Se Bastasse Una Bella Calzone*

* Малък жест на уважение към туристите, но ти става мило. По-късно разбрах, че малките жестове са в основата на италианския манталитет * Не знам дали е от храната, дали от историята, или просто така са си родени, но се усмихват и малко по малко карат и теб да се
 заразиш с усмивката им

Свилен Димитров
По света и у нас
Свилен Димитров е IT специалист, преподавател по информатика и информационни технологии в най-голямото троянско училище – СУ „Васил Левски“, и ръководител на училищната Microsoft IT академия, единствената в Ловешка област. През м. октомври миналата година бе в Белград, столицата на Сърбия, във връзка с участието си в международен проект по образователната програма „Еразъм+“ и тогава зарадва читателите на Т21 с пътеписа „До Белград и обратно“. Сега, 2-9 февруари, отново по „Еразъм+“, е в Италия и оттам, от мястото на събитието, Сицилия, ни изпрати поредния си пътепис. 
Т21

„SE BASTASSE Una Bella Calzone“, пееше Ерос Рамацоти. Добре де, признавам си, че в песента му не се говореше за пица Калцоне, но сега да не правим проблем за една сгрешена буква в думата Canzone. В края на краищата всичко се свежда до въпроса дали една красива пица е достатъчна? Ако мога да опиша в едно изречение Италия, то би било заглавието на книгата на Елизабет Гилбърт „Яж, моли се и обичай“, но да разказваме подред.

„Добре дошли в Сицилия“ на летището в Катания
ОТНОВО благодарение на програма „Еразъм+“ и проекта "Виртуален пътешественик" имам възможност да посетя друга държава (след Сърбия наскоро, виж „До Белград и обратно“ в бр. 42 на Т21 от 6 ноември 2019 г. – бел. ред.) и да разкажа впечатленията си. Тръгваме в неделя сутринта в 2:00 часа от Троян. В 4:20 сме на летището и повече от 40 минути чакаме да влезем, защото опашката едва се влачи, а всеки е щателно проверяван дали не идва от Китай или не е болен. Полетът е приятен и времето от час и половина наистина отлита за миг. Кацаме в Катания (град в Сицилия) и без много протакане преминаваме през митническата проверка. Искам да извикам „Benvenuti“, но се оказва, че и италианците са подготвени. Едва пристъпили изхода на летището, ни посреща огромен надпис върху терминалната стена, на който пише на български „Добре дошли в Сицилия“. Малък жест на уважение към туристите, но ти става мило. По-късно разбрах, че малките жестове са в основата на италианския манталитет.

Маратоните са на страхотно уважение в Италия
АВТОБУСЪТ, който е уреден от колегите от Скордия, където ще отседнем в следващите дни, се оказва, че не е планувано да пътува веднага. Шофьорът не ни откарва на уреченото място, а изминава цели 30 км из града, за да ни покаже различни забележителности и да ни обърне внимание. Снимаме всичко и първото, което ми прави впечатление, са алеите. Дали са за велосипедисти, дали за ходене... Простичко направени – малки, китни, в страни от главния път и пълни с хора. Видях възрастни да излизат и да тичат (беше 7:30 в неделя), бащи и майки с децата си, приятели, момчета и момичета... По-късно разбрах, че маратоните са на страхотно уважение. В Катания сме улучили фестивала на св. Агата – ежегодния празник на града. Разбираме, че същинските тържества ще са на следващия ден, но от днес тече подготовката. В тази връзка е и традиционният маратон, в който вземат участие всички. И като казвам всички, имам предвид, че за подготовката на бегачите бяха затворени няколко централни улици в града, а състезателите бяха твърде разнообразни и колоритни. Имаше семейство, което тичаше с количката, в която беше малкото им дете, параолимпийци с инвалидни колички, хора с велосипед, но с една гума, малки и големи, точно като в реклама на детска игра – на възраст от 3 до 103. И всички са весели. 

Обковът на статуята на св. Агата е любим на децата
ФЕСТИВАЛЪТ на св. Агата има собствена история, а всяка година участниците трябва да качат 40-тонната статуя на светицата от местната църква до най-високия хълм в града. За целта повече от 200 години статуята се тегли със специални въжета, а да си участник в това начинание е истинска привилегия. Пред статуята има дървен обков, носен само от осем души, украсен и колоритен. Точно той е любим на децата, които дават мило и драго да се снимат или да се опитат да го вдигнат. Вечерта приключва с невероятни фойерверки, които избухват в такт с музиката от познати холивудски филми, и завършва с оперни арии, пуснати на най-голямата медийна стена, която съм виждал на открито. Над всяка къща има огромни червени флагове с бяла буква „А“. Такова съчетание на новото и старото, преплетени едно в друго, е истинска наслада за сетивата.

ИДВАТ и другите групи и автобусът потегля към Скордия. Пред училището е истинска лудница. Има 40 автомобила, които търпеливо чакат всички ученици от различните държави, които ще гостуват на своите приятели от Италия. С колегите сме в една китна вила, която е на 5 минути път с автомобил от училището. Нашият домакин се казва Еудженио и според своя вече бивш учител, е прекрасен човек, но не и толкова прекрасен ученик. Широката усмивка обаче не слиза от лицето му и няма как да не те зарази с отношението си. Малките жестове.

ВЛИЗАМ в стаята и ужас – контактите са в някакъв италиански стандарт и зарядното на лаптопа и камерата нямат никакво намерение да станат, а съм се подготвил да снимам всеки ден. В същото време това за телефона влиза без проблем. По-късно разбрах, че всеки контакт има 110 и 220 волта ток. Единият разклонител, който е за компютри, хладилници и по-сериозни неща, е на 220 волта, а този, в който влиза зарядно за телефона – на 110. Така, ако имаш някакъв проблем с тока, той ще е на ниския волтаж. И действително, в сряда вечер имаше силна буря с изтръгнати дървета и бутнати кабели. В нашата вила токът спря на няколко пъти за осветлението и зарядните, но всички други неща останаха със захранване, въпреки проблемите. Как го правят, само италианците си знаят, но е факт, че реално нямаше прекъсване нито на бойлера, нито на интернета, нито на хладилника.

НА СУТРИНТА Еудженио ни посреща с приготвена закуска, а на масата вече има прясно изцеден портокалов сок, който е от собствената му градина. Той лично приготвя по едно кафе или капучино  за всеки желаещ. Малките жестове. Колегите от Италия идват да ни вземат с колите си и отиваме до училището. Директорката ни посреща и ни кани в голямата зала, където всяка държава прави кратко показно за своите дейности по проекта. След това учениците имат практически занимания, а учителите можем да разглеждаме.

В Скордия – безброй пластове на историята
СКОРДИЯ буквално в превод на български означава чесън и градът е точно това – безброй пластове на историята, преплетени по невероятен начин. Буквално можеш да се удивиш и в рамките на 10 метра да преминеш през ренесанс, барок, традиционен терасен подход, характерен за Медичите или колона от времето на Цезар, а на следващата крачка да те блъсне най-голямата реклама на LED телевизор и смартфон, а модерен влак минава по мост на 2000 години. Толкова много и различни епохи, събрани на толкова малко място, в което забавата и доброто настроение са задължителни.

Модерен влак минава по мост на 2000 години
ЗАТОВА на почит е увеселителният парк – играчки, стрелби, люлки, блъскащи се колички. Всичко, типично за едно приятно изкарване. И като казах блъскащи се колички, се сетих за трафика. Виж, това е нещо, което може да втрещи всеки, незапознат с навиците на италианците. Общо взето шофирането и движението на пешеходци е като това с блъскащите се колички от парка, само дето е желателно да не се блъскаш, но е много трудно. За една седмица стигнах само до един извод – с предимство е този, който е по-нахален. Излизаш от малка улица, пресичаш главен път и продължаваш в още по-малката улица насреща – няма проблем. Другите ще спрат, те нали са на главен път и имат място. Светва червено на светофар. Това е само за ориентир, че е добре да преминеш малко по-бавно от нормалното. Имаш желание да завиеш наляво, като пресечеш пътя на този, който кара направо – моля, минавай. Направихме си експеримент и огледахме паркиралите коли. Не открихме нито една, която да няма поне ожулен калник, което си е истинско постижение. Виж, извън града ги има правилата, които всички познаваме и спазваме, но влезеш ли в града, сякаш си попаднал на табела с надпис „Знанията ти от правилника за движение по пътищата свършват тук“. В същото време изтръпвах как някои хора пресичат, все едно са компютърни герои и имат по някой допълнителен живот, ако ги блъсне нещо. Никакво чувство за самосъхранение и никакво уважение към самите тях. От друга страна, същите тези хора са с безкрайно уважение към семействата си. Във вторник имахме възможността да вечеряме в ресторант, където друга група празнуваше юбилей на дядото на фамилията, който ставаше на 80. Всички стояха прави и говореха един с друг, по-младите си правеха снимки с телефоните и обикаляха напред-назад, най-малките се надбягваха около масите, но никой не сядаше и не започваха с тържеството. По-късно, докато ние вече бяхме преполовили вечерята си, в ресторанта влезе един мъж, извини се за закъснението и се присъедини към групата. Всички го поздравиха, прегърнаха се и седнаха. Тогава разбрах, че имат традиция да не празнуват, докато и последният поканен не дойде, защото това ще е обида за него. Малките жестове.

ЧАС ПО-РАНО, докато ние влизахме, собственикът на ресторанта ни донесе менютата, а с тях и малко фъстъци, салата, минерална вода и франзелки – всичко това като приветствие, докато си изберем какво желаем. Малките жестове. Не мисля толкова да говоря за храна, но ще обърна внимание, че тук се търси местно производство и се прави с любов и фантазия. Къде другаде ще ти предложат пъпеш с прошуто? Оставям менютата на вашето въображение, мога само да потвърдя, че си струват най-вече пиците, десертите и сладоледите, но това всеки го знае, и ви пожелавам един ден лично да ги опитате. След едно добро похапване следва и разходка, а в това отношение Сицилия има какво да предложи. Старите музеи, театри или галерии са без входна такса в събота и неделя, като обаче има камери, които те снимат и ти се издава безплатен билет. По-късно съответното място кандидатства по програма за насърчаване на туризма към министерството и получава субсидия, защото е привлякло определен брой туристи. Ето защо отвсякъде имахме призиви да влезем и да разгледаме – дали църквата на св. Агата, дали двореца на последния принц, дали чудните стълби или амфитеатъра, е без значение. Целта е да разгледаш и да останеш доволен. Искаш да снимаш? Моля, заповядай, всичко за теб е безплатно. Искаш да чуеш историята за отчаяните влюбени, които съдбата е разделила? Моля, ще ти се разкаже, и то с най-големи подробности. Малките жестове.

РАЗБИРА се, не мога да кажа, че всичко е наред. Проблемът с трафика е нищо пред този с боклука, за който се говори и в България. Уви, той буквално е навсякъде. Не можеш да минеш и два метра без боклук по улиците – от недоядена храна до найлоновите торбички, картоните, пластмасата и хартията. Интересното е, че никой не си позволява да хвърля боклук на историческите места, но извън тях сякаш същите тези хора са били държани на каишка и са чакали, за да си запокитят всичко на улицата. Самите улици са като нашите – има такива с дупки, има позакърпени, има и новоасфалтирани. По всяка сграда е пълно с графити. Някои са произведение на изкуството, но други са откровени драсканици без никакъв смисъл.

Изглед от малкото сицилианско градче Таормина
НЯМА пълно щастие и ако успееш да се абстрахираш, не можеш да не видиш, че е пълно с хора, които, въпреки проблемите си, се усмихват. Не знам дали е от храната, дали от историята или просто така са си родени, но се усмихват и малко по малко карат и теб да се заразиш с усмивката им. Защото осъзнават, че имат много проблеми, че винаги ще има нещо, което не е наред, но знаят, че след лошото идва и хубаво. Живеят с любов, а не с болка и ненавист към всичко и всеки. Не живеят богато, защото цените са около три пъти по-високи и долу-горе толкова повече са и заплатите им. Формално живеят съвсем малко по-добре от нас, но поведението им е на хора със самочувствие, вярващи в утрешния ден и правещи всичко, за да са по-добри. А в крайна сметка не искаме ли това всички ние?

7 февруари 2020 г., Сицилия
Свилен Димитров

* „Se Bastasse Una Bella Calzone“ (итал. „Дали една красива пица Калцоне е достатъчна“) – закачка с песента на прочутия италиански поп певец Ерос Рамацоти „Se Bastasse Una Bella Canzone” (итал. „Дали една красива
 песен е достатъчна“).


Още от същия автор:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |