Спомен за Борис Гуджунов

* Преди 9 години, на 14 юни 2015 г., се разделихме с един велик изпълнител и невероятен човек – големия български певец Борис Гуджунов. По този повод споделям лични спомени, свързани с познанството  ми с него.

In memoriam

 

ТОЙ беше изключителна личност н певец от световна класа, а в същото време скромен и земен човек, каквито могат да бъдат надарените от Бога хора. Рядко срещано съчетание в днешно време. И съм благодарен на съдбата, че ме срещна с този човек, защото още от ученическите си години харесвах неговите изпълнения. В последните години от следването ми посещавахме с колегите ресторант ,,Тополите“, той пееше там в петъчните вечери и не пропусках да го гледам и слушам. Още тогава се възмущавах, че певец с такъв глас се налага да пее по заведения, за да оцелее.

ГОДИНИ по-късно разбрах от пресата за влошеното му здравословно и финансово състояние. Предложих на приятели от  Ротари клуб Троян да го поканим да пее на нашия Коледен бал – за да му помогнем  финансово. Успях да се свържа с него и той с удоволствие прие поканата. Беше елегантен както винаги и пя прекрасно. Вечерта, когато му връчих плика със сумата, която  бяхме определили за него, той се просълзи и попита ,,Това за мен ли е?“.

НА ДРУГИЯ ден го заведох до Троянския манастир и му показах чудотворната икона на св.  Богородица Троеручица. Обясних му, че пред нея се палят свещи за здраве. Той запали само една свещичка и по-късно в разговор ми каза, че я е запалил за мое здраве. Този случай  ме развълнува силно и досега, като се сетя за това, се  разчувствам.

ОЩЕ приживе Борис Гуджунов беше забравен. А ако живееше в нормална държава, щеше да е от ранга на Том Джонс и Елвис Пресли... Знам, че малко хора ще се сетят за него и ще се помолят за душата му, но аз съм един от тях. Той остана в сърцето ми със скъпи за мен спомени.

 

14 юни 2024 г., Троян

Д-р Красимир Гунешки

***

    Позволявам си да се присъединя към скръбта по Борис Гуджунов. Д-р Гунешки ме запозна с него на едно парти, вероятно е бил същият троянски Коледен бал, присъствах като представител на медия. Говорихме, дори известно време бяхме на една маса. Сякаш сънувах – за мен Гуджунов бе величие, голямата звезда, гласът от радиото. А бе толкова тъжен и раним, и (не)обикновен, до сълзи. Това не се забравя. Той, една от иконите на българската поп музика, в троянския ресторант преди Коледа. Дали пък най-големите (у нас) не са обречени на страдание и защо, питам се?! Дълбок поклон!

Генадий Маринов 

 

Начало

Tweet