* „Започнаха преговорите на малката маса, от двете страни на която седяха освободителите на еднакви кресла, а Зельо беше по-отстрани на малка табуретка“ * „След няколко години Трампи разбра, че по фактурите не пристига нищо от Украйна… всичко отива към Владко. Някой на масата на преговорите му бе откраднал силните карти“ * „Украйна ще бъде освободена – денацифицирана, демилитаризирана, деелектрифицирана, деиндустриализирана, разрушена и обезлюдена. Напълно свободна“
„Историята е учителка на живота“, Цицерон
 |
| адв. Венелин Ангелов |
Авторът Венелин Ангелов е троянец, известен адвокат, неколкократен председател на областната Адвокатска колегия. Съосновател и председател на троянския граждански комитет „Васил Левски“. Желан наш автор. Този му текст е по темата на темите и болка на болките днес (със сигурност и утре) – войната в Украйна. Антиутопичен или реалистичен е – вие решете. Т21
ТРИ години след започването на войната на Русия в Украйна, през пролетта на 2025 г., всички очакват вече мирния край. Целта на поредната освободителна руско – ххх война ще бъде постигната. Украйна ще бъде освободена – денацифицирана, демилитаризирана, деелектрифицирана, деиндустриализирана, разрушена и обезлюдена. Напълно свободна.
В БЪЛГАРСКИЯ език думата „маса“ има много значения, в пряк и преносен смисъл, но така или иначе, в световната практика всички важни неща се решават „на маса“, а не от масите. Дойде ред на Украйна, която в миналото е била освободителка на много народи, сега отново е на масата на освободителите, но чакаща своето освобождение… Всичко беше уговорено за великата среща на освободителите – времето, мястото, участниците, неучастниците, поканените медии, дори и самата маса – да не бъде дълга и тясна, а малка и ниска. Последното условие се прие въпреки противопоставянето на единия освободител.
ПРЕДИ самата среща единият от участниците – млад, енергичен, с военни дрехи мъж, Зельо – се срещна с единия освободител – едър костюмар с голям перчем, Трампи – и бързо започна да му говори:
– Приятелю Трампи, ти ни предаваш, защо ни оставяш в лапите на звяра? Ние се бихме, дадохме жертви, направихме каквото можахме, а ти, вместо да ни спасиш, ни предаде на заколение? Ние заслужаваме свобода, териториална цялост и независимост по международното право. Нас ни зарязваш, а Израел подпомагаш изцяло и безусловно.
– Ти ме предаде, Зельо, не аз. Толкова пари и оръжия ви дадохме, а вие всичко пропиляхте, стреляхте като на новогодишна заря, никаква ефективност, част от парите откраднахте, някои твои момчета забогатяха от войната, а ние обедняхме с тази помощ към вас. Нищо не заслужавате. Ако се биехте както българите на Шипка и на Дойран, които с голи ръце отблъскваха цели армии, ако се биехте както афганистанците, като финландците през Втората световна война, щяхте да запазите държавата си, но явно не можете. Край.
СЛЕД тази кратка предварителна среща участниците се събраха около масата. Третият участник – малък, с остър нос и железни очи, известен и с нецензурна фамилия, Владко П. – нервно пристъпяше и се оглеждаше подозрително.
ОСВОБОДИТЕЛИТЕ Трампи и Владко любезно задължиха Зельо да се снима пред медиите усмихнат заедно с тях – нали го освобождаваха, трябваше да излъчва щастие. Последният категорично отказваше, но го убедиха с аргумента, че всяка минута на фронта умират n броя от неговите момчета и с тази снимка ще спаси животи, след което той се съгласи. Медиите публикуваха снимки на тримата, усмихнати и доброжелателни, и целият свят остана в очакване на щастлива и справедлива развръзка. Изгониха журналистите след снимката. Започнаха преговорите на малката маса, от двете страни на която седяха освободителите на еднакви кресла, а Зельо беше по-отстрани на малка табуретка.
ВСЯКО освобождение започва и завършва с карти. В българския език думата „карта“ има различни значения, но в случая се има предвид географското понятие. Всеки от тримата извади своите карти, на някои от които държавата Украйна беше накъсана от линии, зони и стрелки с различни цветове, знаци за полезни изкопаеми, имаше нанесени върху Украйна цели нови държави. В една от картите дори имаше две Украйни. Само Зельо представи карта на цяла Украйна, но и двамата освободители строго го смъмраха и той я прибра, тъй като неговата карта се оказа най-слаба.
ВЛАДКО заяви претенция, че е победил, че стотици хиляди руски, севернокорейски и други войници са пролeли кръвта си за освобождението на украинския народ от тежкото робство, държавата му е претърпяла огромни икономически загуби и това трябва да бъде овъзмездено напълно – чрез получаване на цялата или (в краен случай) отделни части от територията на Украйна, плащане на всички разходи за войната, вземане на природни богатства чрез влакове и специален терминал на морето и още, и още…
ТРАМПИ се противопостави:
– Владко, получаваш много повече, отколкото си загубил от войната, какъв терминал на морето, като флотът ти е на дъното?
ВЛАДКО веднага контрира:
– В Цариград казват: „Много на душманите“.
ТУК Трампи се съгласи с кимане: „Таман, таман“. Зельо се обади възмутено:
– Владко, нали се пишете за освободители, какво плащане? Плаща се на наемна армия. Или сте освободители, или наемна армия! Не може и двете!
ОТНОВО го смъмраха и двамата освободители и дори отдалечиха табуретката му на още един метър от масата им, за да не им пречи на конструктивните преговори. На Зельо му направи впечатление, че двамата освободители по време на преговорите –драскаха нещо върху салфетките си, видя цифри, проценти, имена на други държави, но не разбра точно смисъла на тези отделни знаци.
ТРАМПИ заяви категорично: – Зельо е мой стратегически приятел. Предлагам му изгодна трампа: срещу нашата помощ, която му дадохме, макар и под условие и със закъснение, да получим природни богатства за ххх милиарда долара – след което извади от джоба си кочана с фактури и бързо написа една.
ЗЕЛЬО веднага оспори:
– Това е обир, Трампи. Получените помощи са много по-малко, това противоречи на…
ТРАМПИ го прекъсна с властен жест, тропна по масата и веднага скъса фактурата, като написа нова с двойна цена и я подписа. Трампата беше постигната окончателно.
ДВАМАТА освободители одобриха една от картите на Украйна, донесена от Владко, с малки корекции. Зельо отново протестира, спомена за национална катастрофа, но освободителите му показаха още по-лоша карта на Украйна и той се свлече на табуретката си безпомощен. Беше убеден, че нищо добро не чака Украйна.
ТРАМПИ извади от джоба си предварително подготвени карти за бридж и ги раздаде. На Зельо се паднаха няколко слаби карти и той веднага излезе от играта. С тези карти нямаше никакъв смисъл. Украйна беше окончателно освободена.
ВЛАДКО каза:
– Трампи, а сега какво? Ние не сме напълно обезщетени. Много момчета загинаха, нямаме човешки ресурси, дълго време армията ми не може да се възстанови с нови хора, а ще трябват следващи освобождения на други братски народи, трябва ми армия, какво ще правим?
– Владко, ако искаш, да решим въпроса като в Европа – на мястото на меките китки те си внесоха милиони здрави момчета и след 20 години ще имат свои човешки ресурси. Искаш ли да ти помогна? – И Трампи ловко извади кочана с фактури, но Владко деликатно отказа помощта.
МЕЖДУ освободителите надвисна напрежение, но бързо се смени от новото предложение на Владко:
– Трампи, искам на мен да ми бъдат оказани от украинците почести като на освободител. Искам посрещане с цветя, искам паметници, искам градове, улици, площади, булеварди, университети, болници да носят имената на мен и на моите войници, които десет години смело освобождавахме тази поробена страна. Дори имам вече проект на паметник в центъра на Киев – висок 80 метра, руски войник, лицето на когото е моето лице, в основата му – четири вази за цветя във формата на перални машини, за да може целият свят да види, че не сме отмъкнали всичките перални на Yкрайна и мислим за тях. Искам…
– Ех, Владко, мислиш ли, че украинците са наивни като българите да ти се връзват на тези глупости и да ти правят паметници. С тези паметници само ще си навлечеш омразата на украинците и ще те псуват вулгарно, помисли за паметта на роднините си от женски пол. По принцип съм съгласен.
– Трампи, приятелю, не ги разбираш тези работи. Само знаеш да издаваш фактури и да правиш изгодни трампи. Част от хората ще ме обичат, други ще се страхуват, но като виждат всеки ден паметници и имена на улици, този страх ще ме пази и ме прави завинаги техен приятел. Паметниците лесно се правят, но трудно се махат. Затова – прави и ти.
ВЛАДКО се обърна приятелски към Зельо: „Зельо, ако искаш да ти предложа, като на приятел, изгодна трампа: абонаментно обслужване, освобождаване през определен период, примерно на всеки 20 години“. На което Трампи се намръщи и предложението веднага беше променено на 40 години: „Предложението е повече от изгодно и следва да го приемеш. Фактура няма да ти издам, тъй като това не е истинска трампа, а само предложение. Радвам се, че го приемаш веднага“.
ЗЕЛЬО възрази, започна да се обосновава убедително, че това не е краткосрочно, а дългосрочно заробване. Зельо цитира известен демократ от балканска държава, който беше предупредил преди стотина години в подобна ситуация: „Който ни освободи, той ще ни пороби“. Зельо заяви, че ако украински политик подпише такава трампа, той ще бъде позорно изгонен с камъни…, но веднага бе прекъснат от Владко:
– Зельо, ти само подпиши трампата, а аз ще ти осигуря лично за теб, като мой приятел: луксозна вила с обслужващ персонал в Москва, до тази на Асад, Янукович и Ким, 25 бензиностанции в България и 30 декара в луксозен вилен район на Българското Черноморие. Какво искаш повече, какво ми цитираш балканеца, като преди тези стотина години и ти беше на масата му като освободител? Такъв е животът, един път ти освобождаваш, а в друг момент теб освобождават.
ЗЕЛЬО категорично отказа трампата на Владко, беше напълно съкрушен, след което доброзорно бе изведен от залата. На масата останаха двамата освободители, които започнаха тайните договорки за довършване на освобождението. Те държаха картите си един срещу друг, подаваха ги една след друга и отбелязваха нещо върху надрасканите салфетки.
– Владко, край, приключихме и с тайния протокол. Нали никой няма да го види. Тук съм написал колко ще спечелиш ти и твоите момчета от производството на нови оръжия, след като се отървахте от всичките ти ръждясали дрънкулки. Ако искаш, и аз мога да помогна, може да направим трампа, да ти пускам ли фактура?
– Не, Трампи, не искам помощ. Но и ти ще облажиш много. Как само изплашихме европейците. Сега ще извадят много пари за оръжия, които ще минат през теб и твоите момчета, ще издаваш много фактури, хайде да не си завиждаме един на друг.
ТУК двамата освободители си стиснаха ръцете и срещата приключи. При подписването пропуснаха фамилията на Владко поради естетически съображения, а Зельо се подписа, целият блед, с кръв от вената си, която вече беше срязал сам в безсилието си. В този момент от двете страни в залата влязоха първите съветници на двамата освободители и в един глас предупредиха, че целият свят – демократи, зелени, миротворци, сексуалисти от 32 пола и други подобни, се е настроил срещу освободителите.
– Ще ни нападнат веднага, да пускаме ли ядрените чадъри?
– С какво ще ни нападнат? – изненадан попита Трампи.
– С всички сили – с домати, яйца, бутилки от минерална вода, ужас.
ДВАМАТА освободители наистина се уплашиха до смърт.
– Да си тръгваме, Владко, приключихме.
НА ИЗЛИЗАНЕ двамата освободители навреме разтвориха два чадъра за дъжд и това ги спаси от няколко яйца и развалени домати, с които бяха нападнати от световната протестираща общност. Трампи внимателно почисти чадъра си, оцени щетите и написа нова фактура – на световната общност.
ВСИЧКИ се разотидоха. Само Зельо стоеше съкрушен над неактуалната вече карта на единна Yкрайна, върху която стояха аргументи за правата на нациите, международни правила на ООН, договор за гарантиране на цялостта на Украйна и др., които сега струваха по-малко от една фактура, от едно тесте карти за бридж, от едни надраскани проценти и откъслечни думи върху салфетки, за които след десетки години ще се разбере какво означават.
ВЛАДКО се прибра в Москва и веднага отвори бюрото си, взе най-висшия държавен орден първа степен и си го постави, помисли още малко и си постави още един – за всеки случай.
СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО събитията за Украйна се развиха светкавично. Масите се вдигнаха като един, организираха народен съд и за няколко месеца всички офицери, политически елит и интелектуалци бяха заровени в една яма – на бунището на историята, като нацификатори на държавата, преди още да бяха осъдени справедливо от народния съд. От Москва дойдоха влакове с благонадеждни офицери и държавници, водени от Янукович, който беше занесен на ръце от гарата до президентския му стол, нямаше никакви доказателства да е бил пиян тогава. С таен полет от Москва пристигна един взвод от специалните части, маскирани като монаси, които щяха да се радват на всенародната украинска любов и щяха да бъдат гръбнака на обновената църква. За всеки случай на слизане от самолета дядо Гондо им свали пагоните, нали бяха под прикритие все пак, въпреки че нямаше от какво и да се крият чак толкова.
ВСИЧКИ улици в центъра на Киев една сутрин се събудиха с руски имена, величественият паметник на центъра, извисяващ се гордо над всички останали паметници, с надпис „На Президента освободител от признателния украински народ“ бе официално открит. Всенародната украинска обич вещаеше вечен и неразрушим мир със съседа освободител. Крайно благоприятното разрешаване на войната с мир и обич между победители и победени убеди съответните лица и Владко П. бе определен за носител на Нобелова награда за мир.
СЛЕД няколко години Трампи разбра, че по фактурите не пристига нищо от Украйна и направи проверка на място. Янукович, който беше вече пожизнен президент на Украйна, го увери приятелски, че свободни природни богатства засега няма, всичко отива към Владко П. и оттам към частни сметки, посочи даже и конкретните банкови сметки, които бяха вписани в тайното споразумение от освобождението през 2025 г., подписано от освободителите. Трампи разбра, че е излъган, бързо бръкна в джоба на сакото си, което беше от времето на освобождението, и извади картите за бридж. С ужас видя, че всичките бяха слаби и бяха точно тези, които беше дал на Зельо на масата през 2025 г. Някой на масата на преговорите му бе откраднал силните карти.
В БЪЛГАРСКИЯ език думата „маса“ има много значения, в пряк и преносен смисъл, но така или иначе, в световната практика всички важни неща се решават „на маса“, а не от масите. Дойде ред на Украйна, която в миналото е била освободителка на много народи, сега отново е на масата на освободителите, но чакаща своето освобождение… Всичко беше уговорено за великата среща на освободителите – времето, мястото, участниците, неучастниците, поканените медии, дори и самата маса – да не бъде дълга и тясна, а малка и ниска. Последното условие се прие въпреки противопоставянето на единия освободител.
ПРЕДИ самата среща единият от участниците – млад, енергичен, с военни дрехи мъж, Зельо – се срещна с единия освободител – едър костюмар с голям перчем, Трампи – и бързо започна да му говори:
– Приятелю Трампи, ти ни предаваш, защо ни оставяш в лапите на звяра? Ние се бихме, дадохме жертви, направихме каквото можахме, а ти, вместо да ни спасиш, ни предаде на заколение? Ние заслужаваме свобода, териториална цялост и независимост по международното право. Нас ни зарязваш, а Израел подпомагаш изцяло и безусловно.
– Ти ме предаде, Зельо, не аз. Толкова пари и оръжия ви дадохме, а вие всичко пропиляхте, стреляхте като на новогодишна заря, никаква ефективност, част от парите откраднахте, някои твои момчета забогатяха от войната, а ние обедняхме с тази помощ към вас. Нищо не заслужавате. Ако се биехте както българите на Шипка и на Дойран, които с голи ръце отблъскваха цели армии, ако се биехте както афганистанците, като финландците през Втората световна война, щяхте да запазите държавата си, но явно не можете. Край.
СЛЕД тази кратка предварителна среща участниците се събраха около масата. Третият участник – малък, с остър нос и железни очи, известен и с нецензурна фамилия, Владко П. – нервно пристъпяше и се оглеждаше подозрително.
ОСВОБОДИТЕЛИТЕ Трампи и Владко любезно задължиха Зельо да се снима пред медиите усмихнат заедно с тях – нали го освобождаваха, трябваше да излъчва щастие. Последният категорично отказваше, но го убедиха с аргумента, че всяка минута на фронта умират n броя от неговите момчета и с тази снимка ще спаси животи, след което той се съгласи. Медиите публикуваха снимки на тримата, усмихнати и доброжелателни, и целият свят остана в очакване на щастлива и справедлива развръзка. Изгониха журналистите след снимката. Започнаха преговорите на малката маса, от двете страни на която седяха освободителите на еднакви кресла, а Зельо беше по-отстрани на малка табуретка.
ВСЯКО освобождение започва и завършва с карти. В българския език думата „карта“ има различни значения, но в случая се има предвид географското понятие. Всеки от тримата извади своите карти, на някои от които държавата Украйна беше накъсана от линии, зони и стрелки с различни цветове, знаци за полезни изкопаеми, имаше нанесени върху Украйна цели нови държави. В една от картите дори имаше две Украйни. Само Зельо представи карта на цяла Украйна, но и двамата освободители строго го смъмраха и той я прибра, тъй като неговата карта се оказа най-слаба.
ВЛАДКО заяви претенция, че е победил, че стотици хиляди руски, севернокорейски и други войници са пролeли кръвта си за освобождението на украинския народ от тежкото робство, държавата му е претърпяла огромни икономически загуби и това трябва да бъде овъзмездено напълно – чрез получаване на цялата или (в краен случай) отделни части от територията на Украйна, плащане на всички разходи за войната, вземане на природни богатства чрез влакове и специален терминал на морето и още, и още…
ТРАМПИ се противопостави:
– Владко, получаваш много повече, отколкото си загубил от войната, какъв терминал на морето, като флотът ти е на дъното?
ВЛАДКО веднага контрира:
– В Цариград казват: „Много на душманите“.
ТУК Трампи се съгласи с кимане: „Таман, таман“. Зельо се обади възмутено:
– Владко, нали се пишете за освободители, какво плащане? Плаща се на наемна армия. Или сте освободители, или наемна армия! Не може и двете!
 |
| Без думи, изт. facebook |
ТРАМПИ заяви категорично: – Зельо е мой стратегически приятел. Предлагам му изгодна трампа: срещу нашата помощ, която му дадохме, макар и под условие и със закъснение, да получим природни богатства за ххх милиарда долара – след което извади от джоба си кочана с фактури и бързо написа една.
ЗЕЛЬО веднага оспори:
– Това е обир, Трампи. Получените помощи са много по-малко, това противоречи на…
ТРАМПИ го прекъсна с властен жест, тропна по масата и веднага скъса фактурата, като написа нова с двойна цена и я подписа. Трампата беше постигната окончателно.
ДВАМАТА освободители одобриха една от картите на Украйна, донесена от Владко, с малки корекции. Зельо отново протестира, спомена за национална катастрофа, но освободителите му показаха още по-лоша карта на Украйна и той се свлече на табуретката си безпомощен. Беше убеден, че нищо добро не чака Украйна.
ТРАМПИ извади от джоба си предварително подготвени карти за бридж и ги раздаде. На Зельо се паднаха няколко слаби карти и той веднага излезе от играта. С тези карти нямаше никакъв смисъл. Украйна беше окончателно освободена.
ВЛАДКО каза:
– Трампи, а сега какво? Ние не сме напълно обезщетени. Много момчета загинаха, нямаме човешки ресурси, дълго време армията ми не може да се възстанови с нови хора, а ще трябват следващи освобождения на други братски народи, трябва ми армия, какво ще правим?
– Владко, ако искаш, да решим въпроса като в Европа – на мястото на меките китки те си внесоха милиони здрави момчета и след 20 години ще имат свои човешки ресурси. Искаш ли да ти помогна? – И Трампи ловко извади кочана с фактури, но Владко деликатно отказа помощта.
МЕЖДУ освободителите надвисна напрежение, но бързо се смени от новото предложение на Владко:
– Трампи, искам на мен да ми бъдат оказани от украинците почести като на освободител. Искам посрещане с цветя, искам паметници, искам градове, улици, площади, булеварди, университети, болници да носят имената на мен и на моите войници, които десет години смело освобождавахме тази поробена страна. Дори имам вече проект на паметник в центъра на Киев – висок 80 метра, руски войник, лицето на когото е моето лице, в основата му – четири вази за цветя във формата на перални машини, за да може целият свят да види, че не сме отмъкнали всичките перални на Yкрайна и мислим за тях. Искам…
– Ех, Владко, мислиш ли, че украинците са наивни като българите да ти се връзват на тези глупости и да ти правят паметници. С тези паметници само ще си навлечеш омразата на украинците и ще те псуват вулгарно, помисли за паметта на роднините си от женски пол. По принцип съм съгласен.
– Трампи, приятелю, не ги разбираш тези работи. Само знаеш да издаваш фактури и да правиш изгодни трампи. Част от хората ще ме обичат, други ще се страхуват, но като виждат всеки ден паметници и имена на улици, този страх ще ме пази и ме прави завинаги техен приятел. Паметниците лесно се правят, но трудно се махат. Затова – прави и ти.
ВЛАДКО се обърна приятелски към Зельо: „Зельо, ако искаш да ти предложа, като на приятел, изгодна трампа: абонаментно обслужване, освобождаване през определен период, примерно на всеки 20 години“. На което Трампи се намръщи и предложението веднага беше променено на 40 години: „Предложението е повече от изгодно и следва да го приемеш. Фактура няма да ти издам, тъй като това не е истинска трампа, а само предложение. Радвам се, че го приемаш веднага“.
ЗЕЛЬО възрази, започна да се обосновава убедително, че това не е краткосрочно, а дългосрочно заробване. Зельо цитира известен демократ от балканска държава, който беше предупредил преди стотина години в подобна ситуация: „Който ни освободи, той ще ни пороби“. Зельо заяви, че ако украински политик подпише такава трампа, той ще бъде позорно изгонен с камъни…, но веднага бе прекъснат от Владко:
– Зельо, ти само подпиши трампата, а аз ще ти осигуря лично за теб, като мой приятел: луксозна вила с обслужващ персонал в Москва, до тази на Асад, Янукович и Ким, 25 бензиностанции в България и 30 декара в луксозен вилен район на Българското Черноморие. Какво искаш повече, какво ми цитираш балканеца, като преди тези стотина години и ти беше на масата му като освободител? Такъв е животът, един път ти освобождаваш, а в друг момент теб освобождават.
ЗЕЛЬО категорично отказа трампата на Владко, беше напълно съкрушен, след което доброзорно бе изведен от залата. На масата останаха двамата освободители, които започнаха тайните договорки за довършване на освобождението. Те държаха картите си един срещу друг, подаваха ги една след друга и отбелязваха нещо върху надрасканите салфетки.
– Владко, край, приключихме и с тайния протокол. Нали никой няма да го види. Тук съм написал колко ще спечелиш ти и твоите момчета от производството на нови оръжия, след като се отървахте от всичките ти ръждясали дрънкулки. Ако искаш, и аз мога да помогна, може да направим трампа, да ти пускам ли фактура?
– Не, Трампи, не искам помощ. Но и ти ще облажиш много. Как само изплашихме европейците. Сега ще извадят много пари за оръжия, които ще минат през теб и твоите момчета, ще издаваш много фактури, хайде да не си завиждаме един на друг.
ТУК двамата освободители си стиснаха ръцете и срещата приключи. При подписването пропуснаха фамилията на Владко поради естетически съображения, а Зельо се подписа, целият блед, с кръв от вената си, която вече беше срязал сам в безсилието си. В този момент от двете страни в залата влязоха първите съветници на двамата освободители и в един глас предупредиха, че целият свят – демократи, зелени, миротворци, сексуалисти от 32 пола и други подобни, се е настроил срещу освободителите.
– Ще ни нападнат веднага, да пускаме ли ядрените чадъри?
– С какво ще ни нападнат? – изненадан попита Трампи.
– С всички сили – с домати, яйца, бутилки от минерална вода, ужас.
ДВАМАТА освободители наистина се уплашиха до смърт.
– Да си тръгваме, Владко, приключихме.
НА ИЗЛИЗАНЕ двамата освободители навреме разтвориха два чадъра за дъжд и това ги спаси от няколко яйца и развалени домати, с които бяха нападнати от световната протестираща общност. Трампи внимателно почисти чадъра си, оцени щетите и написа нова фактура – на световната общност.
ВСИЧКИ се разотидоха. Само Зельо стоеше съкрушен над неактуалната вече карта на единна Yкрайна, върху която стояха аргументи за правата на нациите, международни правила на ООН, договор за гарантиране на цялостта на Украйна и др., които сега струваха по-малко от една фактура, от едно тесте карти за бридж, от едни надраскани проценти и откъслечни думи върху салфетки, за които след десетки години ще се разбере какво означават.
ВЛАДКО се прибра в Москва и веднага отвори бюрото си, взе най-висшия държавен орден първа степен и си го постави, помисли още малко и си постави още един – за всеки случай.
 |
| Без думи, изт. facebook |
ВСИЧКИ улици в центъра на Киев една сутрин се събудиха с руски имена, величественият паметник на центъра, извисяващ се гордо над всички останали паметници, с надпис „На Президента освободител от признателния украински народ“ бе официално открит. Всенародната украинска обич вещаеше вечен и неразрушим мир със съседа освободител. Крайно благоприятното разрешаване на войната с мир и обич между победители и победени убеди съответните лица и Владко П. бе определен за носител на Нобелова награда за мир.
СЛЕД няколко години Трампи разбра, че по фактурите не пристига нищо от Украйна и направи проверка на място. Янукович, който беше вече пожизнен президент на Украйна, го увери приятелски, че свободни природни богатства засега няма, всичко отива към Владко П. и оттам към частни сметки, посочи даже и конкретните банкови сметки, които бяха вписани в тайното споразумение от освобождението през 2025 г., подписано от освободителите. Трампи разбра, че е излъган, бързо бръкна в джоба на сакото си, което беше от времето на освобождението, и извади картите за бридж. С ужас видя, че всичките бяха слаби и бяха точно тези, които беше дал на Зельо на масата през 2025 г. Някой на масата на преговорите му бе откраднал силните карти.
м. март 2025 г., Троян
адв. Венелин Ангелов
Още от и за същия автор:
- Адв. Венелин Ангелов ще избира новия патриарх
- Комитетът "Васил Левски" – на 20!
- Адв. Венелин Ангелов: Отговорността е част от справедливостта
- Адв. Венелин Ангелов отново оглави областната Адвокатска колегия
- Чапа в Троян, ще прави Левски
- Величко Симеонов – първият адвокат в Ловеч
- За вертикалната чертичка и положителните хора
- Оптимизатори на съдебната система в България – спрете!
- Представиха кметския кандидат на "Избор за Троян"
- Ние питаме, адв. Ангелов отговаря
- 150 години от гибелта на Левски
По-нова публикация
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)