За водосвета на българските бойни знамена на Богоявление

* Тъй като в сражение те били безмълвни свидетели на кръвопролитие и насилие, чрез Богоявленския водосвет се очистват
 и така се връща тяхната святост

 

10-те реда на „Традиция”

С материал за благославянето на българските бойни знамена на Богоявление стартира рубриката „10-те реда на „Традиция”, водена от Регионалния клон „34-ти пехотен Троянски полк” - Априлци и Троян на Национално дружество „Традиция”. Рубриката ще представя важни събития, личности, факти от близката ни и по-далечна история, които ни карат да се гордеем, че сме българи и троянци.

НА 6 ЯНУАРИ Православната църква празнува деня на светото Богоявление. Вероятно с утвърждаването на християнството в Източната римска империя Великият богоявленски водосвет придобива познатото ни и днес значение на държавен ритуал, който събира на едно място държавната власт, църквата и войската. След приемането на християнството от българите този ритуал навлиза в някаква степен и в нашите воински традиции. На този ден се благославят бойните знамена на българската армия с богоявленската вода. Тъй като в сражение те били безмълвни свидетели на кръвопролитие и насилие, чрез Богоявленския водосвет се очистват, като така се връща тяхната святост, която са получили при освещаването си.

„БЛАГОСЛАВЯНЕТО” на знамената почти винаги се бърка с „освещаване”. Бойните знамена се освещават само веднъж и това става при връчването им на съответната войскова част. А всяка година на Богоявление или Гергьовден чрез поръсването със светена вода те отново са  благославяни. Българската православна църква на всеки воински водосвет отправя молитва към Господ да дарява на войните и техните знамена силата да прогонват всички “неприятности”, т. е. да побеждават противника в битка и да бъдат недосегаеми за него. Гергьовденският водосвет се отслужва специално за войската, като специфичен армейски ритуал, за разлика от  Богоявленският,  когато благославянето на бойните знамена е част от стара традиция. С осветената вода се благославя целият български православен народ, част от който са и присъстващите войскови части.

СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО от турско робство, през 1878 г., тази традиция е възстановена от първия военен министър на Княжество България Пьотр Паренсов. Богоявление става един от официалните празници на Третото българско царство и като такъв е честван до 1946 г. На този ден във всички гарнизони на страната е отслужван Великият богоявленски водосвет. По този начин се демонстрирало единството на нацията, събирайки на едно  място представителите на трите институции, които символизират държавността: Царят - върховен носител на националния суверенитет и не-зависимост, Църквата като изразител на духовния живот  и Армията, олицетворяваща способността на нацията да защитава своята свобода и териториална цялост. Великият богоявленски водосвет е възстановен през 1993 г.

кап. Дочо Николов,
РК „34-ти пехотен Троянски полк” – Априлци и Троян

Начало

Tweet