В епична битка „Чавдар” отстъпи на „Левски”

* Където е Тити - винаги има шоу, президентът на „сините” изгледа мача от… мястото на чистача * Въпреки домакинската загуба запазихме водачеството; отличен за Данаил Христов и Ради Кочев * Най-добрият мач в зала „Чавдар” за последните пет години
 * Лъчо Диков – стратег №1 в „А” група

Баскетбол, „А” РБГ, Финална шестица

Стефан Генков

Рубриката се води от 

треньора по баскетбол Стефан Генков

НА ДНЕШНИЯ (7 февруари) баскетболен мач ще отделя малко повече внимание - за да запозная читателя с най-стойностния баскетболен двубой, който според мене (а не само) сме наблюдавали в зала „Чавдар” през последните пет години. И още - с присъствието на емблематичната фигура на „Левски” и българския баскетбол - президента на столичния клуб, познатия на всички Тити Папазов. Позволявам си да кажа, че там където е Тити - винаги има шоу! Отборите загряваха, а публиката вече се питаше: „Къде е, къде е?” Разговарях с треньора на гостите, младия и симпатичен Мануел Марков, уговорих си интервю за след мача и също го попитах къде е Тити, но и той не ми отговори. Качих се на балкончето да направя някоя снимка отгоре и в един момент множеството долу се разшава, ясно се чуваха възгласите: „Ето го, ето го, дойде!” Съзрях го и аз - облечен неглиже, небрежно елегантен. Слязох набързо да се запозная и пийна вода за българския баскетбол направо от извора. Нямаше проблем, позира ми за снимка и обеща да поговорим след мача.

Тити с две троянски фенки - Памела и Нина от с. Дебнево

Тити с бившия наставник на "Чавдар" Димитър Титов-Джинги

ЗА МОЯ ИЗНЕНАДА преди първия съдийски сигнал Тити се настани до мен, място отредено за медиите, резервната скамейка на гостите и подсушаващият пода служител (чистача). Но понеже не фигурирал в обявения списък за придружаващи лица на „Левски”, главният съдия го помоли да отиде в публиката. Тити обаче хитро се измъкна от ситуацията, като рече: „Седя на мястото на чистача и ако трябва, ще бърша пода, какъв е проблемът?”; и остана тук през целия мач. Което пък ми даде отличната възможност да коментираме развоя и да науча много повече отколкото в едно кратко интервю.

СЕГА ЗА РАЗВОЯ на мача. Невероятно, шеметно начало за гостите, още от първата атака детето чудо на „Левски 2014 – 2” - 17-годишният Йордан Минчев (играещ третият си мач в рамките на 24 часа), и топ играчът на мача Алекс Симеонов (с 42 точки и 9 борби) демонстрираха такива яростни забивки, каквито съм виждал само отвъд океана. После отново скоростни атаки, тройки, на които действия нашите, объркани и зашеметени, отговаряха с по някой и друг кош. Публиката също бе стъписана, но след взетия тайм аут от треньора ни Лъчезар Диков нещата се пооправиха, объркването бе преодоляно, момчетата се поокопитиха и мачът стана по-равностоен. Частта завърши 18:26 за гостите. През втората четвъртина превъзходството на левскарите в един момент стана твърде осезателно и претеснително за нашия отбор, а разликата набъбна до 18 точки. Полувремето завърши с 14 точки преднина за гостите. В кулоарите на почивката се чуваха доста различни мнения. Преобладаваха тези, които отчитаха превъзходството на софиянци, доста фенове негодуваха от съдийството, което допусна твърде твърда игра. Задаваше се и въпросът къде са бившият спортен директор на „Балкан” - Любо Лилов, и мениджърът на женския национален отбор Тодор Колев - възлови играчи в отбора ни. Получих отговор - в чужбина. Защо ги няма на този възлов мач, каква е тази избирателност на кой мач да присъстват, няма ли да се получи това, за което предупредих в началото на сезона - че неосигуряването на оптималния боеспособен състав може да ни лиши от първото място, което тази година ни приляга най-много.

КАК ЗАПОЧНА второто полувреме? Лъчо извади от скрина престарялата схема на защита зона 2-1-2, по моему даже 2-3 и нахаканите столичанчета се оказаха неподготвени, цели три минути не успяваха да отбележат кош, а „чавдарци”, тръгнали на мощен и неподозиран от никого щурм, пометоха противника. А публиката, великата троянска публика, „пукаща” по шевовете тясната ни заличка, направо пощуря. В такива моменти в гърдите на стария треньор се събира бучка, сърцето лудо бие и напира да изхвръкне, а очите се навлажняват... и спомени, спомени за отминали години. В един момент разликата бе само 4 точки. А Тити, пребледнял и с вече пресипнал глас, отрони в ухото ми: „Губим мача”. Погледнах го и видях в хитрите му очички уплаха, усетих страха от очертаващата се загуба. И аз виждах вече обрата, но от немай къде казах на шега: „Една съдийска свирка и...?”. И всъщност стана точно така - за една нищо и никаква реплика на Денис Титов главният съдия даде техническо нарушпение, левскарите вкараха една точка, а след успешна "пушка" от тройката на Алекс Симеонов устремът на "Чавдар" беше прекършен и разликата отново набъбна на над десет точки, а мачът продължи в руслото на доиграване. И макар че троянци спечелиха 3-тата и 4-тата част, съответно с 27:26 и 20:19, краят на мача дойде при 94:82 за гостите от "Левски 2014 - 2" (София).

***

  

Треньорите - Лъчо Диков ("Чавдар") и Мануел Марков ("Левски")

В КРАЯ на днешния ми репортаж ще се опитам да анализирам играта на нашите, на отбора като цяло и на отделните единици. Ще започна от треньора. Преди двубоя казах на Лъчо Диков: „Ако спечелиш този мач, те обявявам за най-добрият стратег в „А” група”. След  мача, който явно го беше „убил”, толкова беше посърнал, го поздравих и му казах: „Макар че загубихме, ти си най-добрият!”. С уговорката, че най-добрият стратег не значи най-добрият треньор. Аз си правя статистика, от която едва ли някой се интересува, а тя включва и да създаваш играчи и после да ги развиваш - най-пресен пример е Мануел Марков. За Лъчо ще се изкажа в края на сезона по тази точка.

КАК ИГРА отборът? По мое скромно мнение - отлично, надмина очакванията, на предела на възможностите си и беше на крачка да сътвори чудото. Грамотно, тактически зряло, с много хъс, себераздаване и неистово желание за победа. Адмирации и дано младите попият този пример. Мъжки момчета. И макар повечето да не са троянци, те играха като такива, сърцато, за Троян. Над всички в този двубои от нашите безспорно бе Данаил Христов - с дежурния си дабъл-дабъл от 25 т. и най-много овладени топки от всички на терена (13 борби). Удивително е как това „глистяво” момче издебваше превъзхождащите го ръстово и атлетично сложени софиянци и вземаше топките под носовете им. Информирах се - тренирал яко и си личи, навлиза във все по-добра и по-добра форма. Вторият, който изигра отличен мач, беше Радослав Кочев, също с дабъл-дабъл (22 т., 13 борби). Да - там е силата на Ради, под коша и играта с топка, да поема отговорност, самочувствие има, но подаването е ахилесовата му пета.

Най-добрите от нашите в мача с "Левски" - Данаил Христов (25 т., 13 б.) и Ради Кочев (22 т., 13 б.)

КАПИТАНЪТ Ценко Наков - както винаги на висота (12 т. и 5 асистенции), какви ли не неща направи, развинти физиономиите на пазачите си, но ръстът, ръстът на гибоните пред него му попречи да вкара дежурните си 20 т. Денис Титов - за първи път като типичен централен нападател (9 т. и само 5 борби), но въпреки това му давам положителна оценка, много по-корав и здрав е в единоборствата. Попитах Тити защо са освободили Денис в началото на сезона от „Левски”, а са взели с нищо не превъзхождащ го център от Благоевград; отговорът беше: „Защото е мек и лабилен”. В този мач обаче Титов показа страхотен напредък и винаги съм го подчертавал - много хляб има в него! Петият ни основен играч Герасим Николов (6 т.) - макар че в „Спартак” (Плевен) вкарва повече, в „Чавдар” тежи на мястото си най-вече с яката игра в защита, негрешащ, вдъхващ спокойствие на съотборниците си. Положително се включи и Павлин Ганчев (5 т., 6 борби), също Пеци Христов и младата троянска надежда Леонид Бежанов. Записа участие и новият кинезифизиотерапевт на „Балкан” (Ботевград) – нашият Марин Попски; смущаващо изтичане на професионални кадри?

ВЪПРЕКИ ЗАГУБАТА „Чавдар” (Троян) остава водач в групата с 2 победи и 1 загуба, следван от ИУ (Варна) със същия актив, но по-лоша точкова разлика, на трето място с две победи и един отложен мач е новият фаворит за титлата отборът на „Левски 2014 – 2”. На четвърто място с 2 загуби и 1 победа е „Академик” (Благоевград). Пети е „Шумен” (Шумен) също с 2 загуби и 1 победа, а последно шесто място в момента заема „Видабаскет” (Видин) с три загуби. В следващата неделя „Чавдар” гостува на опашкаря „Видабаскет” и след неминуемата победа ще запази мястото си начело на групата.

***

ЗАВЪРШВАМ с това, с което започнах - за шоумена Тити Папазов, демонстрацията му на самочувствие (заслужено, разбира се) и в същото време земно човешко държане. Той не отказа на никого снимка с него, не подмина никого; внучката ми Стефани и възпитаничките ми от СК „Регионал” (с. Дебнево) Памела и Нина също се възползваха от възможността да се „изфукат” във фейсбук със снимката си с Тити. А какво споделиха за Т21 Тити Папазов и Мануел Марков – очаквайте в някои от следващите ми баскетболни репортажи.

Стефан Генков, треньор по баскетбол

Начало

 Още по темата:

• "Чавдар" с първи трофей за сезона (2015/16 г.) 
• На прага на новото първенство 
• Бургаските "делфини" изправиха "Чавдар" на нокти
• Дербито не се получи 
• Толкова ли сме силни или те бяха толкова слаби? 
• "Чавдар" надигра "Шумен", продължаваме в първата шестица 
• Изтървахме лидера в мач без значение 
• Анализ на първата фаза от първенството
• "Чавдар" изнесе лекция на студентите от Благоевград
• Нещо ново и различно - НАБЛ, що е то? 

Tweet