Заловиха Захарий край Терзийско

* Гости от близо и далеч за традиционната възстановка, представяща събитията отпреди 134 години * Местният Кольо Ралчевски припомни героичната одисея на летописеца на Априлското въстание * Ролята на предателя Петко – най-запомняща се

ОТНОВО МНОГО ХОРА ОТ БЛИЗО И ДАЛЕЧ – някои дошли за сбора на с. Терзийско и съчетали посещенията, други пристигнали специално – имаше на традиционната възстановка на залавянето на Захарий Стоянов миналата събота (12 юни). „Театрото” бе почти на същото място, където преди 134 години са се разиграли събитията, а днес е вдигната паметна плоча – на метри от шосето от Троян за Терзийско и Шипково.

ПРИПОМНЯМЕ – Захарий, участникът и летописецът на Априлското въстание (1876 г.), след разгрома на революцията се изтегля в Балкана заедно с войводата Георги Бенковски и още няколко техни другари; и, за радост, се измъква жив от капана, заложен от гнусния предател Въльо Мечката край река Костиня в Тетевенския Балкан (тогава Бенковски пада убит, а турците и с тях няколко български мекерета разнасят набита на кол главата на великия бунтовник; „Не познавам ни едного бунтовник, който да не е бил издаден от българи”, пише по-късно в „Записките…” си Захарий Стоянов – бел. Т21). След драмата в Тетевенско Захарий поема в посока към Троян и стига до Грънчарските колиби (днешното с. Терзийско). Намира подслон в колибата на овчаря бачо Стойко, но там е заловен и предаден на властите от… няколко местни българи. След това е откаран в конака в Троян, разкарват го по съдилища и затвори, но остава жив.

ГЕРОИЧНАТА ОДИСЕЯ НА ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ бе разказана пред множеството от родения в Терзийско Кольо Ралчевски. Като не бяха спестени срамните подробности за предателството. Г-н Ралчевски цитира и една неласкава оценка в „Записките…” за съседното Шипково: „Зад гората е село Шипково, българско, но на хората му не са твърде чисти триците, та затова не го наближавай”. Разбира се, в казаното преобладаваше преклонение пред великата саможертва на априлските комити и гордост от доблестта на земляка бачо Стойко, дал с риск на живота си подслон на търсения под дърво и камък бунтовник.

ЗА ПРАЗНЕНСТВОТО В ТЕРЗИЙСКО БЕ ДОШЛА и група от Медвен, Котленско – родното село на Захарий Стоянов, като техен представител прочете приветствен адрес до терзиевчани от кметицата на Медвен Ваня Джелебова. Сред гостите бе и кметът на Троян Минко Акимов, който поднесе цветя пред паметната плоча на Захарий Стоянов. Мъжката певческа група към читалището в с. Шипково пък раздвижи духовете с няколко бунтовнически възрожденски песни.

РАЗБИРА СЕ, КУЛМИНАЦИЯ НА СЪБИТИЕТО бе самата възстановка – изиграна от местни самодейци, но убедително и с много хъс; явно величието на представяния момент даваше криле на непрофесионалните актьори. А сред всички се открои изпълнителят на ролята на Петко, предателя от Терзийско, издал Захарий на турците и описан в „Записките…” така: „Той беше българин, с голям калпак на главата и брадва, турена в лявата му ръка”.

В КРАЯ НА ТЪРЖЕСТВОТО кметицата на Терзийско Димитрина Станчевска приветства гостите от близо и далеч и ги покани на селския сбор.

Т21


7 коментара:

Анонимен каза...

Едва ли медвенското овчарче Джендо е предполагало,че след толкова години още ще ни вълнува историята на неговото залавяне край Терзийското!Но, така е с истинските неща,макар и не винаги....Защо ви казвам това ли?Ами че кой днес си спомня,залисан около топурдиите с уличното осветление,че на днешния ден преди 95 години умира един от най-великите българи на всички времена и се слага край на на един особено величав период от нашата история-ЕКЗАРХ ЙОСИФ ПЪРВИ!!!И това е човек,особено свързан с нашия край като Ловешки Митрополит.Прекланям се на ловчалии,които отдавна оцениха мащаба на този велик българин и в момента централния площад на Ловеч носи неговото име и там се издига ноговия паметник!Така се пази историята,така се създават истинските ценности и примери за подражание.А какво правим ние?За начало ще ви задам няколко въпроса: -Кой е този човек,който е: участвал в основаването на революционния комитет и в Троянския манастир и в Клисура? Който последен е причестил дякона Левски в мазата на Сопотския женски метох преди да поеме през зимния Балкан към Къкринското ханче? Който съпровожда Феликс Каниц при посещението му в Троянския манастир и района? Който събира данните за зверствата по време на Априлското въстание и участва в международната комисия ? Който е пръв помощник на Екзарх ЙОсиф във всички дела,останали завинаги в нашата история? Който ръководи строежа на Желязната църква в Цариград? Който ръководи строежа на Българската болница в Цариград? Който е Скопски Митрополит и няколко години се бори за запазването на българщината в поробена Македония,срещу започналата да прониква там сръбска пропаганда,за което едва не заплаща с живота си? Който е Пловдивски Митрополит и създава Пловдивската духовна семинария? Който съдейства за изграждането на Камен мост в Орешака? Който със собствени средства построява манастира Зелениковец? Айде стига съм ви мъчил-този велик българин,духовник,просветител е най-голямата личност,родена в Орешак,за когото никой нищо не знае и не иска да знае!И това при условие,че той има издадена Автобиография и Спомени,които се четат на един дъх,които са един безценен извор на родолюбие.Може би наистина у нас няма ненаказано добро! АЙ с-с-с-с-с......

Анонимен каза...

МАКСИМ, Скопски и Пловдивски митрополит
Светско име: Марин Пенчов Пелов
Роден: 14 септември 1850 г. в с. Орешак, Троянско
Починал: 1 март 1938 г. в гр. Пловдив

Анонимен каза...

Браво на неизвестния анонимен форумец-този човек е наистина дядо МАКСИМ ИСТИНСКИЙ,както аз съм си го нарекъл,щото има и други.....Та,защо този достолепен и презаслужил за България ,Троян и Орешака истински българин е неизвестен,защо паметника му не стои на центъра на Орешака или край манастира,където е започнал като послушник в далечната 1858-ма година при архимандрит Макарий,игумен по това време и негов вуйчо-брат на майка му?Този и още много въпроси продължават да стоят без отговор.Затова да не се чудим,че ценностите ни са подменени,чалга-концерти се правят пред храм-паметника АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ,в строителството на който дядо Максим дейно участва и който е открит и осветен от него в качеството си на Наместник-председател на Светия Синод на 30 август 1924-та година!След освещаването е награден от цар Борис с ордена "СВ. Александър Невски".Народ,който не тачи и забравя достойните си чада,на който повечето му паметници са на чужди войници с шмайзери и свити юмруци и петолъчки-нищо добро не го чака.То се вижда.....АЙ с-с-с-с.....

Пол........ каза...

Причината паметник на Максим да няма на центъра на Орешака е същата,каквато е и че на центъра на Троян няма паметник на Иван Хаджийски.Причината е повече от ясна!!

Анонимен каза...

Не се пени,на теб ще сложим паметник,че ще и трамбоваме дето са те копнали....

Анонимен каза...

Коя е причината българите от хора на паметта,облагородили и покрили със знаци на паметта огромни пространства от Евразия,да се превърнем в безпаметни нихилисти,нехаещи за всичко,случило се преди собствения им рожден ден?Все едно,че от нас започва Светът.Не ще да е така!И с нас едва ли ще свърши....АЙ с-с-с-с.....

Гост каза...

За да има колективна памет, според мен общността трябва да притежава: самочувствие, отговорен елит, общи ценности. Какво от това имаме сега? А не винаги е било така. Около паметник на кого/какво НЯМА да се скараме?

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |