Заловиха Захарий край Терзийско

* Гости от близо и далеч за традиционната възстановка, представяща събитията отпреди 134 години * Местният Кольо Ралчевски припомни героичната одисея на летописеца на Априлското въстание * Ролята на предателя Петко – най-запомняща се

ОТНОВО МНОГО ХОРА ОТ БЛИЗО И ДАЛЕЧ – някои дошли за сбора на с. Терзийско и съчетали посещенията, други пристигнали специално – имаше на традиционната възстановка на залавянето на Захарий Стоянов миналата събота (12 юни). „Театрото” бе почти на същото място, където преди 134 години са се разиграли събитията, а днес е вдигната паметна плоча – на метри от шосето от Троян за Терзийско и Шипково.

ПРИПОМНЯМЕ – Захарий, участникът и летописецът на Априлското въстание (1876 г.), след разгрома на революцията се изтегля в Балкана заедно с войводата Георги Бенковски и още няколко техни другари; и, за радост, се измъква жив от капана, заложен от гнусния предател Въльо Мечката край река Костиня в Тетевенския Балкан (тогава Бенковски пада убит, а турците и с тях няколко български мекерета разнасят набита на кол главата на великия бунтовник; „Не познавам ни едного бунтовник, който да не е бил издаден от българи”, пише по-късно в „Записките…” си Захарий Стоянов – бел. Т21). След драмата в Тетевенско Захарий поема в посока към Троян и стига до Грънчарските колиби (днешното с. Терзийско). Намира подслон в колибата на овчаря бачо Стойко, но там е заловен и предаден на властите от… няколко местни българи. След това е откаран в конака в Троян, разкарват го по съдилища и затвори, но остава жив.

ГЕРОИЧНАТА ОДИСЕЯ НА ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ бе разказана пред множеството от родения в Терзийско Кольо Ралчевски. Като не бяха спестени срамните подробности за предателството. Г-н Ралчевски цитира и една неласкава оценка в „Записките…” за съседното Шипково: „Зад гората е село Шипково, българско, но на хората му не са твърде чисти триците, та затова не го наближавай”. Разбира се, в казаното преобладаваше преклонение пред великата саможертва на априлските комити и гордост от доблестта на земляка бачо Стойко, дал с риск на живота си подслон на търсения под дърво и камък бунтовник.

ЗА ПРАЗНЕНСТВОТО В ТЕРЗИЙСКО БЕ ДОШЛА и група от Медвен, Котленско – родното село на Захарий Стоянов, като техен представител прочете приветствен адрес до терзиевчани от кметицата на Медвен Ваня Джелебова. Сред гостите бе и кметът на Троян Минко Акимов, който поднесе цветя пред паметната плоча на Захарий Стоянов. Мъжката певческа група към читалището в с. Шипково пък раздвижи духовете с няколко бунтовнически възрожденски песни.

РАЗБИРА СЕ, КУЛМИНАЦИЯ НА СЪБИТИЕТО бе самата възстановка – изиграна от местни самодейци, но убедително и с много хъс; явно величието на представяния момент даваше криле на непрофесионалните актьори. А сред всички се открои изпълнителят на ролята на Петко, предателя от Терзийско, издал Захарий на турците и описан в „Записките…” така: „Той беше българин, с голям калпак на главата и брадва, турена в лявата му ръка”.

В КРАЯ НА ТЪРЖЕСТВОТО кметицата на Терзийско Димитрина Станчевска приветства гостите от близо и далеч и ги покани на селския сбор.

Т21

Начало

Tweet