Партений Белчев – троянският учител на Иван Вазов

* Със сигурност у народния поет много силно се е запечатал образът на неговия учител от Троянско, използва го за прототип на даскал Климент в „Под игото” и „Чичовци”

10-те реда на „Традиция”

Постоянната ни рубрика „10-те реда на „Традиция” се води от Регионалния клон „34-ти пехотен Троянски полк” - Априлци и Троян на Национално дружество „Традиция”. Рубриката представя важни събития, личности, факти от близката ни и по-далечна история, които ни карат да се гордеем, че сме българи и троянци.

ДЪЛГА и интересна е историята на Троянския манастир „Успение Богородично”. Светата обител винаги е била център за развитието на околността и град Троян. Събирала е около себе си интересни и стойностни хора, които са двигател на българското Възраждане и българското самосъзнание. Един от тях е Партений Белчев, роден в близката до манастира махала Миленча (свързваща манастирското с. Орешак със съседното с. Черни Осъм – бел. ред.), а по-късно станал учител на патриарха на българската литература Иван Вазов в Сопот.

Партений Белчев, Иван Вазов

ПО ВРЕМЕТО на игумена Партений в манастира са направени много подобрения и реконструкции - на основните сгради, а и на целия манастирски комплекс. За целта е било нужно да се повикат занаятчии от други места, понеже местните не достигали за големите строежи. Така до манастира се заселил дядото на Партений Белчев – ковачът от Трявна Белчо Стоянов. След няколкото години работа по манастирските строежи ковачът не напуснал околностите на обителта, а си купил имот и построил къща в близката махала Миленча. Там се родил и пораснал синът му. Когато той на свой ред той имал наследник, семейството решило да кръсти момчето на стария игумен Партений.

ПАРТЕНИЙ БЕЛЧЕВ се родил през 1834 г. Началното си образование получил в килийното училище към Троянския манастир. Бил старателен и буден за възрастта си, което направило впечатление на игумена. Така било решено малкият Партений да продължи образованието си в Киевската духовна семинария. В Киев Партений Белчев продължил да проявява естествения си интелект и упорство в учението и завършил семинарията с отличен успех.

СЛЕД КАТО завършил обучението си, младежът се завърнал в Миленча. По онова време много от местните хора работели сезонно в градовете от южната страна на Балкана Карлово и Сопот. Така Партений научил, че в Сопот има свободно място за учител. Кандидатствал за работата и бил одобрен от местните първенци. Именно по време на своето учителстване в Сопот Партений Белчев се среща с бъдещия най-голям български поет и белетрист Иван Вазов. Със сигурност у Вазов много силно се е запечатал образът на неговия учител. Доказателство за това е, че като прототип за своя герой даскал Климент в романа „Под игото” и повестта „Чичовци” е използвал именно преподавателя си Партений Белчев. Когато Вазов е споменавал Партений Белчев, винаги го е правил с любов и уважение.

ПАРТЕНИЙ БЕЛЧЕВ напуска Сопот и става учител в Карлово. В спомените си Съба Вазова – майката на поета, пише, че именно Партений Белчев е човекът, който предупредил сопотчани, че към града идва турска войска, готвеща се да подложи на убийства и грабежи местното население. Това става по време на Руско-турската война през 1877 г. През 1881 г. Белчев става учител в пловдивското девическо училище. В спомените си Иван Вазов пише, че около 1900 г. Партений Белчев е починал в Пловдив.

Паметната плоча на къщата на Партений Белчев в мах. Миленча до Троянския манастир

БЪЛГАРИТЕ трябва да помним бележитите си съотечественици. Делото и животът на такива хора трябва да ни водят в собствения ни живот и ежедневните ни проблеми. Чудесно е, че имаме такъв пример в лицето на роденият в Троянско Партений Белчев. Позабравили сме този стойностен наш съгражданин. Щом като тук са се раждали хора от величината на Партений Белчев, значи в днешния ден ние бихме могли да имаме такива личности. Само трябва да пазим паметта на бележитите троянци и в делата си да се опитваме поне малко да им подражаваме. Мъртъв е само онзи, който е забравен!

Константин Фичев,
РК „34-ти пехотен Троянски полк“, Априлци – Троян

Начало

Още в „10-те реда на "Традиция”:

• За водосвета на българските бойни знамена на Богоявление
• За 10-ти Новоингерманландски полк 
• За бойните знамена на 34-ти пехотен Троянски полк
• Когато България и офицерската чест стояха над всичко
• Новоселското въстание - 140 години по-късно
• Първоосновата на всичко - българската жена
• Левски: "Не ги познавам. Сам бях"
• Изпреварил епохата си с векове
• За Берлинския договор
• За Източна Румелия 
• Спомени за капитан Тотю Грънчаров от с. Терзийско
• Черквата "Св. св. Константин и Елена"
• Мостът на Кольо Фичето при Бяла 
• Приписките на свещеник Стефан поп Димитров 
• Кольо Матеев, ковачът на Новоселското въстание
• Спомен за Иван Ковашки - един истински българин 
• Дядо Фильо 
• Девет дена свобода 
• Ботевите четници от Троянския край 
• Велчо Комитата

Tweet