Михаил Вешим: „Всичко е от простотията, дами и господа!“

* Личеше си възхищението му от Хашек и неговия Швейк, от нашия Алеко – най-големия безсребърник, нелепо изобразен на 100-левката

* За Троянско: „Хубав край, хубави хора“ * Препоръка: Да се свалят момичета или правителства, а не книги от интернет

Срещи

Михаил Вешим в Троян, 18 май 2017 г.

НА 18 МАЙ в Информационно-културния център троянци имаха възможност за втори път да се срещнат със сатирика и сладкодумника Михаил Вешим, главен редактор на в. „Стършел“, автор на редица романи, сред които „Английският съсед“,  „Руският съсед“, „Нашингтон“ и най-новия „Когато бях армейски генерал“, на разкази, пътеписи, фейлетони. Обезоръжаващо съчетание от засмяна добронамереност и пределна откровеност, гостът влизаше с лекота от тема в тема и сподели с публиката много неща.

„ХУБАВ край, хубави хора“, цитира той култова реплика от филма „Преброяване на дивите зайци“ по сценарий на баща му, писателя Георги Мишев, но отношението му към тукашния край не беше иронично, напротив. Той сподели, че се чувства свързан с него и по линия на баща си, родом от ловешкото село Йоглав, и защото 20 години е имал вила в село Бели Осъм. Подчерта, че тук е едно съхранено място, където хората не се крадат, съседите посрещат с местни дарове – сланина, ракия, зеленчуци, „все едно съм бедстващ“ – и където и сега е добре дошъл.

МИХАИЛ ВЕШИМ много говори за природата на смешното – с опита на сатирик и на хуманитарно образован човек, но и горчиво примирен с днешните времена, когато хуморът се е пренесъл от книгите и пресата в телевизионните студия и от остроумен и принципен е станал плосък и продажен. Личеше си възхищението му от Хашек и неговия Швейк, от нашия Алеко – най-големия безсребърник, нелепо изобразен на 100-левката, така че днес бай Ганьо „буквално го е сложил в джоба си“. Помечта си книгите да не се свалят от интернет - да продължават да се четат на хартия, а да се свалят момичета или правителства. Боравейки с конкретни днешни имена, подчерта разликата между талант и интелект, талант и морал. Припомни още много тъжни истини на днешното ни живеене и обясни: „Всичко е от простотията, дами и господа!“.

РАЗБИРА се, Михаил Вешим не звучеше пораженчески. Той каза, че има смисъл в събиранията на малки общества като тазвечершното. Говори колко важна е свободата да осмиваш силните на деня, която днешна България има. Припомни, че констатацията „всички са масакри“ не е на Алеко, а на Бай Ганьо. С много симпатия разказваше за някогашния главен редактор на вестник „Стършел“ Йордан Попов, който във всичко е виждал смешното и затова смешните случки непрекъснато му се „лепели“. Веднъж бил помолен да постои зад една зеленчукова сергия, докато продавачът отиде „на едно място“. Застанал сатирикът зад тезгяха, минал някакъв мастит поет, върнал се и му казал: „Ето докъде ви доведе демокрацията!“. Друг път Йордан Попов, разхождайки се край морето с шапка с надпис „Лондон“, бил повикан от непознат лодкар: „Ей, Лондон!“. „Наричай ме просто Джек“, отговорил му писателят. Е, лодкарят не разбрал шегата. Мисля, че тази история е и нещо като тест. Троянската публика се разсмя – беше го издържала.

Нели Генкова-Маринова

Начало

Още по темата:

• Две важни срещи в ИКЦ

Tweet