Привилегията да бъдем образовани

* Началото е с монашеското килийно училище в Троянския манастир – 1765 г. * Три училища вдигат в Троян преди Освобождението –
 в женския метох (1848 г.), Жълтото училище (1872 г.),
 училището до реката (1881 г.)

10-те реда на „Традиция”

Шествие на 24 май в Троян, 30-те години

ПРАЗНИКЪТ на българската писменост и култура – денят на светите братя просветите Кирил и Методий (24 май, по стар стил – 11 май) има особено значение за българския род и повод да си припомняме за пътя, извървян от нашите предци в търсенето и отстояването на привилегията да бъдем образовани. В Троянския край първата свещ на просвещението пламва в Троянския манастир, където през 1765 г. се открива монашеско килийно училище. На четмо, писмо и черковно правило манастирските послушници се обучават при даскал Никола Върбанов (родом от Сопот). Архимандрит хаджи Авксентий отваря училище от по-висш тип в манастира през 1869 г. То съществува около 15 години. През 1871 г. австрийският пътешественик Феликс Каниц посетил светата обител и останал във възторг от младите манастирски учители – йеродяконите Максим Пелов и Партений п. Дамянов. Дълбоко впечатление в него оставили скромните и любознателни ученици, както и уредбата на това наистина знаменателно манастирско училище, сред чиито възпитаници са духовници, бъдещи учители, зографи, занаятчии. В Троян началото на килийното образование е поставено през 1773 г., а първите учители, чиито имена знаем днес, са духовни лица – отец Макарий от Троянския манастир, поп Марин от мах. Попишка, даскал Вълчо – първият мирски учител.

ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО в Троян са строени три училища. В женския метох училището представлявало едноетажна сграда с две стаи и мазе (метохът се е намирал в близост до днешната улица „Спас Бояджиев“). В двора на черквата „Св. Параскева” през 1848 г. е издигнато светското взаимно училище – двуетажна сграда с шест стаи, две от които използвани за занятия и една по-голяма за провеждане на събрания и за учителска библиотека. За всички дела на това училище грижата била на църковното настоятелство. Трето по ред е новото класно училище, назовано от троянци Жълтото училище. Планът на сградата е дело на учителя Илия Белковски по образец на Пловдивското българско училище, а майсторът е уста Генчо Кънев от Трявна. На 23 април 1872 г. при стичането на многочислен народ се положил основният камък, а на 26 октомври същата година сградата била готова. Жълтото училище се изгражда със средства на троянската Община, дарения от църквата, от еснафските организации, от граждани. Построено е с доброволен труд, а Троянският манастир дарява 50 турски лири. Училището има кратък живот, само три години, но се утвърждава и като архитектурен символ, гордост за град Троян. Пламъците на съдбоносните събития от 1877 г. поглъщат целия град, а турците запалват първо Жълтото училище. 

ПРЕЗ 1881 Г. уста Генчо Кънев издига училището до реката (днешната основна сграда на Музея на занаятите). С появата му на бял свят частично се разрешава въпросът за учебните помещения в града. Троянецът Минко Шейтанов разказва в своите спомени: „Спомням си сцената на старото училище… Не мога да забравя срещата на татя с главния учител на училището – Иван Памукчиев (даскал Иван)… Строен, снажен, облечен в чер костюм, с мека шапка на главата и като всеки тогавашен учител, с бяла колосана яка, черна връзка и големи мустаци. Върви по средата на калдаръма и поздравява наляво и надясно. Понякога се и поспирва, разговаря.”

Народно основно училище "Константин х. Калчов" (сега ОУ "Ив. Хаджийски), построено през 1896 г.

ПРЕЗ 1896 Г. на мястото на Жълтото училище се ражда второто новоизградено училище – кръстено на дарителя Константин хаджи Калчев (днес ОУ„Иван Хаджийски”). Средствата се събират от дарения, сред които най-сериозно е това от 12 000 лв на троянеца хаджи Калчо Дренски. Отначало в сградата се настанява началното училище от първо до четвърто отделение. По-късно заема мястото си класното (трикласно) училище. С дарение на известния политик, държавник и дипломат Константин х. Калчев (син на хаджи Калчо Дренски) по време на Първата световна война се изгражда крило към съществуващото училище на два етажа с четири стаи. Стойността на дарението за постройката се оценява на 100 000 лв., а дарителят основава и фонд от 10 000 лв., от чиито лихви се дават награди на отличните ученици. Съвсем основателно училището от този момент започва да носи името на своя благодетел – Народно основно училище „Константин х. Калчов“.

ЗА АТМОСФЕРАТА на онази епоха, за мястото на празника в живота на троянци свидетелство намираме на страниците на вестник „Хемус“: „Празникът бе отпразнуван тая година (1938 г.) за пръв път общо, от всички училища в града, пред паметника (паметника на загиналите троянци във войните за национално обединение). Вечерта срещу празника бе устроена факелна манифестация, която завърши със слово, декламации и хоро на площада. На следния ден, след отпуска на църква, в стройни редици, наедно с ученическата музика пристигнаха около паметника всички училища включая детската забавачница. След водосвета г-н Никола Николов, учител в гимназията, произнесе вдъхновено и смислено слово за делото на солунските братя… С подобаваща тържественост първите абитуренти предадоха знамето на другарите си от следващите ги класове. Празненството завърши с хоро на площада”.

ДУХЪТ НА ПРАЗНИКА е съхранен във времето и поставя пред нас дълга да го пазим и предадем на нашите наследници. 

Десислава Вутова,

РК „34-ти пехотен Троянски полк“

Начало

 Още в „10-те реда на "Традиция”:

• За водосвета на българските бойни знамена на Богоявление
• За 10-ти Новоингерманландски полк 
• За бойните знамена на 34-ти пехотен Троянски полк
• Когато България и офицерската чест стояха над всичко
• Новоселското въстание - 140 години по-късно
• Първоосновата на всичко - българската жена
• Левски: "Не ги познавам. Сам бях"
• Изпреварил епохата си с векове
• За Берлинския договор
• За Източна Румелия 
• Спомени за капитан Тотю Грънчаров от с. Терзийско
• Черквата "Св. св. Константин и Елена"
• Мостът на Кольо Фичето при Бяла 
• Приписките на свещеник Стефан поп Димитров 
• Кольо Матеев, ковачът на Новоселското въстание
• Спомен за Иван Ковашки - един истински българин 
• Дядо Фильо 
• Девет дена свобода 
• Ботевите четници от Троянския край 
• Велчо Комитата 
• Партений Белчев - троянският учител на Иван Вазов
•  Боевете на Дойран, април 1917 г.
• Боевете на Дойран - май 1917 г. 

Tweet