Боевете на Дойран, април 1917 г.

* „През нощта на 25-ти срещу 26-ти неприятелят поде нова атака, която бе по-лесно отбита. Пред нашите окопи е пълно
 с неприятелски трупове…“

10-те реда на „Традиция”

Ген. Владимир Вазов, снимка от архива на www.lostbulgaria.com

Няма по-подходящо четиво за днешния ден - 29 април 2017 г., в който Троян тържествено отбелязва 100-годишнината от Дойранската епопея. От онзи страшен и славен месец април на 1917 г., когато на височините край Дойран в Македония са най-тежките сблъсъци по бойните полета на Първата световна война. И дедите ни от 34-ти пехотен Троянски полк вършат чудеса, печелейки уважението дори на противниците си англичани и французи. А историците твърдят, че победата ни на Дойран спасява България от окупация и разпокъсване. По-долу ще прочетете за Дойранските събития от участник в тях, ген. Владимир Вазов - командира на 9-та Плевенска дивизия, в чийто състав е троянският полк, големия български военачалник и брат на народния поет Иван Вазов. Шапки долу! Т21

21 АПРИЛ 1917 Г. Неприятелската артилерийска стрелба започна рано сутринта срещу предната Дойранска позиция и така продължи до обяд. Хиляди и хиляди снаряди се изсипаха върху позицията ни.

Пленено вражеско оръжие от 34-ти пехотен Троянски полк, Дойран, м. април 2017 г.

22 АПРИЛ 1917 Г. Рано сутринта започна отново силна стрелба по кота 51 и предната позиция. Отидох на Кала тепе, гдето е наблюдателният пункт на 34-ти пехотен Троянски полк и наблюдавах неприятелската стрелба. Стрелбата продължава и късно вечерта, а и през нощта, но по-слаба. Небето се раздира от постоянни и силни блясъци.

23 АПРИЛ 1917 Г. Неприятелската стрелба продължава през деня доста силно. Повредите в окопите, ходовете за съобщения и телената мрежа са значителни. Изглежда, че противникът е съсредоточил големи сили, особено артилерия от голям калибър, и сериозно се готви да ни атакува. Английската артилерия многократно превишава нашата. Докато нашите германски тежки батареи пестяха снаряди, не така постъпваха английските: те стреляха непрекъснато, разрушаваха позицията ни, пречеха на окопните работи, причиняваха ни човешки жертви и държаха под постоянен гнет нашите войници. Към 4:30 ч. силен барабанен огън към предната позиция и к. 51. И днес неприятелската артилерия изстреля около 20 000 фугасни снаряда за деня. Дадох заповед за пълна бойна готовност.

24, 25, 26 АПРИЛ 1917 Г. Рано сутринта стрелбата се засили. Вечерта, без артилерийска подготовка, неприятелят в състав от около 12 дружини стремително настъпи по целия участък на 2-ра бригада (33-ти и 34-ти полкове) на предната Дойранска позиция... Пунктовете „Нерезов”, част от „Княз Борис” и „Пазарджик”, а също и всички застави на 33-ти полк, паднаха в ръцете на противника. 34-ти пехотен (Троянски) полк поведе контраатака и след като няколко участъка от предната позиция минаваха от ръце в ръце, най-после на разсъмване противникът бе прогонен със страшни загуби.

БОЯТ ПРОДЪЛЖИ до 8:00 ч. рано сутринта на 25 април. И нашите загуби не са малки. Хванати са много пленници, от които 2-ма английски офицери и 28 войници съвършено здрави. Бяха взети и доста трофеи: автоматични пушки, картечници, минохвъргачки, пушки и др. Трудни минути прекарахме тая нощ. По едно време удържането на предната Дойранска позиция изглеждаше почти невъзможно. На мен предстоеше да взема решение да се напусне позицията. Реших да се контраатакува противника с пресни части от главната позиция. Слава Богу, контраатаката успя и ние задържахме цялата предна позиция. Тежка е отговорността на началника в такива минути. А боят беше ужасен. Гърмежите не се различаваха, а се носеше един невъобразим ехтеж, силни светкавици озаряваха небето, непрестанното страшно бучене издаваше стихийността на битката и ужасния ад, в който действаха войските. Само който е участвал в такъв бой може да има една идея за страшните позиционни боеве.

Командирът на дивизията ген. Владимир Вазов награждава отличили се войници от 34-ти пехотен Троянски полк, Дойранските позиции, 26 май 1917 г.

САМО В ТОЗИ бой българските батареи изстреляха около 17 000 снаряда, почти толкова и германските. По приблизителна оценка на нашите наблюдатели английската артилерия е изстреляла около 150 000 снаряда. Нашите позиции са разорени, съборени. През нощта на 25-ти срещу 26-ти неприятелят поде нова атака, която бе по-лесно отбита. Пред нашите окопи е пълно с неприятелски трупове. И нашите загуби, дори днес, 26 април, не са приведени в известност. Болниците се изпълниха. Дадох заповед да се работи усилено за поправка на разрушенията, телената мрежа, наблюдателниците.

ЗАДЪРЖАНЕТО на предната Дойранска позиция в наши ръце е от голямо значение не само морално, но още и защото държи противника далеч от главната ни позиция и в случай, че ни се заповяда настъпление напред, тя ще ни даде възможност под нейното прикритие да доближим до английската позиция и да заемем изгодно положение за настъпление и атака.

Ген. Владимир Вазов, 

командир на 9-та пехотна Плевенска дивизия,

от книгата му „Животописни бележки”

Начало

Още в „10-те реда на "Традиция”:

• За водосвета на българските бойни знамена на Богоявление
• За 10-ти Новоингерманландски полк 
• За бойните знамена на 34-ти пехотен Троянски полк
• Когато България и офицерската чест стояха над всичко
• Новоселското въстание - 140 години по-късно
• Първоосновата на всичко - българската жена
• Левски: "Не ги познавам. Сам бях"
• Изпреварил епохата си с векове
• За Берлинския договор
• За Източна Румелия 
• Спомени за капитан Тотю Грънчаров от с. Терзийско
• Черквата "Св. св. Константин и Елена"
• Мостът на Кольо Фичето при Бяла 
• Приписките на свещеник Стефан поп Димитров 
• Кольо Матеев, ковачът на Новоселското въстание
• Спомен за Иван Ковашки - един истински българин 
• Дядо Фильо 
• Девет дена свобода 
• Ботевите четници от Троянския край 
• Велчо Комитата 
• Партений Белчев - троянският учител на Иван Вазов

Tweet