И за Турция като за Турция

* Дискретно ни намекнаха да внимаваме и да не публикуваме нищо срещу властта * „Това е стар римски път, на повече от 1000 години и пак е по-добър от този, по който дойдохме“ * Истината е, че всеки иска да учи  * Пред бутилката пишеше (само на руски): „Это дезинфицирующее средство. Пожалуйста, не пейте!“ * Толкова чисти улици и паркове не съм виждал отдавна * Баровците и тук са същите ганьовци
По света и у нас
Свилен Димитров, Турция, 2022 г.
Свилен Димитров е IT специалист, преподавател по информатика и информационни технологии в най-голямото троянско училище – СУ „Васил Левски“, и ръководител на училищната Microsoft IT академия, единствената в Ловешка област. През 2019 г. бе в Белград, столицата на Сърбия, във връзка с участието си в международен проект по образователната програма „Еразъм+“ и тогава зарадва читателите на Т21 с пътеписа „До Белград и обратно“. През 2020 г., отново по „Еразъм+“, бе в Италия и оттам, от Сицилия, ни изпрати поредния си пътепис – „Se Bastasse Una Bella Calzone“ (итал. Дали една красива пица Калцоне е достатъчна). Сега дойде ред на следващия му чужбински "еразъмски" разказ – този път от Манавгат и Анталия в съседна Турция, където бе цяла седмица (6-11 февруари 2022 г.). Т21

БЛАГОДАРЕНИЕ на програмата „Еразъм+“ и проекта „From Game to STEM” имах удоволствието за пореден път да работя с прекрасни ученици и заедно с нашия зам.-директор Ренета Бакарова да посетим Манавгат и Анталия в Турция. Тръгнахме в неделя, 6 февруари, с двоен полет от София за Истанбул и после за Анталия. Посрещнаха ни още на летището и получихме по една минерална вода, което показа, че домакините знаят как именно водата липсва при полети и колко е добре след като кацнеш да имаш как да се подкрепиш. Организацията на излизане и багажите е много добра и бързо успяхме да си намерим изхода и да влезем в бусчето, което ни чакаше.

Нашият домакин и колега Волкан ни направи снимка за спомен
НАШИЯТ КОЛЕГА по информатика и водач на всички чуждестранни групи се казва Волкан и името му, по неговото собствено обяснение, е като „планината Етна“. Изключително земен и приветлив мъж, който се опитва да не е пристрастен към случващото се в родината му, но не може да му се отрече, че беше доста радостно настроен при новината, че Ердоган е с омикрон. Причината за всички тези негативни мисли е фактът, че след неуспешния опит за военен преврат на Фетхуллах Гюлен от 2016 г. нещата са станали много диктаторски по отношение на свободите на хората. За ползване на интернет е необходимо да си инсталираш дигитален сертификат от турското правителство, който дава пълен достъп до всички действия и информация, която пишеш или споделяш в интернет. Дискретно ни намекнаха да внимаваме и да не публикуваме нищо срещу властта и да не се занимаваме с политика. Мислех си, че това може да се заобиколи в хотелите, но не. Там интернетът е уж без парола, но като се включиш към него те препраща в местен сървър, където да се съгласиш с политиката за ползване на световната мрежа. Хотелите използват хитрия подход на Google и Facebook с над 50 страници условия за ползване, които почти никой не чете. След като „се съгласиш“ с всичко написано, можеш да имаш интернет. Реално не си инсталираш нищо, но това са направили в хотела и всичко казано или написано в мрежата минава през правителството. Освен това има допълнителни ограничения за училищата. Там думи като Facebook, Instagram, WhatsApp, TikTok, Hangouts са напълно забранени за ползване. Когато узнах за това започнах да се замислям как ние с лека ръка използваме думата „диктатура“ и дали реално знаем какво в действителност е? Първата ми работа беше да си деинсталирам сертификата за следене в мига, в който кацнахме в България.

МАКАР и да не го разгласяват, разбирам, че минават през големи трудности. В момента заплатата на Волкан е 1,5 пъти по-малка, но не като сума, а като покупателна способност. Казва, че миналата година заплатата му се е равнявала на 1200 евро, докато сега е едва 800 при 18 години трудов стаж. Въпреки това е доста висока за техните стандарти, понеже стоките са почти двойно по-ниски. За примерите казвам цените, сравнени в левове, като основно може да се плаща или в турски лири, или в евро. Минерална вода от 1,5 л е 35 ст., а е била 20 ст. И пак дори днешните цени са почти двойно по-ниски, сравнени с тези в България. В момента бял хляб от 650 гр. - 60 ст., Кока-кола от 2,5 литра - 1,40 лв., сирене - 2,20 лв./кг, банани - 90 ст./кг и т. н. Има и цени като нашите, но са на вносни продукти. Примерно шоколадите от Швейцария са като в България, дори малко по-скъпи. Всичко останало обаче е на много по-ниски цени. Това важи и за горивата - дизел с добавки е 1,90 лв./л, обогатеният бензин - 1,70 лв./л.

ДЪРЖАВАТА ИМ определено не строи комунизъм и сегрегацията е невероятна. Хора без образование получават около 100-150 евро на месец и то при 8-10 часов работен ден, 6 дни в седмицата. Същите са задължени 3 часа в седмицата да ходят на училище. В момента, в който имат начално образование, заплатата им става 200-250 евро, при завършено средно - 350-400, при висше - 500-550 начална, при магистратура - 600-650 и за прослужено време от 5 до 200 евро. Затова в училище никой не идва насила. Никой не задължава никого да учи и никой не проверява дали си на училище. Оценките са от 1 до 100 и за да продължиш да учиш, трябва да имаш поне оценка 70 по всеки предмет. Ако отсъстваш при изпит, имаш 50% от оценката от работа преди това по практически задания и 50% от самия изпит. Така дори да си болен, ако се стараеш, ще имаш 50 точки на изпитване, които по-късно можеш да наваксаш, за да получиш усреднено заветните 70 в края на учебната година. Истината е, че всеки иска да учи, защото с полученото образование има значително по-висок жизнен стандарт. В училищата се набляга единствено на приложни специалности. Шюле Музалфер Бюк - училището, което посетихме, имаше работа с механика и роботика, производство на платки и създаване на микрочипове. В същото време имаше часове по готварство, фризьорство, масажи, приложна графика, музикални класове, театрални дейности, и т. н. Като казах театър е забележително как работят в изключително интересния „театър на сенките“. Имахме удоволствието да се докоснем до това изкуство и останахме без думи - креативно, стилно и неописуемо красиво.

Запазен стар римски път в античния град Сиде
НАШИТЕ ДОМАКИНИ се погрижиха да ни покажат колкото може повече от областта си. Разгледахме стари културни забележителности от времето на великата римска империя и после Византия като най-внушителен беше театъра Аспендос и старите римски постройки. Иронията в думите на нашия водач към днешните ръководители се забелязва най-добре в цитата: „Това е стар римски път, на повече от 1000 години и пак е по-добър от този, по който дойдохме дотук“. И макар да е язвителен, осъзнавам, че не е прав. Да, имат лоши пътища, но като цяло ремонтните дейности протичат бързо, организацията на трафика се прави за седмица и преасфалтирането е наистина светкавично. В понеделник минахме по разбит път след дъжд от събота. Във вторник същия беше закърпен и няколкото „сатурнови натюрморти“ поправени доста качествено, като само цветът на асфалта показваше, че е имало ремонт. Разбира се, имаше и лоши места и недооправени пътища, но като цяло бяха учудващо малко. Истински бях впечатлен, че сградата на Общината е възможно най-малката в града, намираща се между Манавгат и Сиде - античния град, в който сме отседнали и където се намира хотелът ни, приблизително на 70 км източно от Анталия. На въпроса ми защо е така, получих отговор, че е важно служителите в Общината да работят за нея, а не да се затварят в офиси. Има голяма приемна за кмета, охрана и секретар пред стаята му и толкова. Всичко друго се случва навън. Видях служители на Общината да говорят със специалисти по залесяване отвън, при самия обект, както и други, които организираха проверки в малки магазинчета за спазване на противоепидемичните мерки и проверки за други регулации. Може би и затова е много чисто. Толкова чисти улици и паркове не съм виждал отдавна. Тук-там някой си е позволил простащина и е хвърлил празна пластмасова бутилка, но това, че е почиствано, си личи и след час същата я няма. Сравнението с Италия или България е очевидно – тук е много чисто! Очаквах ориенталщина и големи боклуци, но май туристите правят по-големи мизерии от местните. Срещат се и хора, които си позволяват да хвърлят всичко където им попадне, но повечето си ползват кошчетата и като цяло пазят чисто. Обяснението на Волкан беше толкова простичко и логично – те живеят в курортен град и ако е мръсно никой турист не би се върнал отново. Понякога си мисля, че е добра идея и хората от Банско или Несебър да се замислят над това.

В ГРАДА основно се отглеждат банани, нар и портокали, като последните са доста и спокойно си капят пред сградите и обществените паркове. На няколко места имаше машини за прясно изцеден фреш, който действително виждаш от какво и най-вече кога е направен. Пътят към Средиземно море е осеян с малки магазинчета за сувенири и килими, като цените се умножават с всяка крачка. При самото море  стават като на родните курорти - около 10 пъти повече отколкото в самия град. Разбира се, сегрегацията, за която говорих, се вижда най-добре в западналите квартали. Поради катастрофа се наложи да минем през обходен път през гетото на Анталия и там положението е ужасно. Може да се сравни с нашенските ромски гета, като си мисля, че сравнението ще е в наша полза. Буквално ти става чудно как успяват да живеят на подобно място хора, когато над главите им е провесен огромен далекопровод, чиито кабели много често се късат от силния ураганен вятър. Затова обаче всеки мисли как да завърши поне начално образование, което е напълно безплатно, и да получи шанс за по-добър живот. Като цяло всичко, което се случва, е много динамично, но и монотонно едновременно. Причината е, че все още не е сезонът. Оказва се, че в момента населението е около 10-15 пъти по-малко от това, което е през останалата част на годината, но и сега е внушително - около 200 000 души. Редовно тук има чужденци, предимно от Германия и Русия, но се срещат и такива от други държави. Като казах Русия и трябва да споделя прекрасния надпис, който беше само на руски пред един ресторант, където имаше една бутилка с приятно ухаеща светла и прозрачна течност. Пред бутилката пишеше: „Это дезинфицирующее средство. Пожалуйста, не пейте!“.

САМИТЕ ХОТЕЛИ са огромни и говорим за сгради, способни да приютят от 3 до 10 хиляди души. По този критерий нашият хотел е доста скромен и побира „само“ 1000. Организацията е толкова стройна и проста, че чак е за завиждане. Влизаш и след като си платиш, получаваш паролата за безжичен интернет. Включваш се в системата на хотела и веднага имаш избор от поне 4 езика - турски, английски, немски и руски. Някои хотели имат и повече, но като цяло са тези. Вътре има описани всички дейности в хотела по часове, кога можеш да закусваш, обядваш или вечеряш, съгласно номера на стаята ти, за да не се получи струпване по едно и също време на всички гостуващи, как можеш да си запазиш час за определени дейности като сауна, басейн и т. н. Всичко това можеш да узнаеш и на рецепцията, но е приятно да имаш бърз и лесен начин да го провериш от телефона. И като казах за това, пак се сетих за забележителностите. Всички те са пълни с QR кодове над които има надпис на турски и английски „Вашият туристически виртуален гид“. При сканиране получаваш пълна информация на вече споменатите 4 езика, а някои обекти имаха дори обяснение на български. Изключително удобно, когато си пред определена статуя и искаш да научиш повече за нея, но твоя „разводач“ не може да ти каже повече на английски от думите: „It’s a statue”. Все пак са обучени да посочват кодовете и да приканват да прочетеш или научиш всичко, което смяташ за полезно.

Поглед към Манавгат
БАРОВЦИТЕ и тук са същите ганьовци и демонстрират на първо място ненужна разточителност. Точно тях можете да видите в заведенията около плажната ивица и готови да платят значително по-високите сметки. Сравнение с тях родните „строители на подпорни стени“ по морето са най-честните хора на планетата. Видяхме огромни „бизнесменски“ постройки насред блато на около 50-100 метра от морето с единствен път до огромните им издигнати над насипа стени и асфалт до средата на тези оградени паметници на глупостта. Трафикът им е неописуем, но всичко е със стотици светофари и като цяло се спазва само това. Уви, повечето имат навика да си чатят по телефоните докато шофират и често може да видиш как някой преминава от една лента в друга не защото иска, а защото си зяпа в телефона. Правят го и професионални шофьори и може би затова постоянно слушаме и в България за катастрофи на някой ТИР с турска регистрация. Ако трябва да сравнявам, лудницата е една идея по-малко от Италия, но определено не е безопасно. Волкан напълно се съгласи, че вицът „Погледни наляво, надясно, нагоре и едва тогава премини“ напълно важи и за техните улици.

В ПЕТЪК, 11 февруари, поехме към България и мога да кажа, че си тръгнахме от една страна, която определено е гостоприемна за туристите си и си струва да бъде посетена, ако желаете да се насладите на природни красоти и забележителности. От друга гледна точка - типичните ориенталски тарикатлъци си ги имаше. Например в Марина, Анталия имаше зайче, което ти предсказва бъдещето. Идеята е, че един господин е сложил красиво бяло зайче, под което е наредил късметчета, които в България ги получаваме с кафето в заведенията. Като погалиш зайчето, милото потрепва лекичко и побутва с крачета едно от късметчетата. Мъжът го вади и ти го дава, но срещу 10 евро. Като искрено се възмутихме на този обир, цената падна на 10 лири или 15 пъти по-малко. Проблемът беше, че преди нас по-платежоспособни чужденци бяха намерили за нормално да дадат за нещо подобно 10 евро. Или казано по нашенски, но заимствано от турците - пазарлък му е майката. Човек не трябва да се оставя да го правят на глупак, а да избере да се наслаждава на всичко, което природата и историята са създали. В тази връзка мисля, че Турция не може да бъде описана по-добре, а трябва да бъде видяна. Пожелавам го от сърце на всеки!

12 февруари 2022 г.
Свилен Димитров


Още от същия автор:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |