In memoriam
На днешния ден – 19 април - точно преди една година внезапно ни напусна Николай Стоименов. Отговорникът за спорта в общинската администрация в Троян, познат на троянци като футболист от славните години на троянския „Чавдар”. Ентусиаст, искащ нещо да се случва в този наш град, и не само в спортната посока. Кольо беше добър приятел на вестника ни – точен, фин, широко скроен човек, мъжкар и добряк. Почивай в мир, приятелю. Не си забравен!
Екипът на Т21
Екипът на Т21
П.П. По-долу публикуваме едно трогателно писмо,
което получихме по електронната поща в понеделник (15 април).
*****
Eдин истински човек
* Има хора, чийто дух се усеща през времето и пространството,
и той беше от тези хора
ЗДРАВЕЙТЕ, г-н Маринов. Казвам се Таня Трендафилова, от Бургас съм. След дълги колебания все пак се реших да Ви пиша. Поводът за писмото ми е по-скоро личен и Ви моля за извинение, ако решите, че Ви губя времето. Преди няколко месеца в електронното издание на вестника попаднах на информация за мой приятел, с когото известно време не можех да се свържа - г-н Николай Стоименов. Бяхте публикували интервю с него, като това интервю беше с гриф „In memoriam”... Буквално ми прилоша.
 |
| Последната снимка на Кольо бе в редакцията на Т21, 13.04.2012 г. |
ПОСЛЕ ПРОЧЕТОХ и редовете отдолу, с които съобщавахте, че е получил инфаркт. Не можах да повярвам и все още не мога! С г-н Стоименов се познаваме може би от десетина години, запознахме се на едно пътуване до Испания - той работеше там, а аз отивах при съпруга ми, който тогава също работеше в Испания. Оттогава поддържахме връзка по телефона, най-вече се поздравявахме за празниците. Не сме контактували често, но въпреки това между нас се породи едно хубаво и искрено приятелство. Има хора, чийто дух се усеща през времето и пространството, и той беше от тези хора. Вие го познавате вероятно по-добре от мен и предполагам, разбирате защо новината за внезапната му смърт ме покоси така.
ОКАЗА СЕ, че с него сме разговаряли буквално дни преди да почине - някъде в средата на април миналата година, когато се поздравихме за Великден. Беше в чудесно настроение, каза ми, че е добре, че е здрав, и очакваше с нетърпение гостуването на дъщеря си от Дания. Предстояха прекрасни неща в семейството му и много се радвах за него. Около два месеца след това го потърсих, но не отговори на cмc-а ми, а по телефона не се свързах. Предположих, че може да е в чужбина. А истината е била съвсем друга. Не мога да си представя какво са преживели близките му, моля се Бог да им дава сили. За мен също това е тежка загуба, с която ми е трудно да се примиря. Отиде си един истински човек, с голямо и чисто сърце.
15 април 2013 г.
Таня Трендафилова, Бургас
П.П. Бяхте ми писали, че днес (19 април 2013 г.) се навършва една година от смъртта на г-н Стоименов, затова и си позволявам отново да Ви пиша. Иска ми се да можех да оставя цветя на гроба му, но оттук мога само да запаля свещичка за него. Дано почива в мир и дано да го има оня, другия свят, където за добрите хора няма вече болка, а само светлина и благословение!
Още по темата:
По-нова публикация
3 коментара:
Почивай в мир! Жалко, че такива добри хора като него си отиват толкова рано и внезапно :((
Добьр приятел и колега! Почивай в мир!
Велик и страхотен човек беше. Почивай в мир Кольо.
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)