Отново за лъжицата катран в кацата с мед

* В групата „мачкахме“ безапелационно, чак ме хващаше срам, че толкова се бяхме престарали със „селекцията“!? * „Тихомълком сбирай четата, качвайте се в автобуса и - в Троян. Виж оня микробус с журналисти, само чакат да подушат нещо…“

Стефан Генков
Троянският баскетбол - архивите са живи

„Троянският баскетбол – архивите са живи” е новата баскетболна рубрика на нашия спортен коментатор, дългогодишен треньор по баскетбол и една от знаковите фигури на троянския баскетбол Стефан Генков-Лимона. В нея специалистът припомня значими и/или весели, но позабравени и/или незаслужено пренебрегвани събития и личности от над 60-годишната троянска баскетболна история.

СЛЕДВАЙКИ хронологията на събитията и приближавайки се към края на разходката из историята на троянския баскетбол, дойде време да разкажа и една колкото смешна, толкова и тъжна история. Както писах в предишния си материал, в средата и края на 80-те години бяха набрали инерция различни по рода си републикански спартакиади с голяма мащабност, показност и масовост. Още веднъж искам да припомня, че като идея в началото бяха страхотни, но впоследствие се изродиха и превърнаха в пълна порнография. Чиновници, стругари, щлайфисти, даскали... им се биеха печати в паспорта и се явяваха като състезатели на селски спартакиади. Спускаха се нерегламентирани окръжни поръчения, гонеха се точки, правеха се класирания между окръзите и се препикаваше системата. От горе до долу се знаеше, че не се играе по правилата, но рядко в безбройните нарушения хващаха. За едно изключение, и то случило се в нашия лагер, ще разкажа сега.

ГОДИНАТА е 1983-та. Предстоят финалите на 20-тата юбилейна Селска спартакиада, домакин на която е Пазарджишки окръг, а център на баскетболните събития е село Огняново. След поредната треньорска рокада на кормилото на „Чавдар“, в чиито състав преобладават мои кадри, получавам партийно поръчение да водя и сборен отбор на АПК „Балкан“ (Троян), наречен отбор на селскостопанските труженици. Нищо че в него само половината практикуват дейността си в АПК. Основната петица са основни играчи на „Чавдар“, но ловко са оформени като селскостопански труженици със съответния печат в паспорта си. Провежда се последна среща с окръжното ръководство на БСФС в Троян и поръчението е повече от ясно - златни медали! Напразни са предупрежденията ми, че с толкова силен състав ще станем обект на проверки и неприятни последици. Дори опитът ми да откажа да водя отбора беше свързан с размахване на пръст, че това ще ми коства треньорския пост в представителния отбор, а там току-що бях почнал да утвърждавам местните перспективни играчи. И така поехме към Огняново.

А ТАМ МЕСТНИТЕ наистина се бяха постарали и имаше отлични условия за провеждане на мащабни прояви  Дружелюбни и гостоприемни хазяи бяха предоставили къщите си на състезатели от всички краища на страната. А вечер след напрегнатите мачове - нови запознанства, срещи на приятели, във всяка къща течеше неспирен купон. Спомням си, че мачовете започнаха в четвъртък. В групата „мачкахме“ безапелационно, чак ме хващаше срам, че толкова се бяхме престарали със „селекцията“!?. Дори „вълците“  (много симпатичните момчета от  Вълчедръм - щатни победители от последните селски спартакиади) започнаха да се страхуват от очаквания финал с нас. В петък, след поредната прегазена жертва, не си спомням коя, следобед мина цялото окръжно ръководство на инспекция по различните спортове, порядъчно почерпени  и в много приповдигнато настроение. Анализите сочеха, че във временното класиране Ловешки окръг държи второ място. Стуни (окръжният ни методист) ли беше, не знам кой, се провикна: „Генков, строявай отбора, викай бъдещите шампиони за снимка!“. „Ааа, нека вземем купата, медалите, пък тогава ще се снимаме, а и момчетата са по квартирите - почиват!“, бе отговорът ми. И така не се снимахме, а аз и до сега съжалявам, че не запечатахме за спомен резила, който преживях тогава. Но по реда си.

В СЪБОТА сутринта във вестник „Народен спорт“, в карето си на първа страница с репортажа за хода на надпреварата по баскетбол на Селската спартакиада, четем, цитирам буквално от тогавашния брой: „В състезанията по баскетбол в Огняново най-добре пипат топката селскостопанските труженици от АПК „Балкан“ от Троян...и т. н.“. Какво се случва обаче в момента, в който хиляди четат вестника? В същото време двама от ръководителите на домакините, надлежно и точно информирани от троянски водач, пристигат в Троян и отиват в АПК, в личен състав. Тогава там работи Иванчо Лъвчето, весел, отзивчив и много добър човек. Представят се: „Съдия Василев (няма нищо, че е съдия, но по баскетбол), моля документите (ведомостта за заплати) за работещите при вас... (и  изрежда играчите)“. Лъвчето е силно уплашен, знае, че работите са фалшиви и такава ведомост няма, почва да шикалкави, мъчи се да ги отпрати, но ония са упорити. „Добре - заплашват, - отиваме при другаря Балабанов (шефа)!“ Само при споменаване на името му Лъвчето се разтреперва. Кой не е трепвал при гръмогласния глас на Балабана, тресящ етажите на новата сграда на АПК, когато е ядосан. А той сега ще бъде много ядосан, защото не знае подробности по този въпрос. След известно колебание как да постъпи, Лъвчето издава документ, че тези лица не са работници в АПК - Троян.

НЯКЪДЕ КЪМ 11:00 Ч. в събота загряваме за поредната жертва, всички са в приповдигнато настроение - играем вече във финалната четворка. И в този момент един мой състудент и съотборник от ВИФ, който е заместник организатор на Спартакиадата, се приближава тичешком към мен, носи някакъв лист и тайнствено ми шепне: „Чефо, виж това!“. Чета и ми се подкосяват краката - бележката от АПК, подписана и подпечатана, в която черно на бяло пише, че играчите ни не са работници в АПК – Троян. Сбогом медали, сбогом купа, но сега какво? „Бориле - обръщам се към моят човек, - изход някакъв?“ „Да! Тихомълком сбирай четата, качвайте се в автобуса и - в Троян. Виж оня микробус с журналисти, само чакат да подушат нещо, а то е въпрос на време да го огласим!“

СВИКВАМ троянските ръководители и им обяснявам ситуацията, тогава нямаше мобилни телефони да се обадим по - нависоко. За нула време напускаме полесражението и се прибираме. В Троян вече се знае какво е станало, чакат се само последствията.

НЕДЕЛЯТА е ден на неизвестност. В понеделник вестниците както винаги са в Троян по обяд. В дружеството сме се събрали всички преки и косвени участници в събитието. Разтваряме „Народен спорт“ и  о, Боже! На първа страница с яки, големи букви заглавието „Отново за лъжицата катран в кацата с мед!“. Поместена е в автентичен вид и служебната бележка от АПК, удостоверяваща измамата. Не след дълго телефонът тревожно звъни. От ОС на БСФС - Ловеч звучи гневно гласът на председателя: „Пенков (зам.-председател на ДФС „Чавдар“) и Генков (моя милост) в три след обед на пресконференция с журналисти в ОС на БСФС в Ловеч. Да му мислят!“. „Жоро, какво ще става сега, ние ще оперем пешкира? Като предупреждавах, че ще стане издънка, те - не се бой, няма страшно и другите го правят! Да, ама нас хванаха“. А той (Жоро Пенков) шеговито, шегаджия си беше, мир на праха му: „Да не ти пука, ще викат, ще ни хулят, може и от заплатите ни да резнат за пред пресата, ама да не си посмял да противоречиш! Мълчим и - толкова!“.

НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА председателят като ни емна. Как не ви е срам, как може такова нещо, колко пъти предупреждаваме да няма нередовни играчи, а само селскостопански труженици. Ти, Пенков, ти, Генков, сте срам за народния спорт, за нашата организация и т. н. Усещах, че ще се пръсна от гняв, от това двуличие, надигах се да възроптая, но ръката на Жоро върху рамото ми здраво ме натискаше и шепотът в ушите ми ме възпираше. Наказаха ни три месеца с по-ниски заплати и порицание. На следващите две спартакиади си опекохме по- добре питката - всички играчи станаха селяни кооператори. Агрономи, трактористи, кравари, бригадири… И вече медалисти - но сребърни, защото, както се видя, ламтежът по златните медали води до неприятни моменти. И да обясня. На следващата Селска спартакиада, чийто домакин бе Ловешки окръг, състезанието по баскетбол бе в с. Врабево, а нашият отбор зае второ място и се окичи се със сребърните медали. Но по-интересното е, че методистът Стуни бе организирал във вечерта преди финала купон за съдиите на печено агне и забележете - със задачата да свирят така, че отборът ни да загуби!? Ще попита някой – защо. Много ясно - за да не стане издънка като в Огняново! Следват коментари!

Стефан Генков, треньор по баскетбол

 Още по темата:

3 коментара:

anonimen каза...

Развесели ме след ракийката.

anonimen каза...

И сега в залата се провежда нещо такова като описаното от автора

анонимен каза...

Пред важния мач с Левски не можахме да тренираме в нормални условия

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |