До Белград и обратно

* „И бях истински възхитен от всичко, което сърбите са направили и продължават да правят. Един град на историята, превърнат в модерна приказка“ * Пари няма, но има човечност, всички пътища водят към… магистралата, музеят на Никола Тесла е наистина невероятен, спортът е издигнат в култ, а книгите са навсякъде

По света и у нас

Свилен Димитров

Свилен Димитров е IT специалист, преподавател по информатика и информационни технологии в най-голямото троянско училище – СУ „Васил Левски“, и ръководител на училищната Microsoft IT академия, единствената в Ловешка област. Преди дни, от 30 октомври до 1 ноември, бе в Белград, столицата на Сърбия, във връзка с участието си в международен проект по образователната програма „Еразъм+“. По-долу четете „горещите“ сръбски бележки на г-н Димитров. Т21

Делово – готов за обучение по проекта, Белград, 30 октомври 2019 г

ПРИЗНАВАМ СИ, че не съм от хората, които пътуват много. Може би затова когато пътувам, всичко, което видя, ме впечатлява и искам да науча все повече и повече. Преди няколко дни имах късмета да посетя Белград като участник в проект по програмата „Еразъм+“ и бях истински възхитен от всичко, което сърбите са направили и продължават да правят. Един град на историята, превърнат в модерна приказка.

***

ИСТОРИЯТА на Белград е невероятна, защото е един от малкото градове, които са преживели страшни военни атаки през последните 30-40 години и въпреки това са оцелели и продължават да се развиват и модернизират. Запомнящи се бяха няколко музейни сгради, които имаха по две или три липсващи стени, за да напомнят какво причинява войната; а начинът, по който научихме за тях, беше поразителен.

ЕКСКУРЗОВОДЪТ ни напомни, че един град без хора като него е купчина никому неизвестни сгради, камъни, алеи, паркове и всичко останало, което би било напълно неразбираемо за туриста. Затова благодаря на организаторите, че бяха намерили човек, който имаше такъв хъс, че след обиколката с него ти се иска да останеш поне седмица в Белград и да се насладиш на всички тези места, през които малко набързо преминаваш. Живко беше много млад, пълен с енергия, ерудиран, говорещ бързо и забавно (например като „най-мразената“ сграда в света ни бе посочен техният парламент), с много исторически факти, но и с много шеги, пречупени през съвремието, с много разкази за миналото и гордост от това, което е направено или предстои да бъде направено. Нещо, което би събудило желанието на всеки да се върне след няколко години и да се убеди лично в правотата на думите му.

„Най-мразената“ сграда в света – сръбският Парламент

ИМЕНА И СПОМЕНИ. В момента на мода е преименуване, но и запазване на имената. Доста от бившите комунистически имена са сменени, но и доста са оставени. Всяко по-голямо събитие, което се е случило, е отбелязано подобаващо – дали е оставено дърво на средата на пътя на трамваите, които правят по един полукръг, за да го заобикалят, дали е паметник, чешма или малко фонтанче, но всяка промяна на главния път е направена и е различна от другите, за да можеш да се насладиш на пътуването.

ВСИЧКИ ПЪТИЩА ВОДЯТ КЪМ… МАГИСТРАЛАТА. Като казах пътуване, много лесно е да се ориентираш в Белград. Той е разцепен от автомагистрала, която преминава в посока изток-запад през целия град. Всеки път е свързан с нея и ако се заблудиш, трябва да откриеш табелите, сочещи към магистралата. Бързо и лесно можеш да намериш главния път, който да те отведе към центъра, където да видиш всички забележителности. Имената задължително са изписани на сръбски и английски, за да можеш да разбереш по-добре за какво става дума и дори да се впечатлиш колко белградчани ценят определени личности. Музеят на Никола Тесла (великия изобретател, на когото е кръстено и белградското летище) е наистина невероятен с архитектурата си и изключителните експонати. Всяко едно място може да се разгледа и няма ограничение за престой. Но въпреки това има и нещо, което си е типично балканско.

Пред музея на Никола Тесла в Белград

НАШ ИЛИ ТВОЙ? Колежката от Хърватия не пропусна да зададе въпроса „Наш или твой“, визирайки факта, че Тесла е роден на територията на днешна Хърватия, макар по това време тя да е била част от Австро-Унгария. Това леко ме развесели и си помислих за колко исторически личности ние спорим със Северна Македония. Може би е крайно време да спрем с това и да мислим повече за хората около нас, а не за историческите противоречия.

ПАРИ НЯМА, НО ИМА ЧОВЕЧНОСТ. И като казах да мислим за хората около нас, се сещам, че еквивалентът на нашите стотинки в Сърбия са „парите“. Да, но пари няма, защото 1 динар е по-малко от 2 стотинки, а цените в магазините са близки до нашите. Съответно 1 пара би била стойността на 0,02 стотинки. Затова хората не си търсят не само парите, но и ресто в размер на стотина динара. Бях много впечатлен, когато направих покупки първия ден за около 746 динара и платих с банкнота от 1000, а получих ресто от 200. Не спорих толкова, защото пресметнах, че се касае за ресто от около 80-85 стотинки, но после попитах защо не са ми го върнали. Отговорът ме порази – оказа се, че имат неписано правило младите хора, които се предполага, че работят, да не си търсят ресто до закръглена сума към 100 динара. Ако след това в магазина влезе пенсионер, той може да се възползва от покупки на стойност до 200 динара повече от това, което трябва да плати. Примерно сметката му е 298 динара, продавачката му иска само 100, а останалите си приспада от тези, които другите са оставили преди него. Такава човечност не знам дали съм срещал скоро в България и дали ще срещна, но си го обяснявам и с религията.

ОЛТАРЧЕТА са нещо, което ще срещнете в много магазини. Малки, леко встрани, със запалени свещички пред Богородица. Не знам доколко това предпазва хората или ги кара да са по смирени, но явно многото войни са ги накарали да са повече вярващи и да са повече благодарни, че са живи и здрави. Освен това всички искат и да бъдат и образовани, което довежда до друг любопитен факт.

КНИГИТЕ са навсякъде. Във всеки един ресторант или магазин ще видите библиотечка с книги, които са биографии на известни сърби. Ако съответното място има такова нещо, то ползва данъчни облекчения, тъй като популяризира сръбската култура. Паралелно с това са и портрети или пейзажи, нарисувани от местни художници и хиляди снимки на спортисти.

Щанд за книги в белградски ресторант

СПОРТЪТ е издигнат в култ. Тук на всеки 20-ина метра може да намерите някакви материали, хвалещи постиженията на тенис звездата Новак Джокович. Самият факт, че той е от Белград допълнително разпалва страстите и хората с удоволствие говорят за неговите победи и успехи. Разбира се, победите и успехите не са само на ниво спорт, а и на местно ниво, защото хората са тези, които правят всичко, за да победят и най-често успяват.

БОЙКОТЪТ е формата на протест, който е изключително ефективен. В Белград има две реки (Дунав и Сава), но водата определено не е добра за пиене. Затова масово се използва минерална вода с името „Роса“. Когато пристигнах, аз си закупих две бутилки, защото ме бяха предупредили, че водата не става. Всяка от тях струваше 70 динара. Какво беше учудването ми, когато ни уведомиха, че същата вечер ще има „бойкот“ по улиците и не е желателно да излизаме сами. Оказа се, че хората протестират срещу повишената цена на минералната вода. Не знам какво са правили, но е факт, че на другия ден в същия магазин водата беше 50 динара. И това не беше по-евтино за няколко бройки, а въобще.

ЕВТИНИЯТА е главната дума, която води повечето хора. Можеш да влезеш в един магазин и да видиш цена, а под нея да има друга цена, изписана след думата „ЕВТИНИЯ“. На мой въпрос какво е това ми разясниха следното – имаш възможност да получиш отстъпка от всеки един продукт, в случай, че закупиш повече от 1 брой или 1 килограм. Много често след това видях непознати, които се събират пред магазин и се уточняват какво да си купят заедно, за да се възползват от „евтинията“. Този търговски подход е задължителен за хранителните магазини, но можеше да се види и в магазини за сувенири, за дрехи, за играчки и т. н.

ХРАНАТА е разделена на две – еко и обикновена. Ако желаете да попитате за еко храна, то наистина ще получите такава. Поръчах си шопска салата (да, точно така се казваше) с един „айвар“, който се оказа добре познатата ни лютеница. Да, но не си спомням кога за последно съм ял в заведение шопска салата, в която да усетиш вкуса на доматите и краставиците в нея. В допълнение еко храната не е много по-скъпа, защото заведенията отново ползват данъчни облекчения, защото подкрепят местните производители. Организаторите не ни бяха спестили и местната плескавица и няколко други национални ястия, а накрая вечерята ни завърши с изпълнение на традиционни сръбски песни, които бяха изпети от организаторката. Жената бе много учудена, че с колежката от Хасково знаем песента „Йовано, Йованке“. Като цяло всичко това ни зареди с положително настроение за работа и представяне на проектите.

***

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ мога да кажа, че съм възхитен от желанието на хората в Белград за прогрес и ужасно натъжен, че липсата на човечност май е превзела българите повече, отколкото ни се полага. Ето, изборите ни са вече в историята и много се надявам всички ние да направим нещо, за да се почувстваме по-добре в собствения си град и в собствената си държава, а не всеки да тръгне и да се спасява поединично. Нека да спрем да обвиняваме само властта, че не ни харесва как живеем, а да направим нещо по въпроса. Дали ще успеем? Бъдещето ще покаже. Сърбите могат да са пример.

3 ноември 2019 г.

Свилен Димитров

Начало

Още от същия автор:

• Един прекрасен ден – 24 май 2010 г.
• (Б)АСТА: Да живее новата инквизиция!
• (Б)АСТА: Къде сме ние? Оставям вие да решите
• Много по-лесно е да се обвиняват обикновените хора
• До джигитите по пътя: "Вие сте безименни!"
• "Бръм, бръм, бръм, аз пчеличка съм" 
• Най-големите днешни проблеми на компютрите идват от... Троян
• За синия кит, зеления кон и още нещо
• За глупостта директива не очаквайте!
• За плоската Земя и Луната, на която никой не е кацал...
• Направо не ми се вярваше
• За идиотщините на ЦИК и още нещо
• Как да изчистим бъркотиите на ЦИК – предложения
• НАП – тези пълни некадърници ли са или просто са си тъпи? 

Tweet