Петър Христов: Не виждам бягането като състезание, а като приключение

* „Малкият град за мен винаги е бил плюс. Опитвал съм да живея в големи градове. Обожавам Троян, още повече, където живея, леко извън града. Аз съм израснал в гората, малко съм дива личност, така го усещам поне“ * „По-малко неща ти се виждат трудни, след като си се справил там, горе. Аз не излизам от зоната си на комфорт, аз я разширявам“

Петър Христов

Интервю

Поводите за това интервю с известния планински бегач и наш съгражданин Петър Христов са няколко. Най-напред – наближаващото, 20 юли, второ издание на голямото и амбициозно троянско състезания „Троян Рън 2024“, в което Петър е съучастник (тази година, заради спортния му график и предстоящо след дни състезание в чужбина, само като организатор, член е на организационния екип). И също – любопитството ни към това екстремно занимание, планинското бягане, което набира скорост в световен мащаб и явно е нещо повече от спорт, страст, философия на живот, стремеж към пределите на възможностите…

Петър Христов е на 34, компютърен специалист, основал и разработил собствена фирма и я продал успешно, роден е и живее в троянската мах. Длъжковска и е убеден, че Троян е прекрасно място – за работа, живот и, разбира се, бягане. Решихме да си говорим на ти.

– Преди броени дни финишира по ултрамаратонското трасе Ком – Емине по билото на Стара планина (близо 600 км), гонеше ли рекорд?
– Рекорд за момента трудно ще гоня, но беше личен рекорд (6 дни, 14 часа, 55 минути). Предния път го направих за под 10 дни. Не знаех какво да очаквам. Виждах, че имам прогрес от миналата година.

– Сравнително отскоро бягаш, но скоростно излетя нависоко?
– Заместих едната краста с другата. Много години играех една игра с локации – ходиш на различни места и вземаш различни точки. Играят два отбора. Колкото е по-трудно, толкова е по-трудно и за другите. В един момент не ми стигна да играя тук, на центъра на Троян. И се почна: планини, във военни бази съм влизал… Случвало ми се е: паля колата и след няколко часа съм на връх Мальовица. Вършеех из цяла България. В един момент се появи един играч – на връх Вихрен от 2:00 до 4:00 през нощта. Никой не иска да повярва, че това е реален човек. Аз знаех, че е реален, стигнах до него и се оказа, че е известен планински бегач – Калоян Пейчев-Кофето. Но бе от другия отбор. За мен беше: „Уау, как е възможно – този човек е на един връх, след няколко часа на друг!“. Преди две години и нещо за мен това беше непонятно, на планинските бегачи гледах като на суперхора. Един ден мой приятел каза: „Има едно състезание в Асеновград, дай да се пуснем“. Отивам и нямам никаква идея в какво се забърквам.

Със заешките ушички – за кадем и забава

– Все пак, имал си някакво бегаческо самочувствие?
– Не, никога в живота си не бях бягал. Винаги ме е влечало да катеря бързо, но никога не го обръщах до бягане. Най-трудното, което изградих, е спортната култура: хранене, тренировки, поведение, обличане, ако щеш… Когато си тренирал някакъв спорт, имаш основа. Аз нямах.

– И в Асеновград се представи силно?
– Аз не избрах най-късата дистанция, избрах 20+. Кога през живота си съм бягал 20+? Но завърших някъде в първите 30%. Това участие отключи нещо в мен.

– Планинското бягане, това връщане в планината, което много млади и интелигентни хора правят, дали не е нещо повече – някаква философия на живот? Или си е просто спорт?
– Тука не сме елитни бегачи, които цял живот се занимават със спорт, тук сме всякакви хора.

– Регламентиран спорт ли е, какъв статут има планинското бягане? Има ли федерация?
– Има си кръгове, които са само за елитни спортисти. Има федерация, но това е по-скоро за професионалните спортисти – те цял живот това правят, с това си изкарват парите. Там дистанциите са много къси. В скайрънинга дистанциите са къси, но много стръмни. Мене ме влекат дългите дистанции. Лека-полека започнах тренировки. Хората го ползват за спорт. Фитнесът беше много модерен и все още е, но не е място, където да предизвикаш себе си, докато при планинското бягане виждаш какво точно можеш. Ти са там и нямаш избор, докато във фитнеса винаги можеш да кажеш, че спираш и си тръгваш.

– Има ли някакви опасности в това бягане по планините? Вали дъжд, сняг, мечки излизат?
– Разбира се, има рискове. Това е част от играта. На Ком – Емине няколко пъти мечка изрева наблизо. Но мечката повече не иска да ме вижда, отколкото аз – нея. Свикнал съм вече. През нощта бягам, животни навсякъде, светят очи… Виждал съм и друго, пред себе си – човекът бе невероятен бегач, но направи една погрешна стъпка и месеци наред бе обездвижен. Има брутални терени и колкото да си добър, една от всичките милиони стъпки може да е грешната. И аз съм претърпявал контузии. Нищо не можеш да направиш, просто стоиш и чакаш.

– В кои планини най обичаш да бягаш? Стигате ли до много високо?
– Тази година имам едно бягане в Алпите. У нас Пирин е изключително технично трасе, само камънак – тази година имам 160 км състезание там с общо 11 000 м изкачване.

– Как се подготвяш за такова нещо, това е страшно предизвикателство?
– Както казах, аз нямах спортната култура и това беше най-голямата промяна за мен – да си променя изцяло храната, навиците.

– Имаш ли консултант, треньор?
– Не. Имам познати, които ми помагат. Ставам рано, докато си правя кафето, започвам едни упражнения, след което излизам, бягам – аз живея на Длъжковското (махала до Троян) – хващам нагоре и започвам да катеря. В началото бяха едни 3-4 км, сега една моя тренировка е между 10 и 15 км. Това ми е ежедневието през последната една година. После се прибирам, закусвам, започвам работа, на обяд или по-късно излизам да плувам в басейна на училището (троянското СУ „Св. Климент Охридски“), карам колело – ще участвам в един триатлон в края на септември, за мен е нещо ново, ще се пусна и там. Но изцяло съм концентриран върху планинското бягане, мечтата ми е някой ден да бягам дистанции по 250 мили (400 км). А най-голямата ми мечта е да избягам пътеката на Апалачите, която минава през 22 щата и е 4000 км. В България се броят на пръсти хората, които са го минавали това трасе изобщо. Но има много време до там. В момента например имам състезание в Трявна, 150 км, след две седмици – в Алпите. Макар да казват, че след 150 км състезание трябва да си починеш два месеца.

Дружески автошарж

– Не поемаш ли голям риск? Защо?
– Защото за мен това е приключение. Аз не виждам бягането като състезание, а като приключение.

– Пак се връщам на това, че бягането не е само спорт, а философия.
– Бягането ми промени изцяло живота. Всичко сега се движи около него.

– А какъв стана след бягането? Нещо със сигурност е по-различно.
– Станах по-дисциплиниран. Мечта ми беше да посрещна изгрева, докато бягам. Вече ми се е случвало много пъти. Бягал съм и по пълнолуние.

– Това, което правиш, изисква сериозна логистика. Кой я осъществява?
– Ако е състезание, организаторите носят отговорност. На Ком – Емине родителите ми с колата и караваната ме чакаха на много места по целия маршрут. Спираш, ядеш, поспиваш вечерта – около 6 часа ми бяха почивките, като спях около 4 часа, и пак тръгваш. Понякога си като смачкан, но щастието, което цялото това предизвикване ти носи после, е голямо.

– Каква порода хора сте? И кои са големите имена при вас?
– За породата – няма как да дам универсален отговор. Като застанеш на пътеката, ще видиш най-различни хора. Има добре стегнати, свежи, „натокани“ бегачи на къси дистанции. Много лесно можеш за разбереш кои са за дългите дистанции – ние изглеждаме като бездомници, размазани, мръсни, потни след много километри.

– А защо бягаш с едни заешки ушички?
– Тръгна като майтап с един костюм, който си купих. Опитвам се да покажа забавната страна на нещата. Да, страда се, много е тежко на моменти по трасето, не искаш да говориш с никого. Но можеш да видиш красотата на всичко това.

– А има ли шанс да станеш професионален бегач?
– Да, но по-скоро вече е късно на тия години.

– На дългите разстояния не са ли хора на по-голяма възраст?
– Да, младите не издържат на дългите бягания, нямат психиката.  

– За съгражданина ни Христо Минков какво ще кажеш, избърза ли с потитите си на Ком – Емине?
– Христо Минков е много добър бегач, просто времето (метеорологията) не беше с него.

Победител на 80 км в "Асеновградски баири", 20 май 2024 г.

– Други имена?
– Дизела си бяга, Божидар Антонов по Ком – Емине е рекордьорът. Мога да изброя още имена, много са.

– В кои страни е най-развито планинското бягане?
– Всяка  държава си има най-добрите. Навсякъде има хора, които не слизат от планината. И мъже, и жени.

– Как се финансирате? Екипировка, специални храни, билети – предстои ти участие в Алпите, а те не са близо… Сигурно е доста скъпо.
– Така е. Трябва много да внимаваш какво ядеш, но и да не спираш да ядеш, защото „хвърчат“ брутално много калории, трябва ти постоянно енергия. Най-често отпадането е заради корема, не заради краката. Работим и се финансираме, това е. Нямаме спонсори.

– Значи това е дива страст?
– Страст е.

– Кои са предстоящите ти състезания?
– Както казах, предстои ми Трявна, 150 км, две седмици след това – Алпите, 173 км, като целта там е да събера едни точки и догодина да отида на финалите.

– Има ли други българи в алпийското състезание?
– В моята дистанция няма, има един-двама на други дистанции. Иначе много българи ходят на състезания, има много различни кръгове в Европа. Скоро Христо Минков беше в Италия, състезава се на 120 км.

– Има ли възрастни бегачи?
– О, да, на дългите дистанции има, да не кажа, че аз съм един от най-младите там. Можеш да срещнеш хора, които са 60+ години и бягат мъжката. След Алпите имам Персенк Ултра, 160 км, което тръгва от Асеновград и обикаля голяма част от Родопите.

– А „Троян Рън 2024“ броиш ли го?
– „Троян Рън“, за съжаление, се пада три дни преди голямото състезание в Алпите, за което съм се записал преди Нова година. Но ще участвам като доброволец, ще помогна, с каквото мога, няма как да бягам. Да продължа с програмата си – имам големия триатлон на морето, 3 км плуване, 120 км колело и 21 км бягане. След това планирам да направя маршрута Е8 (Ком – Емине се води Е3, миналата година правих Е4, който тръгва от Драгалевци и завършва на гръцката граница) – тръгва от Боровец и завършва в село Мезек до Свиленград, 470 км, в началото катериш Мусала и после през целите Родопи. После може би ще са Алпите или нещо още по-трудно.

– Гледам, че целият ти ритъм е около състезанията. Кога намираш времето за компютрите? Ти работиш вкъщи (хоумофис), нали?
– Аз си развих моя ИТ компания, която се занимава с хостинг. Костваше ми много време, в един момент ми купиха компанията от една голяма софийска фирма и вече четвърта година е много по-приятно, когато имаш цял екип зад себе си. Впоследствие станах управител в тази компания, като уговорката беше да съм си тук. Това ми дава повече свобода във времето. Във времето извън състезания си работя, няма как.

– А времето за гаджета, за „дринкинг“?
– Няма „дринкинг“, още отпреди да бягам. Със сигурност не съм с най-добрия социален живот, от което не се оплаквам. Аз винаги съм предпочитал да се фокусирам върху работа или хоби.

– Образование?
– Тука съм учил, бакалавър и магистър съм завършил във Великотърновския университет: бакалавър – икономика, магистър – политология, дипломация и национална сигурност. Нито едно от тези неща не ползвам вече, но това ми даде един много добър старт в живота.

– Политическият контекст, бъркотията в държавата влияят ли ти по някакъв начин?
– По никакъв. Политиката не ме вълнува. Това, което е мое задължение, е да гласувам, и винаги го правя.

– Ти вече си достатъчно популярна личност. Ако те поканят в политиката, да дадеш нещо за града, за държавата?
– Политиката за мен разединява обществото. Стоя настрана от разговори за политика. Всеки си има мнение, аз също, но защо да стават излишни скандали.

– А малкият град плюс или минус е? Усещаш ли вече внимание от местни фактори?
– Малкият град за мен винаги е бил плюс. Опитвал съм да живея в големи градове. Обожавам Троян, още повече, където живея, леко извън града. Аз съм израснал в гората, малко съм дива личност, така го усещам поне. Що се отнася до общинско внимание, аз и не държа. Единствено е това, което работим с Николай Тодоров по „Троян Рън“.

– Но човек не може да е изолиран. А и Общината декларира и оказва подкрепа на спорта и младите.
– Вижда се, и сега бягаха деца около нас. Усеща се, че се подкрепя спортът в града.

– Познавате ли се с другите спортни герои на града?
– С някои. Говорим си, но спортовете ни са различни и си следваме пътищата.

– А играл ли си нещо колективно?
– Чисто любителски някога си.

– „Троян Рън“ може ли да стане събитие, с което да се свързва Троян и Троянско, както се наложиха Фестивалът на сливата или Jam on the River? Според мен първото издание беше много успешно.
– Неочаквано успешно беше. Изобщо през последните около две години планинското бягане стана много популярно, все повече хора участват, дори такива, които не са си помисляли, че ще го направят. Около мен постоянно ми казват, че съм вдъхновение. Има хора, които идват на някое състезание заради мене, чакат ме на най-различни места по трасето. Едно от най-силните състезания в България е в село Билка. Намира се до Аспарухово, Варненско. Не знам колко жители има, но сигурно е една улица от Троян. По време на състезание там са хиляди хора. Смятам, че и „Троян Рън“ го чака светло бъдеще. Дори тази година да не дойдат толкова хора (много ми казаха, че ако са знаели, са щели да дойдат, но ние късно обявихме датата), със сигурност ще се получи. Ники Тодоров (основателят на състезанието и главен организатор) много добре ги подготвя нещата, гледа да има и развлекателна програма, ще е забавно за посетителите и техните компании, за хората, които не бягат. А що се отнася до трасетата – супер красиви са. Познавам терена, а съм бягал по какви ли не красиви места. Троян има много какво да предложи.

– За финал какво ще кажеш на троянци, на бегачи и небегачи?
– При положение, че допреди две години не бях чувал за планинско бягане, а сега правя тези неща, мога само да кажа: пробвайте! Не знаете дали не е вашето. Когато правиш нещо такова, то променя възгледите за целия живот. И по-малко неща ти се виждат трудни, след като си се справил там, горе. Аз не излизам от зоната си на комфорт, аз я разширявам.

3 юли 2024 г., Троян

Интервю на Генадий Маринов

Начало

 

Още по темата:

• 19-годишният троянец Христо Минков в ултрамаратона Ком - Емине
• Христо Минков: Не се получи, но знам, че след време ще успея
• Нашият Христо Минков спечели ултрамаратона RATCU
• Христо Минков с втори опит по маршрута Ком - Емине
• Троянци завладяха „Хайдушки(те) пътеки“ на Сливен
• Подготвя се първото издание на „Troyan Run“ 
• Владо Илиев спечели Troyan Run 2023
• Иде Troyan Run 2024 – 20 юли 
  
• Петър Христов: Редно е да се чуе и в родния ни Троян 
• Маринела Цекова: Не смятам да си поставям граници
  

Tweet