Случайна среща с моя учител

* Ислям Атакан: „Изправих се и отново му свалих шапка и пак му целунах ръка. Прегърнахме се и с насълзени очи се сбогувахме“

Читателите ни пишат

Ислям Атакан

Този кратичък разказ – стискащ за гърлото, пропит от доброта и с неочакван край пак в полза на доброто, сякаш излязъл изпод перото на О`Хенри – ни изпрати приятелят на Т21 Ислям Атакан. Нашият земляк, родом от Малиново, живял в Ловеч, но женен в Добродан и смятащ себе си за доброданец/троянец, бивш медицински фелдшер, спортист и учител по тенис на маса (един от най-големите деятели на този спорт в Ловешко), прокуден от родината от комунистическия режим през 1989 г. Установил се в мегаполиса Истанбул, вече над 30 години, но продължаващ да милее за родния край, да пази тукашните си приятели, да си е тук, в Добродан и Троян, всяко лято, сега също („Ще стоя, докато паднат първите снежинки и догодина, живот и здраве, пак“, сподели ни г-н Атакан). Сигурно помните неговото „Трогателно писмо до Троян от Истанбул“, в което сподели за радушния прием на българската хуманитарна помощ за пострадалите от зловещото земетресение в Турция, за гордостта му, когато съзрял камион от България с нашенска регистрация „ОВ7262…“ и колко благодарни били всички, и той самият, от навременната и ценна българска подкрепа.

Ислям – казахме, и това лято си е тук, в любимия Добродан – редовно отскача до Троян, наскоро беше сред ентусиазираната публика на юбилейния концерт на ансамбъл „Здравец“, ръководен от приятеля му от детинство Веселин Йочевски (виж „Юбилеят на Йочевски и „Здравец“ – бел. ред.). А преди броени дни ни изпрати споменатия разказ, допълнен със снимка на главните герои – той и учителя Недялко Димитров. Попита ме ще го публикувам ли в Т21, въпросът бе излишен – иска ли питане, разбира се, историята бе знаменателна. Но непосредствено преди подготовката на броя попаднах на подобен разказ във фейсбук, в профила на софиянеца Иван Методиев (Ivan Metodiev), живеещ в Канада – за ученик, стар учител и един откраднат часовник. Дали г-н Атакан е споделил своята история с някого и така тя се е появила в мрежата, вероятно. Но това е без значение, четете и ще се уверите.

Генадий Маринов, гл. ред. на Т21  

*****

    Годините ми са 76. Пенсионер съм. Разхождах се сам в градската градинка. Срещу мен на пейката, седнал, подпрял брадата си на бастун, мой познат. Вглеждам се и о, изненада – това е моят учител по физкултура от гимназията. Годините му около 85. Остарял, побелял, но не е грохнал, не го бях виждал оттогава. Поздравих го, отговори ми, но не ме позна. А гласът му същият – приятен мъжки тембър. Той е, не съм в грешка. Развълнувах се, свалих шапка, ударих на коляно, целунах му ръка. Продължи да ме гледа учудено.

    – Учителю – рекох, – ти не ме позна, искам да ти припомня кой съм.

    – Представи се, чедо, седни до мен – каза ми възрастният мъж.

Ислям Атакан целува ръка на учителя си Недялко Димитров

    – Учителю, ти току-що бе завършил университета и бе назначен в нашето училище. Същият ден едно мое другарче дойде с нов ръчен часовник. В часа по физкултура аз го взех и го сложих в моя джоб – откраднах го. Вдигна се аларма, олелия до бога. Ти ни строи, обърна ни към стената. Затворете си очите, рече и започна да ни пребъркваш джобовете. Дойде моят ред. Изтръпнах. Внимателно бръкна, извади го леко и го сложи в своя джоб. Пребърка всички ни до един и накрая ни освободи, като каза, че… не си открил часовника… На другия ден другарчето ни дойде на училище и се похвали, че някой намерил часовника на улицата, предал го на директора, а той на баща му. Кой беше крадецът не се разбра. А крадецът бях аз. Днес ти благодаря, че не ме изказа. Сега спомни ли си кой съм?

    – Не – каза учителят ми. – Помня само, че вие учениците бяхте със затворени очи, но и аз бях със затворени очи, синко.

    Помълчахме. След малко учителят ме попита:

    – Ти след гимназията продължи ли образованието си?

    Аз, засрамен, с треперещи устни едва промълвих:

    – Да, учителю, станах учител.

    Изправих се, отново му свалих шапка и пак му целунах ръка. Прегърнахме се и с насълзени очи се сбогувахме.

2023 г., с. Добродан

Ислям Атакан 

Начало

Още от и за същия автор:

• Отличен на турнира за Купа „Калинел“
• Тенис на маса и летен биатлон през уикенда 
• Поклон за Марин
• Трогателно писмо до Троян от Истанбул
• Юбилеят на Йочевски и „Здравец“
  

Tweet