* „Новата хижа „Амбарица“ бе построена за 6 месеца от нулата, без път и в началото без въжена линия… завършена е на 18 декември
1958 г. - Никулден по стар стил“
Юбилейно
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj1eXZrawj9Bp5nfJWSU10UZm_wHPoxw5CYTLIHsqhvIzPUS5X9fJfiVH24CrPvv-ufY9Z9k2Um-PrCi7kEFO-4HnKq8l-AGYwj1WbTX0_ewGoHtYn-DQwSTVhRf9jGK3c4FhReAHe0zGZI/s200/%25D0%2590%25D0%259C%25D0%2591%25D0%2590%25D0%25A0%25D0%2598%25D0%25A6%25D0%2590+%25D1%2581%25D1%2582%25D1%2580%25D0%25BE%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B5%25D0%25BB%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B2%25D0%25BE+1.jpg) |
Тодор Гадев |
Тодор Гадев е троянец, р. 1940 г., основател на алпийско-пещерняческия клуб към ТД „Амбарица“, дългогодишен планински спасител. 18-годишен се записва в младежката доброволческата бригада за строителството на хижа „Амбарица“.
В СРЕДАТА на м. юни 1958 г. по предложение на секретаря на Туристическо дружество „Амбарица“ (Троян) – Мирчо Добрев, беше сформирана 10-членна доброволческа и безплатна младежка бригада за подготовка на строежа на новата хижа „Амбарица“. Съставът й бе следният: Иван Драгневски - командир на бригадата, след време стана генерален директор на Българска външнотърговска банка, Тодор Гадев – домакин и снабдител, Балю Йоакимов Балевски, Илия Банков, Минко Влайков, Васил Пеновски, Васил Къндев, Васил Радоев Василев, Игнат Радоев Василев и Никола Алексиев (последните петима днес са покойници – бел. авт.). Кариерата за добив на камък за строежа беше от западната страна на Момина могила, високо над табелата „250 метра х. „Амбарица“, а каменарите бяха Петър Мицов и Пенко Мирчев от мах. Долно Трапе (сега кв. „Балкан“ на Троян) и Васил Платников от с. Черни Осъм. Готвачка на бригадата и на каменарите бе леля Стояна Георгиева.
КОЛИЧКИТЕ по пътя от кариерата до площадката за строежа и от площадката на юг до въжената линия, която беше построена по-късно, изкарвахме на ръце – един за дръжките и един отпред дърпа с въже. Предвиждаше се камъните да бъдат прекарвани до обекта с вагонетка, но големият наклон и големите тежести направиха тази задача невъзможна. Нямаше и жива тяга, тъй като по това време всички коне вече бяха прибрани в ТКЗС; катърът на Петър Мицов също бе прибран с конете, но ръководството на стопанството го освободи за работа по хижата. Същият катър бе едър и буен и един ден скочи във варницата с каруцата, която за щастие бе празна и нищо му нямаше; когато пък случайно се развържеше, го нямаше по ден-два и бай Петър го намираше вкъщи, в Трапето.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjJkT4IAhWNXB39HGT1KfSHeXdrnbOCGRd74afq8gDcvWL3tyFWQr8VtjO5WvRcmpeu2qhtqgmOS4EtR4NjK3jKU4yUaxnfmA_GjQ3GucbXnC0CegC6lZLXJhhfp6lcvh0XfZa34TdUc_ty/s400/%25D0%2590%25D0%259C%25D0%2591%25D0%2590%25D0%25A0%25D0%2598%25D0%25A6%25D0%2590+%25D1%2581%25D1%2582%25D1%2580%25D0%25BE%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B5%25D0%25BB%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B2%25D0%25BE+2.jpg) |
Снимката с дата 19 декември 1958 г., получена от Тодор Гадев в казармата |
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhD-mbCgYq_RvTH2iS4oQR0-vljroHIH5M11oP_739wUC3O43vr8pWtWR-1vq-EzT8Pke_zDyHWN83djaV0L4jlVvd32SbIksu8OdpEyh3BM5mflYERRzbwZ9q6kpKI1ABgamMp9OiCYlkr/s320/%25D0%2590%25D0%259C%25D0%2591%25D0%2590%25D0%25A0%25D0%2598%25D0%25A6%25D0%2590+%25D1%2581%25D1%2582%25D1%2580%25D0%25BE%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B5%25D0%25BB%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B2%25D0%25BE+3.jpg) |
Надписът на гърба на снимката |
СЛЕД КРАЯ на бригадата, която бе един месец, аз продължих да работя по строежа на въжената линия до завършването й и след това напуснах, тъй като трябваше да влизам в казармата. Майсторите, които градяха, бяха от с. Добромирка, Севлиевско и те получаваха надница от 45 лв., а общите работници - по 23 лв., колкото получавах и аз.
ЗА ИЗХРАНВАНЕТО на бригадата и каменарите помагаха троянските предприятия „Родопа“ и „Винпром“. Директорът на „Родопа“ Григор Топузов, който по това време бе председател на ТД „Амбарица“, ни снабдяваше с месо, кайма, наденици. Директорът на „Винпром“-а Васил Хитров, и той член на туристическото дружество, също ни подкрепяше, но не с алкохол, а със средства. Аз като домакин и снабдител на бригадата всеки ден слизах до Ловно-рибарската хижа за продукти с едно магаре, но имаше дни, когато съм слизал по два пъти.
НОВАТА хижа „Амбарица“ бе построена за 6 месеца от нулата, без път и в началото без въжена линия. За да се постигне този кратък срок помогна и времето – до Ивановден беше безснежно, слънчево и топло, а до началото на ноември бе почти лято. Спомням се, че на Нова година в казармата играхме мач боси, за да не късаме обувките. Хижата е завършена на 19 декември 1958 г. - Никулден по стар стил, видно и от надписа на снимката, която ми бе изпратена в казармата от Тодор Абаджиев: „Новата х. „Амбарица“, 19 XII 1958 г., Никулден“.
Никулден, 2018 г.
Тодор Гадев, Троян
Още по темата:
1 Коментара:
Браво на строителите спонсорите. На живите още щастлив живот.
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)