Роб на ритуала, а не проповедник на духа?

* „Богородичният празник тази година не ни спести и друга пародия. Троянският и Бачковският манастир си бяха обявили съревнование кой по-изопачено да отбележи този ден”

Взето назаем

Горан Благоев

На скорошното празненство в деня на Успение Богородично (Голяма Богородица, 15 август) в Троянския манастир – храмовия празник на светата обител, на който както обикновено се стекоха хиляди хора от близо и далеч, две неща в църковния ритуал фокусираха вниманието на всички. Първо – че на най-високопоставения светски гост, министър-председателя проф. Георги Близнашки, бе поверено в края на празничната литургия да прочете Веруюто (молитвата „Символ на вярата”). Второ – за пръв път чудотворната икона на прсв. Богородица Троеручица бе изнесена от храма не от миряни поклонници, както си е открай време, а от военни (гвардейци от Софийския гарнизон) и литийното шествие бе предвождано не от монах, биещ манастирското клепало, а от духова музика (представителният Младежки духов оркестър на Троян). Всичко това предизвика доста коментари и противоречиви оценки. И затова ви представяме мнението на специалист – известния журналист Горан Благоев, автор и водещ на предаването „Вяра и общество” по БНТ. Т21

*****

В МАСОВОТО обществено съзнание се загнезди представата, че бившият цар и министър-председател (Симеон Сакскобургготски) зададе модата политиците да ходят на църква. Но това е поредната ни заблуда. „Модата” зададоха членовете на Политбюро на ЦК на БКП во главе с неговия председател Петър Младенов, които на 19 февруари 1990 г., броени месеци след десетоноемврийските промени, се изсипаха групово в „Св. Александър Невски” на панихидата за Апостола. Истински скандал! Довчерашните гонители на вярата чинно стояха със запалени свещички в ръка. Партията държава губеше своя идеологически ресурс и панически се опитваше да намери нов, който да й възвърне поне малко от сринатото обществено доверие. Опита се да го намери в църквата.

НА ПРАЗНИКА Успение Богородично, 15 август, видяхме как служебният премиер Георги Близнашки чете гладко, но леко смутено „Символа на вярата” по време на тържествената литургия в Троянския манастир. Чест му прави, че все пак не го сричаше като предшественика си Пламен Орешарски на празничната гергьовденска служба в Зографския манастир тази година. Той (Орешарски) очевидно се е стреснал от дължината на „Символа на вярата” и е предпочел да изрече гласно Господнята молитва „Отче наш”, която е чувствително по-кратка. Което не му попречи така да я изпелтечи, че ако беше в Средновековието - да са го осъдили за ерес. Вместо „избави ни от лукавия”, както гласи молитвата, от устата на Орешарски в божия дом прозвуча „избрания ни от лукавия”. Ще се въздържим да правим фройдистки анализ на лапсуса, защото може да извадим наяве бездната, в която е потънало подсъзнанието на Орешарски... И той, и Близнашки естествено няма да са нито първите, нито последните държавни мъже, които ще видим в тази роля. Единственият, който досега е отказвал да чете „Символа...” в битността си на премиер, е Сергей Станишев - може би защото християнският символ-верую няма нищо общо със символ-веруюто на комунистите?!

ДУХОВНИЦИТЕ отдавна се опитват да ни убедят, че модерната практика с четенето на „Символа на вярата” от всевъзможни политици и държавници по време на празнични служби било византийска, демек православна традиция. Православието, както е известно, има претенцията да съхранява духовното наследство на Византия – включително православната литургия носи в себе си отгласи от пищния императорски церемониал в голямата константинополска църква „Св. София”. Само че Византия, както и всички нейни съседи, включително и България са били теократични държави – властта идва от Бога, а не се печели на избори. Така че да се следва византийското православно наследство сляпо и безкритично, както е и с четенето на „Символа на вярата”, от една съвременна Църква е всичко друго, но не и адекватен прочит на традициите. То по-скоро е израз на дълбока историческа и богословска непросветеност на клира, на неговата лаическа посредственост, скрита под маската на псевдоблагочестието и интелектуалната превзетост.

БОГОРОДИЧНИЯТ празник тази година не ни спести и друга пародия. Троянският и Бачковският манастир си бяха обявили съревнование кой по-изопачено да отбележи този ден. За първи път чудотворните икони на Божията майка бяха изнесени за лития не от монасите или от поклонниците, а от специално поканени гвардейци. Вместо съпровод на църковни песнопения – маршове и духова музика. Нововъведение, което няма нищо общо с вековните практики на манастирите. Ако и това е било някакво модернистично копиране на византийски традиция, то пак се оказа твърде неумело. Знае се например, че при пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от София в Търново в края на ХІІ в. цар Асен І изпраща да ги съпровождат 300 елитни войници от своята гвардия. Само че по онова време армията е била част от теократичната, богоустановена държава. Затова и войнството се е наричало „христоименито” – апропо с този епитет и сега църквата ни продължава да споменава нелепо армията в молитвите си, въпреки че в една светска държава войнството няма как да е „христоименито”. А и ако беше такова, нямаше да се противи вече 25 години за възстановяването на военното духовенство и православните традиции в армията, които са свързани с изграждането на казармени параклиси, с молитва след ставане и преди лягане, а не единствено с тържествените водосвети на Богоявление и Гергьовден.

ТОГАВА ЩО ЩАТ хора под пагон в ритуалите на институция, която е отделена от държавата?! Войнство, което не е „христоименито” носи иконите на Христос?! По същата логика главният мюфтия също трябва да има правото да покани гвардейци да изнесат ритуално например косъма от брадата на пророка Мохамед – мюсюлманска реликва, която се пази в Кърджали...

АКО ЦЪРКВАТА иска да се възроди като общност на единството, осветено от любовта и равенството, както е проповядвал Иисус Христос, тя трябва да престане да се оглежда в кривото огледало на средновековния съюз между короната и кръста. Иначе рискува да остане роб на ритуала, а не проповедник на духа. Във време, когато хората са все по-чувствителни към фалша и изпитват неистов стремеж към Истината, това е едно твърде голямо предизвикателство за Църква, чийто висш клир рядко впечатлява с духовна извисеност и богословска ерудиция. Да се надяваме ли, че държавниците и политиците ни могат да имат по-различен манталитет от владиците?!

(със съкращения)

Горан Благоев, www.faktor.bg
Снимки: www.bg-patriarshia.bg

Начало

   
Още по темата:

• Стълпотворение от поклоници на Голяма Богородица (2009 г.)
• Орешашкият "панаир" - големият (ни) срам
• На голяма Богородица в Троянския манастир (2010 г.)
• Орешашкият панаир - крачка във вярната посока?
  
• Орешашкият панаир - синтез между традиция и модерност (2011 г.)
• Орешашкият панаир започва в събота (2012 г.)
• Успение на Пресвета Богородица
• Керамика и иконопис в Изложението за празника (2012 г.)
• Дядо Максим в Манастира на Голяма Богородица (2012 г.)
• Продавачът на знамена 
• В Орешак: Панаирът наближава (2013 г.)
• Потвърдено: Негово светейшество ще води празничната служба (2013 г.) 
• Орешарски идва за празника в Троянската обител
• Орешарски в Орешак
• Предстоящо: На Голяма Богородица в Орешак (2014 г.) 
• За Голяма Богородица в Орешак - пак патриарх и премиер заедно 
• За Орешашкия панаир 2014

Tweet