми по трудово обучение на изработения от мен предмет постави добър-4, а на отличничката, която взе моя предмет и се яви за оценка, постави отличен-6. Беше в 8-ми клас и се оформяха крайните годишни оценки. Никога няма да забравя! Разочарование! Не можех да си обясня защо се случваше!

Анонимен каза...

От ОУ "Иван Хаджийски" имам добри спомени, само с 1 изключение - Стефка Алашка.
Толкова зъл и комплексиран човек, че няма накъде повече.
Когато влезеше намръщена, на всички ни беше ясно, че тая пак ще раздава 2-ки.
Мен определено не ме обичаше.
В дните преди историята, аз уча, нашите ме изпитват и всичко е точно.
Оная обаче като ме вдигне и все ме закопаваше и бях все 2-3-2-3, в редки случай някоя 4-ка.
А когато изпитваше отличниците - можех
на всеки един въпрос да отговоря.
Въпрос на формулиране и задаване на въпроса.
Аз когато започнех изречението с "ами..." и ме прекъсваше и правеше забележка.
Отличниците и те започваха така, но това не беше проблем.

Анонимен каза...

Е щом ще ги назоваваме със имена..Карайванов се казваше учителя"любим" по пеене! Имаше две циганчета във класа ни Акиф и Коцето..за да не ядат бой,бягаха от часовете му,и пееха под прозореца..карайванов..караиванов ти си варен картоф,беше малко комична сцена защото ние се накачулявахме по прозорците да ги видим,и се смеехме,но той позеленяваше от яд,и си го изкарваше на нас! Такива бяха "хубавите ни детски години"..ядяхме бой от родителите си,ядяхме от учителите,а в младежките години,нашата родна милиция ни смилаше от бой заради дългите ни коси,и че носехме "чарлстонки"панталони със широки крачоли,всеки милиционер имаше линийка и мереше крачолите,а бяха над 20см..аиде във кауша,разпаряха ни панталоните и отнасяш една гора бой..боят съпътстваше жиивота ни..А сега възпитателно да плеснеш на внука си един шамар,рискуваш да те арестуват,ама и то настана слободия да Ви кажа..!

Анонимен каза...

Благодаря Ви 8-ми! Много хубав коментар,разсмяме и си спомних как ме върнаха от същото училище, защото панталона ми бе доста широк и ужас при това бе с ресни!

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |