На 3 март в Троян – достойно

* Стотици троянци изпълниха централния градски площад, дори повече от предишни години * В празничния концерт на гостуващия оркестър от Пловдив се включи и зам.-кметът Вероника Тодорова * Из речта на кмета Михайлова: „3 март е повод за празнуване, но и повод за въпроси“

Празнично

ДОСТОЙНО. Така Троян отбеляза националният празник 3 март: с много, дори повече от предишни години, хора на централния площад, където бе общоградското тържество, български знамена по терасите (не много, но се усещаше празничното; и без русофилски провокации, на каквито се нагледахме и наслушахме по националните медии от други краища на страната), традиционното изнасяне с военен ескорт на жълтото троянско знаме с герба и издигането му на пилоните пред Общината редом с българския трибагреник и синьото знаме със звездичките на Европейския съюз, хубав празничен концерт – този път на Академичния народен оркестър от Пловдив с диригент проф. Владимир Владимиров, като в един момент към колегите си музиканти се присъедини и зам.-кметът на Троян, световноизвестната акордеонистка Вероника Тодорова. 

 

ДА ПРИБАВИМ и слънчевото и топло като лятно време. Възторжените изпълнения на живо на троянския Представителен младежки духов оркестър с диригент маестро Илиян Тодоров. Може би най-прелестната празнична гледка – ятата малчугани, които „щъкаха“ наоколо в своя си детски празничен ритъм. Поднасянето на десетки венци пред паметниците на Левски, Захарий Стоянов, Димитър Икономов-Димитриката и ген. Карцов в центъра на Троян.

СВОЕТО добави и очакваната и неразочаровала реч на кмета на Троян Донка Михайлова, а този път акцентът в кметското слово бе самият 3 март, биографията на празника. Ето казаното на микрофона от г-жа Михайлова:

„В празничния календар на страната ни 3 март заема особено място. 3 март е повод за празнуване, но и повод за въпроси – какво представлява тази дата за всеки един от нас, какво представлява за България, чувстваме ли празника със сърцата си. 3 март е празник, измъчен като Освобождението. В различни периоди от развитието на България и различните държавни устройства той играе различна роля.

За първи път 3 март се чества година след Освобождението (1879 г.), когато първият български екзарх Антим Първи, като председател на учредителното Народно събрание, изнася служба в памет на загиналите пред тогавашните депутати. Десет години след Санстефанския мирен договор (1888 г.) 3 март е обявен за ден на Освобождението на България. По-късно той ту е ваден от празничния календар, ту е слаган отново. През 1951 г. с промяна в Кодекса на труда 3 март престава да се чества. По-късно, при 100-годишнината от отбелязването му (1988 г.), става национален празник, а през 1991 г. вече е Националният празник на България. Само преди година (2023 г.) беше поставен въпросът дали с промяна в Конституцията 3 март не следва да бъде отменен като национален празник, но само след два месеца на оживени дискусии това предложение беше свалено от дневния ред на парламента.

Но през всичките тези години 3 март е бил в сърцата на българите – защото бележи края на най-тежкия период в българската история, края на петвековното османско иго. 3 март винаги е бил една надежда и символ на свободата“.

Т21

Начало

Още по темата:

• На 3 март в Троян (2010 г.)
• Троянският 3 март (2011 г.)
• "Брала мома къпини..." на 3 март в Троян
• Авторска изложба в Троян за 3 март 
• В Музея на занаятите на 3 март – заповядайте! (2012 г.)
  
• Троянският 3 март (2013 г.)
• На 3 март в Музея: Разказ за паметника мъченик
• Троянският 3 март (2014 г.)
• Троянският 3 март (2015 г.)
• Гости от Драма на 3 март в Троян (2016 г.)
  
• Троянският 3 март (2017 г.)
• На 3 март в Троян – сняг, слънце и Валя Балканска (2018 г.) 
• Троянският 3 март (2019 г.) 
• Троянският 3 март (2020 г.)
  
• Троянският 3 март (2021 г.)
• Сегашният троянски 3 март – смълчан (2022 г.) 
• Троян на 3 март (2023 г.)
  

Tweet