Маринела Цекова: Не смятам да си поставям граници

* „Много думи мога да кажа за брат си и пак няма да са достатъчни. Той е не само мой мотиватор, но и на много други хора, които допреди това не са „познавали“ спорта и неговата стойност“ * „Освен градските маратони, които отдавна са сред най-масовите спортни събития в света, все по-голяма популярност набира и планинското бягане“

Маринела Цекова

Интервю

Едно специално троянско момиче – което като на шега и доста късно се захваща с нещо твърде трудно, но вече търси и намира победите. Маринела Цекова. Първото й състезание е в троянския крос „По стъпките на Левски“ през 2019 г., класира се на второ място, през следващите години вече е неизменно първа. Печели много кросови стартове в страната, а през м. май 2023 г. стана трета на 10 км на маратона в Скопие (Сев. Македония), същото място зае и на Варненския маратон. Национален шампион по планинско бягане. С няколко участия и доста медали от военни първенства. Но както се казва, крушка си има опашка – Маринела е сестра на едно от големите спортни имена на Троян, Борислав Цеков-Фачо, който е неин пример и вдъхновител. Отдавна имахме идеята да представим това спортно троянско момиче и му дойде времето, а поводът бе поредното призово класиране – трето място при жените на Балканския военен шампионат по планинско бягане в Сърбия през м. август (2023 г.).

Маринела е дипломиран счетоводител от Великотърновския университет, а в момента прави втора магистратура в Националната спортна академия (НСА). От известно време живее и работи в София, но връзката с родния Троян е непрекъсваема. Интервюто с нея излезе в печатното ни издание миналата година, а сега, броени дни преди „Троян Рън 2024“, го публикуваме и в сайта на Т21; като поводът не е случаен – в миналогодишното първо издание („Троян Рън 2023“) неудържимата троянка спечели първо място при дамите и сега отново е фаворит за победата.

Първото състезание – кросът „По стъпките на Левски“, Троян, 2019 г.

– Кажи ни за себе си – в личен, професионален, спортен план?

– Казвам се Маринела Цекова. Родена съм в това хубаво градче Троян. След завършването на средното си образование се записах във Великотърновския университет , където се дипломирах в бакалавърска и магистърска степен, специалност „Счетоводство и контрол“. По време на обучението ми работих по специалността си, в една троянска фирма, а междувременно се възползвах от груповите тренировките, които брат ми провеждаше в града. Това беше много зареждащо за мен, действаха само и единствено в положителна насока. От няколко години живея и работя в София, където едновременно с това правя втора магистратура в Националната спортна академия. Открих бягането през 2019-та. До момента продължавам да включвам този начин на физическа активност, като част от ежедневието ми. Разбира се, това не значи, че няма дни, в които пропускам тренировките, дори понякога преобладават „почивките“.

– Как стигна до дългите/маратонските бягания? Брат ти Борислав Цеков-Фачо, който е именит спортист, има ли пръст в цялата работа?
– Всъщност, аз все още не съм участвала на дълго „маратонско“ бягане, но същинското, което е от значение в този въпрос, е „виновникът“ спортът да заеме такова място при мен. Много думи мога да кажа за брат си и пак няма да са достатъчни. Той е не само мой мотиватор, но и на много други хора, които допреди това не са „познавали“ спорта и неговата стойност. За мен моят брат винаги е бил гордост и възхищение.

Маринела и Фачо на маратона в Стара Загора, 2022 г.

– Нещо повече за спортния ти ритъм – къде и колко тренираш, с кого, как подбираш участията си, спазваш ли някакъв специален режим, включително на хранене?

– В спортният ми ритъм няма нищо специално. Къде и колко тренирам – където намеря за добре, тъй като в близост до мястото ми на живеене няма добри условия. Нямам много възможности, тъй като работният ден заема по-голямата част от деня, но когато искаш, просто намираш начин. А колко тренирам – това е в зависимост от моментното ми физическо състояние. Тренирам с близки и приятели, понякога сама. Взимам участия в състезания с дистанции, с които мога да се справя. Тренировъчен режим не спазвам, както и режим на хранене, но на едно друго ниво те са важни за постигането на високи спортни резултати.

– Имаш много медали и победи, кои са най-ценните?
– Всички медали имат стойност, но може би ценните са тези, в които е имало конкуренция, защото тогава даваш повече от себе си и се съревноваваш. Тогава емоцията е по-силна.

Финал на маратона в Скопие, 10 км – трето място, 2023 г.

– Спортните ти планове – докога смяташ да бягаш или това е само началото?
– Срещала съм участници на най-различна възраст, от няколко годишни до седемдесет и повече. Това само по себе си показва, че не съществуват граници, и аз не смятам да си поставям такива. Пожелавам на себе да бъда здрава, за да постигам резултатите и целите, които имам.

– Троян най-после се сдоби с нещо, което му се полагаше отдавна – свой планински маратон, Troyan Run. Ти участва в първото издание и го спечели, каква е оценката ти?
– Радвам се, че имах възможността да участвам. Троян определено имаше нужда от това. Ето че най-накрая се състоя. С това искам да благодаря на хората, които стоят зад осъществяването му и да ги поздравя за добрата организация! Вярвам, че успяха да оставят само добри чувства у бегачите, пропътували километри, за да вземат участие, и че всяка следваща година Troyan Run ще привлича все повече любители на бягането.

Победителка при дамите в „Троян Рън 2023“

– Дългите и планинските бягания са все по-популярни у нас и по света, нали не бъркам? Как си го обясняваш – може би не е само спорт, а нещо повече, философия, начин на живот!

– Аз също съм на мнение, че тенденцията е в увеличаване на броя хора, които избират планинските бягания. Освен градските маратони, които отдавна са сред най-масовите спортни събития в света, все по-голяма популярност набира и планинското бягане. Тази тенденция се забелязва и в България. Трасетата, които избират организаторите, освен като техничност успяват да запечатат красивите гледки от местността. Някои от състезанията протичат в рамките на дни и тук става въпрос за ултра дългите планински бягания. Това изисква не само физическа, но и психическа издръжливост. Емоцията, която ти дава бягането след преминаване на финалната линия е неописуема. Идеята за поставяне на високи цели за изпитване на собствените си възможности е пламъкът, който запалва бегача да се впусне отново и отново.

– И един „страничен“ въпрос – за Троян. Като спортист и като млад човек как се чувстваш в малкия ни град, дава ли малкият град шансове да правиш големи неща? Не толкова отдавна брат ти написа едно гневно отворено писмо (озаглавил го бе „От умрял писмо“), публикувахме го и ние в Т21 – там говореше за консерватизма, неразбирането, връзкарството.
– Не живея в Троян от няколко години. Бих казала, че възможности има навсякъде, но за мое разочарование често тези възможности биват отнети, както и в случая на брат ми. Човек, занимаващ се професионално със спорт от своите ранни детски години, който е постигнал толкова победи на национално и международно ниво. Той, който избира да остане и да развива спорта в Троян. За жалост на високите позиции липсва реална преценка и не си дават сметка колко ценен е опитът, натрупан с годините. Малко биха оценили истинската стойност, просто защото не я разбират. Познавам брат си и знам колко се раздава за спорта, какво и колко вложи, за да осигури спортно възпитание на малки и големи. В днешно време се търси това, което е на мода. Един съвет бих дала на спортуващите в Троян – не търсете и не подражавайте на модата, не избирайте спорта, (само) защото е модерно.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

 

Още по темата:

• 19-годишният троянец Христо Минков в ултрамаратона Ком - Емине
• Христо Минков: Не се получи, но знам, че след време ще успея
• Нашият Христо Минков спечели ултрамаратона RATCU
• Христо Минков с втори опит по маршрута Ком - Емине
• Троянци завладяха „Хайдушки(те) пътеки“ на Сливен
• Подготвя се първото издание на „Troyan Run“ 
• Владо Илиев спечели Troyan Run 2023
• Иде Troyan Run 2024 – 20 юли 
  
• Петър Христов: Редно е да се чуе и в родния ни Троян
  

Tweet