С фотоапарат и капела на „Амбарица”

* „Качи се, троянецо, качи се горе в родния Балкан - усети със сърцето си, с душата си тази красота! Повярвай ми, ще станеш по-щастлив, по-красив, по-силен и по-свободен!”
Фестивал на боровинките 2
Авторът Стефан Генков нагоре към "Амбарица" и Фестивала
ОТДАВНА се канех да се кача на хижа „Амбарица”, да видя промените настъпили там, след като Емилия Гатева пое стопанисването и грижите за перлата на Троянския Балкан, но все не сколасвах… Силно заинтригуван от стотиците ласкави оценки в социалните мрежи, от отзивите на очевидци за Фестивала на боровинките, си казах: „Стефане, не пропускай момента, стягай раницата, доматите, краставиците, ракийката разбира се, и-и-и - хайде нагоре!”. Четири часа път по „Ръба” си е изпитание за всеки здрав човек, а за олелите се по бюрата чиновници и книжни хора е направо наказание. Но си мисля, че всеки уважаващ свещеното си тяло човек, би трябвало да се тества по този маршрут и виждайки и усещайки красотите на родната природа, да се зареди с творческа енергия за дни напред.

Единият от палатковите лагери
Фестивалът набира скорост
Фестивалната маркировка - артистична като всичко останало
И разбира се - скара
Настроението е във висините
С КОЛА - до Смесите и после по „Ръба” (пенсионерския маршрут оставихме за на връщане), бавно нагоре, началото е най-трудно, после влизаш в ритъм и става по-леко, а когато компанията е задружна и весела, пътят не се овижда. Естествено, почиваме от време на време, хапваме, снимаме и пак поемаме нагоре. Четвърт час преди контролата музика и глъч известяват, че пристигаме, няколко метра след последните храсти се открива поляната с множеството туристи с грейнали лица и весели усмивки. „Добре дошли, здравейте, заповядайте!”, чуваме отвред от познати и непознати.

ОРИЕНТИРАМ се в обстановката, намирам хижарката Ема, имам запазено легло, но решавам да пренощувам на открито, между боровете под звездите, както постъпват стотици от туристите. Избираме си място между два бора, оказа се чудесно леговище, спалният чувал пасна като в калъп. След кратка почивка тръгнах на „лов” с фотоапарата, запознах се с помощник хижаря Цанко Николов, шуменец, младо момче - обаятелна и предразполагаща личност. „Той е двигателят на мероприятието - представи ми го лично Гатева и продължи, - страхотен екип сме!”. А следващите часове и дни напълно го потвърдиха.

Снимка с "Троян 21" на фона на хижа "Амбарица"
Във въздуха - дрон
ОРГАНИЗИРАЛ съм десетки състезания, турнири, масови прояви (и сега все още го правя) и знам какви трудности възникват, все има недоволни, всезнайковци: „Ама туй що не е тъй, ами-и-и - инак, що леглата са на два етажа, що водата е студена , или пък топла и т. н., и т. н.”. А накараш ли такъв човек да го направи по-добре - отговорът е винаги един и същ: „Не е моя работа?!”. За радост тук, на високото, сред прекрасната българска природа, чистия планински въздух, освободените от всякакви лоши мисли, преобладаващо млади хора бяха навсякъде. Отворени сърца, цъфтящи усмивки, дружелюбие изпълваха атмосферата и предразполагаха към веселие. А то цареше навсякъде - няма да се спускам в описание на разнообразната и интересна програма, предоставена и изпълнявана акуратно от любезните домакини (всичко по нея може да се види на фейсбук страницата на хижа „Амбарица”), ще се задоволя само да предоставя поредица от снимки, илюстриращи празничното настроение на тези весели, разкрепостени и зареждащи се с енергия младежи - бъдещето на народа ни.

За кратка почивка е време
СТОТИЦИ палатки, накацали по поляните, между боровете, в смърчовете, хамаци, завързани по дърветата, хора в спални чували досами пътеката, дронове във въздуха, снимащи на метри от теб и високо в ясното небе делтапланеристи, наблюдаващи хилядното множество. С настъпване на вечерта градусът на веселието се повишаваше, музиката вдигаше децибелите още и още. Един мърморко промърмори „Наду ми се главата!”, но бързо бе пратен по баирите да се разтоварва, това тук поне не е проблем, като в блока между етажите - кър голям, кеф ти място за гюрултия, кеф ти за отмора.

Всички на хорото
Хижарката Ема Гатева в действие
Обратно надолу, а догодина пак - горе
СТАВА десет вечерта, български народни хора – демонстрация от гостуваща фолклорна група, а след това: „Хайде всички на хорото!”. И се завихри голямо, дълго българско хоро, винаги тръпки ме побиват, когато видя мало и голямо хванати ръка за ръка, задружно да тропат нашенското. Хванах се и аз на хорото и си спомних за едно подобно хоро с млади българи емигранти, там далеко зад океана, а сълзите ми напираха и ме давеха. И въпросът защо дъщеря ми и внуците са там, а не тук, сред тая радостна младеж, отново и отново ме тормозеше. Веселието продължи до малките часове на нощта, а аз лежах и мислех, мислех, докато съм заспал. Ранобудните се разщъкаха към 6:00 сутринта, станах и аз, качих се на високото и наблюдавах планината - рядка хубост, която не е за гледане, тя е за усещане. Качи се, троянецо, качи се горе в родния Балкан - усети със сърцето си, с душата си тази красота! Повярвай ми, ще станеш по-щастлив, по-красив, по-силен и по-свободен! 

НАДОЛУ - по пенсионерския път за два часа и половина, после в Дебнево, плаж на Нанков вир. А догодина пак - горе!

Стефан Генков

DJ Balkansky (Иван Шопов) на Фестивала на боровинките 2,
хижа "Амбарица", 25 юли 2015 г.




Още снимки от събитието, автор Пенка Попова

 

 Начало

Още по темата:

10 коментара:

Анонимен каза...

"а когато компанията е задружна и весела, пътят не се овижда.:
Само да вметна, че думата Овижда е изписана неправилно. Трябва да е с "У" - Увижда.

Анонимен каза...

Абее, не знам...То лошо няма, ама 1000 души - по половин кило л...а всеки си е половин тон фекалии, които са отишли в гората и по поляните около хижата. И както и да ме убеждавате, че всички са ходели по голяма нужда в "дупката", никак, ама никак нямя да ви повярвам. ;)
Ясно е, че събитието е прекрасно. Много млади хора, познати и непознати в планината. Моето лично мнение обаче е, че толкова хора са "туу мач ", за условията, който предлага района на Амбарица. Даже и наполовина - пак са много хората. Казвам го със съвсем чисти чувства. Не плюят, а напротив. Еня ме е за природата.
Знам, че след събитието не е останал никакъв боклук, но все пак участвалите са били повече отколкото би било редно....
Е така де, аз на този фестивал все още не му хващам смисъла. Освен да се смъкне нЕкой лев за нощувки и мекици. Планината обаче, Уважаеми, не е, и не би трябвало да се използва за такива комерсиални събития, с цел печалба.
Те така...

Йоан Граматик каза...

с У се пише УЙ а ОВИЖДА е с О

Това е уточнение за 1ви коментиращ

Gramar naci каза...

Йоан Граматик да си преговори граматиката, 1-ви е прав!
Глаголи, които изразяват увеличаване или намаляване на действието (удвоя, уголемя, усмърдя), се пишат с представка "у"! Пример: "Пътят ми се вижда по-дълъг, увижда ми се."

Gramar naci каза...

Също така "досами" е една дума, "той е двигателяТ" се пише с пълен член, изразът е "няма да се впускам в описание", а не "спускам" и липсват няколко запетаи.
А "уй" се пише с "х" :D

Gramar nazi каза...

Заразих се от тази въпиюща неграмотност и си написах ника грешно...
Това в рамките на шегата, репортажът е цветисто написан и снимките са супер.

Анонимен каза...

А пък Кичка Бодурова едно време се оплаквала, че често вместо Кичкз я бъзикали на Пичка... Един колега и казал "Какво пък толкова, радвай се, че не се казваш Кутка..." Има разлика, нали;)

Анонимен каза...

Не знам фестивалът как е минал,но коментарите са забавни.

Анонимен каза...

:D :D :D Голяма дискусия е предизвикал моят коментар (1-ви). Много се смях (забавлявах).

Хареса ми уместната забележка "А "уй" се пише с "х" :D"

Анонимен каза...

Смях се с глас!!!!!!

Имаше един коментатор- Айс-с-с, много ми липсва, беше много остроумен.

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |