За медалите, купите и кадрите

* „Медалите, купите са преходни неща. Помнят се имената на играчите, играли и печелили за отбора…”
 
Стефан Генков
Троянският баскетбол - архивите са живи

„Троянският баскетбол – архивите са живи” е новата баскетболна рубрика на нашия спортен коментатор, дългогодишен треньор по баскетбол и една от знаковите фигури на троянския баскетбол Стефан Генков-Лимона. В нея специалистът припомня значими и/или весели, но позабравени и/или незаслужено пренебрегвани събития и личности от над 60-годишната троянска баскетболна история.

ОТДАВНА се канех да зачета и уважа работата и заслугите на колегите треньори и учители по физическо възпитание, допринесли за развитието на баскетбола в град Троян и мисля, че му дойде времето. Безспорно номер едно в това отношение завинаги остава Иван Христов-Ицата, за когото неведнъж съм писал и съм му отдал нужното уважение. Споделям и мнението на много хора, че номер две в досегашната история на баскетбола в Троян се полага на Иван Милиджийски-Атю. Всички останали сме плод на тяхната апостолска работа и не можем да се сравняваме с тях.

НЕ ИСКАМ да прозвучи като хленч по миналото, но в ония години беше създадена една стройна система в държавен мащаб в областта на физическата култура и спорта, която насила беше разрушена в годините на прехода (както и много други неща в различните сектори в държавата). За какво иде реч?

Отборът на „Чавдар” (Троян), сребърни медалисти от Републиканската спартакиада, 1985 г. Отляво надясно, прави: Пацо (методист от ОС на БСФС – Ловеч), Пламен Лалев, Цочо Петков, Ради Ибов, Цветослав Петров-Цяфа, Петър Малевски, Радослав Младенов, Стефан Генков (треньор); клекнали: Стефан Манчев, Димитър Петков, Цветан Цочев-Куршума, Минко Лалев-Финта, Веселин Радоевски
ТОГАВА от най-високо място беше спуснат девизът „Спортът в България на световно и олимпийско равнище!”. И цялата дейност във физкултурните дружества и спортните секции по различни видове спорт беше подчинена на този девиз. В ДФС „Чавдар” (Троян) например секция баскетбол разполагаше с: окръжен методист - Стоян Трифонов-Стуни; методист на дружеството, в различните периоди - Иван Милиджийски, Васил Петков, П. Хитров; главен треньор - Стефан Генков, възпитаник на първия треньорски випуск във ВИФ; треньори: Христо Христов - магистър по спорта с диплома от Варшавския институт за физическа култура и спорт, прекрасен педагог, Нистор Василев - завършил ВИФ, специалист по баскетбол, работяга и чудесен колега, Таня Таракчиева - също вифаджийка и добър треньор, Борислав Томов – с висше спортно образование, после председател на ДФС, Георги Шейтанов – със средно специално баскетболно образование, интелигентен и добър специалист.

ПРЕЗ 1984 Г. на Финалния турнир за пионери (сега кадети) отборът на Георги Шейтанов, подсилен с момчета от отбора на Нистор Василев, завоюва престижното пето място. Състезателят Петко Ковачев стана най-добрият реализатор на турнира. За каква масовост става дума през тези години ще илюстрирам и с това, че в градски първенства в различните възрасти участваха по пет-шест отбора, включително и отбор от с. Шипково. За каузата на баскетбола работеха всеотдайно още учителите: Минко Борджуков, Веселин Цветков, Пенчо Иванов, Тодор Иванов, Богдан Георгиев, Иво Райковски (треньор, завършил ВИФ), Милен Христов (треньор, завършил ВИФ).

И СЕГА да се върна към темата за медалите и купите. Естествено е, че всеки уважаващ работата си треньор се стреми да се докаже, а израз на неговата дейност са класиранията на неговите отбори в различните първенства. А какви са първенствата? Почваме от градски, после общински, окръжни (областни), регионални, зонални, републикански, балкански, европейски, световни и черешката на тортата - олимпийски. През 70-те и 80-те години бяха набрали инерция Републикански работнически и Републикански селски спартакиади. Като идея в началото беше нещо изключително по масовост, организация и прочее, но впоследствие се превърна в пълна глупост. За да участваме, една година половината професионален отбор на „Чавдар” бе работнически отбор, а другата година – селскостопански?! Но това не беше  наш патент, измислиха го други.

ПРЕДСТАВИТЕЛНИЯТ отбор на „Чавдар” в тези години участваше и в много международни срещи и турнири, най-вече в Полша, Унгария и Чехословакия, бил е и призьор. Сещате се, че медалите от такива приятелски турнири или спартакиади не са някаква гордост. Но пък днес се раздават под път и над път (аз например за 2015/16 г. съм носител на пълен комплект медали - бронзов, сребърен и златен, по тенис на маса за ветерани от различни турнири с емблемата на СК „Регионал”, с. Дебнево – бел. Ст. Г.).

МЕДАЛИТЕ, купите са преходни неща. Помнят се имената на играчите, играли и печелили за отбора. Но сега спомняме ли си за близо четиридесетте баскетболисти, израснали и играли в нашия „Чавдар”? Едва ли?! За което не са виновни те.

Стефан Генков, треньор по баскетбол

 Още по темата:

1 Коментара:

Анонимен каза...

Браво на автора!

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |