Трогателно писмо до Троян от Истанбул

* Ислям Атакан: „Искам чрез вестник „Троян 21“ да благодаря на всички троянци, които доброволно се включват в кампанията за хуманитарна помощ. Не можете да си представите как хилядите изселници от България, наредени един до друг, ръкопляскат, като видят коли с български номера“

Ислям Мустафа Атакан

От мястото на събитието

 

ЕДНО много истинско и много важно писмо, препълнено с болка и любов, и едновременно с благодарност, трогателно. Писмо от най-тъжното и страшно място в света тези дни – ударената от страховитото земетресение на 6 февруари съседна Турция. Получихме го вчера, 10 февруари, две плътно изписани ръкописни страници. Изпрати ни го нашият земляк ИСЛЯМ АТАКАН – един от онези българи, които бяха прогонени от родината си от комунистическия режим през далечната вече 1989 г. Родом от Ловешко и живял в Ловеч, но дълбоко свързан с Троян и Троянско открай време, непрекъснал тази си връзка и днес, когато вече десетилетия е жител на световния мегаполис Истанбул. Редовно през лятото за по няколко месеца си е в България и не пропуска да се види с приятелите си в Троян, сред тях и Т21; и, както си личи и от това му писмо, непрекъснато следи какво става при нас, радва се на доброто, ядосва се на неуспехите (ни). Още две думи за автора – г-н Атакан е добродански зет (съпругата му е от с. Добродан, Троянско), медик по образование и професия (дълги години работи като фелдшер) и спортист по дух (също дълги години е треньор по тенис на маса и един от големите деятели на този спорт в Ловеч и района). И добротворец – помага за строителството и на църкви, и на джамии, българин с добро и щедро сърце. Т21

 

ЗДРАВЕЙТЕ, г-н Маринов, мислих, мислих и накрая реших да споделя чувствата си с троянци чрез Вас. Ако сметнете, че заслужава, редактирайте написаното и го отпечатайте.

Гледка от Истанбул

ПЕНСИОНЕР съм вече, бивш медицински фелдшер, а и спортист. Смел човек и трудно поддаващ се на страхове и отчаяние съм. Но… природното бедствие на века ме разтърси, и то не само мен, а и целия свят. Аз не бях в центъра, но не бях и далеч. Близо бях. В един и същ ден – два труса със сила 7,7 и 7,6, в 4:00 ч. и 12:00 ч. (на 6 февруари) Същия ден видях и конвоите с тирове, багери, кранове, камиони и линейки, пътуващи на югоизток, и „тапи“ по иначе модерните 3 + 3 ленти на аутобаните. Видях и как 16-милионният Истанбул се изпразни до вечерта. Милиони бедни, средни и богати, търсещи хляба си в Истанбул, чули тъжната вест, се връщаха по родните места да търсят близките си, които едва ли успяха да намерят живи или мъртви под бетонните плочи на срутените 5-, 10-, 20-етажни блокове.

ОСОБЕНО се развълнувах, като видях десетки коли с български номера, между които „ОВ7262…“, претоварени с палатки, одеяла, дрехи и консерви… и с желание да помогнат с нещичко. Километрите ли? Те са около 2500-3000 и само един шофьор едва ли ще може да кара до там, без да се смени с втори – 25-30 часа, а има и лош път, нощ, сняг и лед. В района на бедствието пътищата са се напукали, потънали, надигнали се като вълните на Черно море, когато се ядоса.

РАЗВЪЛНУВАХ се и като видях по телевизията българските специалисти с какъв ентусиазъм и дисциплина се качваха на самолетите и отиваха да помагат на пострадалите. Браво, момчета! Сняг и студ –10, –15 градуса. Лесно ли е да търсиш пострадали в развалините през деня, но и през нощта!

ВСИЧКИ телевизионни канали забравиха да говорят за политици, а се включиха в човешките съдби. Човещината не е умряла. Продължава да съществува.

ВЪЛНУВАХ се, вълнувам се, но Донка Михайлова (кметът на Троян) ме разплака. Прочетох във фейсбук нейния призив за помощ. Донке (не знам мога ли да се обърна така към нея, но аз съм по-възрастен и дано не ми се сърди), ти си била голям човек, така си описала положението, сякаш в момента си сред страдащите.

Български спасители вадят човек от руините

ИСКАМ чрез вестник „Троян 21“ да благодаря на всички троянци, които доброволно се включват в кампанията за хуманитарна помощ. Не можете да си представите как хилядите изселници от България, наредени един до друг, ръкопляскат, като видят коли с български номера.

РАЗПЛАКАХА ме и личните ми приятели, които начаса се обадиха по телефона. Всички със сълзи на очи и треперещи гласове ме попитаха: Исляме, брат ми, приятелю, как си? Семейството ти как е? Искам да благодаря на следните хора и семейства, които ми се обадиха още първия ден: инж. Виржиния Алашка и инж. Владимир Цветков (от Велико Търново и Чифлик, хотел „Чифлика Хилс“); Пепа и Гошо Маринови (от Троян и Добродан); Дора и Иван Христов (от Троян и Добродан); Иванка и Стефан Йочевски (от Троян и Врабево); Диана и Иван Колеви (от Троян и Добродан); учителя ми по физкултура, бившия директор на спортното училище в Ловеч, 85-годишния г-н Недялко Димитров. Специални поздравления и на ръководството на фирма „Калинел“, която винаги се включва в подобни дарения.

10 февруари 2023 г., Истанбул

С уважение: Ислям Мустафа Атакан
За директен контакт – тел. 0090 535 8847545

 

Бел. авт. Приятелю Генадий, пращам ти черновата, която написах с трепереща ръка, затова може би търпи поправки. Ако сметнеш, че може да се публикува в „Троян 21“ – упълномощен си. Живот и здраве към 20 април да пием по едно кафе в Троян.

 

Начало

 

Още от и за същия автор:

• Отличен на турнира за Купа „Калинел“
• Тенис на маса и летен биатлон през уикенда 
• Поклон за Марин

Tweet