Пак катастрофа на „Радецки”

* „Разгеле, свястно момче излезе, културно, разбрано, няма псувни,

 няма обиди - европейска работа, ви казвам”

Троянският баскетбол – архивите са живи

Стефан Генков-Лимона

За този брой очаквах поредния епизод от баскетболната ретроспекция на нашия спортен коментатор и баскетболен спец Стефан Генков-Лимона в новата му рубрика „Троянският баскетбол – архивите са живи”. Рубриката набира скорост и се чете с интерес, аз също я следя с голямо удоволствие. Но вместо това Стефан ми се обажда по телефона в четвъртък вечерта и ми казва – за този брой нямам материал. Оказа се, че на път с колата за поредното си интервю - с един от героите на троянската баскетболна история, нашият човек „пропуснал” знака „Стоп” на кръстовището на „Любен Каравелов” с „Радецки” и катастрофирал. За радост без човешки щети, но с доста материални последствия. Отписах рубриката за броя, обаче не трябвало – защото случката, разказана в неочаквания Стефанов текст (получих го ден по-късно), си е част от троянската баскетболна история; и без грам колебание сложих въпросния текст в рубриката.

Генадий Маринов

УДРЯМ спирачка на набралата инерция спортна рубрика „Троянският баскетбол - архивите са живи”, за да ви разсея и разсмея може би с разказа за едно пътно-транспортно произшествие (ПТП), главен герой в което съм аз, Стефан Генков-Лимона. И все пак има връзка с рубриката, четете.

"Фаталното" кръстовище със знака "Стоп" като слънце

ТРОЯН, четвъртък, 12 май, хубав слънчев пазарен ден. Народ, движение - пешеходци, коли, всички бързат за някъде. Карам си и аз по моята улица „Любен Каравелов”, както съм си карал хиляди пъти и си мисля за новия събеседник в рубриката, към когото се бях упътил... На пресечката с ул. „Радецки” (улицата към болницата) отскоро грее ясно знак „Стоп” (в края на м. април в споменатия участък бе извършена реорганизация на движението и досегашното предимство на ул. „Л. Каравелов” бе отнето – бел. ред.), ама аз съм се замислил и си карааам… Ама и оня с предимството по другата улица си кара момчето и... тряс! Опита се човекът да избегне удара, набих и аз спирачки, но късно - разхвърчаха се стъкла, ламарини, пластмаса... Оглеждам се, опипвам се - нищо ми няма, не съм дори уплашен, само учуден каква стана тя. Слизам от колата, слиза и другият от неговата - спокоен, да не повярва човек.

     - Какво правиш бе, момче? Защо не спираш? - питам аз, като все още си мисля, че съм бил с предимство.

     - Ти, какво правиш, не виждаш ли знака?! - отвръща ми той.

ТОГАВА нещо ми прищрака и бавно, пешком, се връщам до указателната табелка. И какво да видя - знак „Стоп” като слънце от моята страна, новичък, хубавичък. „Мамка му – мисля си, - аз съм виновният, остава само да ми налети (като оня мой баскетболен колега от Варна, за когото съм ви разказвал). Разгеле, свястно момче излезе, културно, разбрано, няма псувни, няма обиди - европейска работа, ви казвам.

КАКВО да правим? Насъбралите се зяпачи съветват: „Разбирайте се и изчезвайте, докато не е дошъл КАТ”. Давай да се разбираме, предлага колегата. Ама аз, нали съм за морала, пък и страхлив, си викам - чакай, Стефане, помисли туй-онуй. В това време идва мой близък и ме съветва: „Не!”. Викаме КАТ. За да е всичко, както си му е редът. Документите ми са изрядни, алкохол не съм употребил, колегата също - редовен. Всичко добре, ама като прегледаха книжата, какво се оказа - Лимона забравил да си поднови „Гражданската отговорност”. И се сещате каква става тя - дебела работа излезе. Милост няма. Момчетата от полицията си свършиха работата професионално, нямам забележки, но констатацията си е факт - виновен! Слава богу - ранени и пострадали няма. Ламарини се изчукват, пари се изкарват, но човешки живот се не връща. Така че - здраве да е.

ПОУКАТА за всички участници в движението от това мое ПТП е: първо - не отклонявай ни за миг вниманието си; и второ, но не по важност - гледай знаците! В края на необичайната си изповед още веднъж се извинявам на колегата, на когото отнех предимството, загубих му деня и причиних морални и материални щети, както и на гражданите, на които забавих движението в този ден. А пък аз тръгвам за гъби, из Дебнево са излезли манатарките, че пари трябва да се изкарват, кола да се ремонтира, актове да се плащат...

Стефан Генков, треньор по баскетбол

Начало

Още по темата:

• За непримиримия дух на Ицата нямаше спирка 
• Началото

Tweet