С внуче на море

* А вечер на дансинга - елате ни вижте как дядо и внуче с бабите от групата, неповторимият Хупи, красиви украинки и беларуски младежи играем хора, казачок и опа гангнам стайл

Нека да е лято

Дядо и внуче - Стефан и Стефи, Кранево, юли 2013 г.

ТИ СИ ЛУД!

САМ С ВНУЧЕТО? На море? Ти си луд! С такива въпроси и заключения ме товарят приятели и познати, когато им казвам, че двамата със Стефани отиваме да попечем дупето на морето. Ама то не ми е за първи път - от шестмесечно бебе мама и тати са го връчвали на дядо Стефчо и все се е справял, а от три години на Кранево и рибата в морето ни знае. Още повече че тя вече е на 6 години и не се знае аз ли я ще бавя или тя мен, особено вечер, на „Живая музика” (троянците от групата знаят за какво иде реч).

ГОЛЯМАТА ЛИДИЯ КИРИЛОВА

13 ЮЛИ, 5:30 Ч. сутринта. „Стефи, ставай!” Не е нужно да повтарям, внучката отваря очи, става, оправя прилежно леглото си, отива да си мие лицето и зъбите, а аз оглеждам да не сме забравили нещо, след което заставаме пред „Лимона” (в Дебнево) и чакаме автобуса на Нешев. Точно в 6:20 ч. както е уговорено той спира на площада пред нас, вратата се отваря и изненадааа… -  зад волана Хупи  (Стефан Димов), емблематична фигура в шофьорския бранш, неповторим чешит, с 37-годишен стаж, перфектен в занаята. Поздравяваме групата - ученици, майки и баби с деца и естествено отговорничката - голямата (в буквалния и преносен смисъл) Лидия Кирилова. Над 15 години ходя и пътувам с организирани от нея групи и винаги съм недоумявал, как във времето, когато учителите се разтоварват от целогодишното напрежение, тя се нагърбва с изключително отговорната задача да води ученици на море. И то – изключително успешно.

РУСКИЯТ ЕЗИК

СЛЕД 7-ЧАСОВА приятна и професионална возия, след посещение на Мадарския конник - ето ни на морето. Настаняваме се и веднага, към три следобед, търсим свободно местенце на плажа (и в морето). Навсякъде е фраш, глъчка, врява, детски смях и плач и много, много руска реч. Малката е във възторг, времето прекрасно, морето тихо, водата топла. Стефи не излиза от водата, аз предпочитам да пека старо тяло и контролирам положението от брега. После и аз се накисвам, играем, учим се да плуваме, после - на пясъка; и Стефи още не изсъхнала почва разговор с околните:

- Как се казваш?, обръща се към момиченце, беларусче на нейна възраст.

ДЕТЕТО СПИРА да рови в пясъка и въпросително гледа към баба си „Какво я питат?”.  Превеждам, запознаваме се и завързвам разговор с жената (колко пъти руският език, учен на времето, ми е помагал в многото пътувания). Стефи не спира да ме ръчка, тя си е „Мара подробната”, всичко иска да чуе, всичко да разбере, а в случая хептен е любопитна като не разбира какво си говорим. Задоволявам любопитството й. Прибираме се в хотела, баня, вечеря и разходка по Чаршията.

АЗ СЪМ СТЕФАНИ, ОТ ТРОЯН! 

Хупи (в средата) със Стефи и Боби от София

СТЕФИ ВЕЧЕ има приятел - Боби, софиянче на нейна възраст, надзиравано от двете си баби. Децата тичат по тротоара, спират се пред всяка сергия, павилион, влизат във всеки магазин, ресторант и къде ли не; и кого ли Стефи не е попитала и не се е представила. Как се казваш? Аз съм Стефани, от Троян! На колко си години, какво рисуваш тук? Брей че мило кученце. Бау-бау, как ти е името? За десет дни нямаше продавачка, чистачка, сервитьорка, певица, която да не е научила името на пухкавата ми внучка. А вечер на дансинга - елате ни вижте как дядо и внуче с бабите от групата, неповторимия Хупи, красиви украинки и беларуски младежи играем хора, казачок и опа гангнам стайл.

НА ФЕСТИВАЛ В КРАНЕВО

Стефи сред момичетата от група "Лимоните" (Беларус)

ВСЯКА ГОДИНА в Кранево по това време на сезона се провежда Международен детски фестивал „Волна идей”, на откритата сцена на хотел „Добруджа”. Четири вечери над 50 ансамбъла, музикални групи и състави, индивидуални изпълнители от Беларус, Украйна, Литва и България доставяха наслада на многобройна публика. Прекрасна атмосфера, с професионални водещи (народни артисти на Русия и Беларус), с тържествено откриване и закриване. Естественно със Стефи сме там - слушаме, гледаме, ръкопляскаме, а дядо снима, снима...

ЗАД МЕН ХУПИ, ОТ ОЧИТЕ МУ СЕ СТИЧАТ СЪЛЗИ

Стефан Димов-Хупи

ПОСЛЕДНА вечер на фестивала. Вечер на лауреатите. Излиза незрящо 14-годишно момиче от Беларус, подпомагано от две други деца. С изпълнението си ме разтърсва целия, обръщам се, зад мен Хупи, от очите му се стичат сълзи, бърше ги и се мъчи да ги скрие. Под бурните и нестихващи аплодисменти на публиката детето бавно слиза от сцената, подкрепяно от двете деца. И тогава нашият човек, Хупи от Троян, се втурва, повтаряйки „Браво, браво!”  и буквално набутва 20 лева в ръцете на детето: „Да се почерпиш, рожбо, да се почерпиш!”. Публиката е на крака и аплодира бурно. Детето не знае какво се случва, но след пояснението на придружаващите го се разплаква: „Спасибо, спасибо!”.

ДЕСЕТТЕ ДНИ се изнизват неусетно. Сбогом море! Аз съм „опушен” доста прилично, Стефани е с шоколадов тен, благодарим на Хупи и Лидия, сбогуваме се с групата и акостираме на площада в Дебнево. Стига йодни пари, стига пясък и вълни, да подишаме отново чист балкански въздух!

28 юли 2013 г., Дебнево – Кранево – Дебнево

Стефан Генков

Начало

Tweet