Съединението

* Ден, достоен за национален празник, и можеше да е, и може да е. Но все не става, защото до гордия български лъв винаги стои и продажник * И дано някога се отървем от тази черна прокоба, от нас си зависи. Съединението ни дава основание

 

 6 септември

С настоящия кратък текст почетохме 6 септември преди три години, миналата година също – препечатваме го (за пореден път) и ще продължаваме, защото, според нас, казва важните неща за този (най-)важен наш ден.

6 СЕПТЕМВРИ е много български ден. Може би най-българският. Защото тогава, на 6 септември 1885 г., българският лъв изрева гороломно и показа, че не е лъв без опашка. Тропна с юмрук по масата на цяла Европа – на коварната и хищна „освободителка“ Русия, на двуличните Велики сили, на реваншистки настроената Турция, и опердаши здраво насъсканата срещу нас и опитала се да ни забие нож в гърба Сърбия. Един от най-големите и особено важен български ден, в който доказваме на Европа и света, а и на себе си, че българите могат да отстояват своите интереси, че народът ни има своята кауза, своите водачи и своя държавен глава, княз Батенберг, небългарин, но с изключителен български дух и кураж, че не сме ничий придатък.
 
ДЕН, достоен за национален празник, и можеше да е, и може да е. Но все не става, защото до гордия български лъв винаги стои и продажник и като че ли сме орисани продажниците в крайна сметка да надделяват. Със Съединението през 1885 г. не успяха, освен че прокудиха достойния 28-годишен български цар. Но след не много години успяха да се разправят с един от големите съединистки дейци, тогава председател на Народното събрание в Княжество България, и след това още по-голям министър-председател на България – Стефан Стамболов, насякоха го насред София. Днес не е много по-различно, продажниците пак са тук. И дано някога се отървем от тази черна прокоба, от нас си зависи. Съединението ни дава основание.

6 септември 2022 г., Троян

Т21 

 

Тримата най-заслужили за Съединението

КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР I БАТЕНБЕРГ

Княз Александър I Батенберг изиграва ключова и съдбоносна роля за Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. Въпреки първоначалните си колебания и огромния геополитически риск, окончателното княжеско решение да подкрепи акта му придава легитимност и го спасява от международен бойкот. Князът е бил наясно, че Руската империя е против Съединението, Великите сили също не подкрепят подобен „самоволен“ акт, но на среща с представители на БТЦРК (Български таен централен революционен комитет) в Шумен през м. август 1885 г., дава устното си съгласие и обещава подкрепа. На 8 септември 1885 г. от Търново Батенберг издава исторически манифест, с който официално приема/легитимира Съединението и се обявява за „Княз на Северна и Южна България“. С този си акт той рискува много – залага своята корона и съдбата на държавата, но историята доказва, че този риск е оправдан. На 9 септември 1885 г. князът пристига в Пловдив, посрещнат с невиждан ентусиазъм от населението, което окончателно затвърждава съединението на двете български части Княжество България и Източна Румелия. Когато Сърбия напада България през ноември 1885 г., Батенберг застава начело на младата и неопитна българска армия (известна тогава като „армията на капитаните“) и неговото присъствие  на фронта и водачество по време на Сливнишката битка вдъхват огромен кураж на войниците и водят до бляскавата българска победа, от която зависи не само съдбата на Съединението, но и на държавата ни. 

Проруският преврат през август 1886 г. води до абдикация на княза и го прави политическа жертва на българското национално обединение. Днес този презаслужил български държавник има свой мавзолей в сърцето на София (построен през 1897 г. по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер), но за жалост почитта към неговата личност и дело бяха умишлено „затъмнявани“ по време на комунистическия режим, че и до днес. 

ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ

Захарий Стоянов е главният организатор, идеолог и двигател на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. Като председател на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) той успява да канализира общественото недоволство срещу решенията на Берлинския конгрес и да превърне идеята за национално обединение в реално политическо и военно действие. Именно той през февруари 1885 г. в Пловдив той основава БТЦРК, който първоначално има за цел освобождението на Македония, но логично възприема по-реалистичната и неотложна цел за присъединяването на Източна Румелия към Княжеството. В тази си деятелност Захарий използва опита си от Априлското въстание и прилага изпитаните комитетски методи на Левски – инициатор е за създаването на мрежа от местни комитети, привлича ключови офицери от източнорумелийската милиция и координира действията им. Захарий е едно от най-големите български пера за всички времена и този му изключителен писателски и журналистически дар е един от големите козове на Съединението, а неговият вестник „Борба“ се превръща в основна трибуна на съединистката кауза. Захарий има и сериозна дипломатическа заслуга за убеждаването на княз Батенберг в големия смисъл на Съединението и осигуряването на княжеската подкрепа. И още – разбирайки коварната антисъединистка роля на Русия, Захарий не се поколебава да й се противопостави. Захарий има и пряко участие в съединистките действия – координира навлизането на съединистките чети в Пловдив и безкръвното завземане на властта. 

Солидаризираме се с оценката: „Без организационния гений, публицистичния плам и изключителната смелост на Захарий Стоянов Съединението едва ли щеше да се реализира по толкова категоричен и успешен начин в онази сложна международна обстановка“.

СТЕФАН СТАМБОЛОВ

Като председател на Народното събрание по време на Съединението Стефан Стамболов е сред първите официални лидери в Княжеството, които застават зад делото на бунтовниците. Той оказва и силен политически натиск върху княз Александър I Батенберг да приеме и защити революционния акт срещу волята на Великите сили. Стамболов лично написва официалната прокламация, с която на 8 септември 1885 г. князът обявява присъединяването на областта и застава начело на съединистите. По време на последвалата Сръбско-българска война и тежката международна криза Стамболов поддържа безапелационно линията на национално обединение, а при последвалия русофилски преврат през 1886 г. и абдикацията на княза оглавява съпротивата и регентството, като използва авторитета си за съхраняване на българската държавност след Съединението. 

„От този знаменит ден 6 септемврий (1885 г.) се забелязва постоянно, че политиката на руското правителство е устремена против нашата независимост и самостоятелност. Всеки здравомислещ человек разсъждава, че ако Русия е желаела една силна, съединена и независима България, тя трябваше освен да се възползва от извършеното на 6 септемврий и да поддържа Съединението. Нейните доброжелателства за наший народ щяха да се покажат пред целий свят, че са искрени, несвързани с никаква задня мисъл. Обаче Русия какво направи? Тя употреби всички средства само и само да попречи на народний идеал – Съединението. Не искаме да упоменаваме тука за всички интриги и подлости, които се вършеха против интересите на нашето Отечество. Делото на Съединението беше общонародно, а не частно на княз Александра, както претендираше руското правителство и поради което най-много го обвиняваше, като тръбеше чрез своите органи, че княз Александър щял бил да продаде България ту на англичаните, ту на турците и прочее“, пише във в-к „Свобода“ през 1886 г. големият български политик и държавник Стефан Стамболов.

Т21 

Начало

 

Още по темата: 

• Англичани подкрепиха Съединението в Дебнево
• За Берлинския договор
• За Източна Румелия
• Тази политическа измислица е премахната на 6 септември 1885 г.! 
• И Троян отбеляза Съединението
• От Съединението до Независимостта
  
• Българският лъв изрева гороломно
• Денят на Съединението 
• Съединението ни дава основание 
• Елеонора Авджиева: Нека си припомняме, въпреки днес

Tweet