В Полша – чистота, свобода и гражданска сила

* „Такава чистота не знам да съм виждал някъде другаде... Всичко беше толкова чисто, че чак се почувствах неудобно при мисълта, че поляците ще идват след петдесетина дни в България“ * „99% от поляците безрезервно подкрепят Украйна и нямат никакви проблеми, че бежанци са навлезли в границите на държавата им“ * „Дупките по улиците? Просто такива няма!“; решението – просто, лесно и логично

По света и у нас

Свилен Димитров – на „женените мостове“ край Сувалки, Полша

Свилен Димитров е IT специалист, преподавател по информатика и информационни технологии в най-голямото троянско училище – СУ „Васил Левски“, и ръководител на училищната Microsoft IT академия, единствената в Ловешка област. През 2019 г. бе в Белград, столицата на Сърбия, във връзка с участието си в международния проект „From Game to STEM” по образователната програма „Еразъм+“ и тогава зарадва читателите на Т21 с пътеписа „До Белград и обратно“. През 2020 г., отново по „Еразъм+“, бе в Италия и оттам, от Сицилия, ни изпрати поредния си пътепис – „Se Bastasse Una Bella Calzone“ (итал. Дали една красива пица Калцоне е достатъчна). През м. февруари 2022 г., по същата линия, бе в Манавгат и Анталия в съседна Турция и спази традицията – изпрати ни и го публикувахме с удоволствие текста си с Марко-Семовото заглавие „И за Турция като за Турция“. Дойде ред и на последния му (по този проект) „еразъмски“ разказ – за едноседмичното гостуване в Полша, в градчето Сувалки едва на 30 км от границата с агресора Русия (2-8 октомври2022 г.). Т21

ПОСЛЕДНОТО пътуване по програма „Еразъм+“ и проекта на нашето училище „From Game to STEM” е в Полша. Заедно с колежката Ренета Бакарова и пет ученици от СУ „Васил Левски“ (Троян) имахме невероятната възможност да се докоснем до една друга държава, членка на Европейския съюз и НАТО, в която, мога съвсем отговорно да заявя, живеят смели и свободни граждани… Но нека да следваме хронологията на събитията.

СЛЕД БЪРЗО сутрешно гласуване за родния ни парламент (тръгнахме в деня на поредните български парламентарни избори, 2 октомври), взимаме багажа и чакаме бусчето, което ще ни закара до София. По пътя се шегуваме, че ако случайно всички тунели по „магистралата“ не са в ремонт, ще трябва да го полеем. Е, отлагаме го за друг път, а опашката при тунел Витиня в неделната сутрин поне не е толкова голяма. Пристигаме навреме на летището и се качваме на самолета. Очакваме да тръгне, но нещо не се получава. Трябва да получат пълно потвърждение от проверяващия екип, че всичко е наред. След 10-минутно забавяне влиза един запъхтян чичка, който казва на капитана на полета, че всичко е наред. Не знам дали защото прилича на Бай Ганьо или защото го казва на барековски английски език, но нашият капитан не е напълно убеден в думите му и желае документ, който удостоверява направената проверка. Мърморене, сумтене и опити да се мине и без това от страна на българина. В крайна сметка получаваме заветното листче, но вече закъсняваме с 45 минути. Самолетът се отправя към пистата и след двучасово пътуване сме на летище „Фредерик Шопен“ във Варшава. Заради забавянето сме последни, а багажът ни пристига още по-късно, защото всички линии са заети. В крайна сметка живи и здрави се отправяме към изхода. Нашият домакин Марчин Хосцилович тъкмо е отвел сръбската група и не се вижда никакъв. След секунди обаче получавам споделеното му местоположение на телефона си. Следвайки следата и благодарение на Facebook, намираме нашите приятели доста бързо.

С 25-годишния младеж Мартин Хосцилович

ПО СОБСТВЕНИТЕ му думи Марчин е 25-годишен младеж с 25 години стаж като 25-годишен. Настроението му е невероятно. През цялото време не спира да пуска шеги, тъй като отиваме в Сувалки – един от най-северните градове на Полша и имаме „скромните“ 4 часа пътуване с автобус от Варшава. След приветствието ни уведомява, че реално отиваме на северния полюс, за да се срещнем с белите мечки, а той е техният скромен предводител. Малко по-късно колегите от Турция се оплакват, че е много студено в автобуса и ако може да се пусне климатикът, защото усещат температурата като -6 градуса. Отговорът на Марчин не закъснява – казва, че климатикът вече е пуснат и след малко ще бъде -8. Реално е +25.

СЛЕД ДВА часа спираме за почивка на една бензиностанция и тук е първата ми изненада. Макар и в бензиностанция, цените са около 2 пъти по-ниски от нашите. После видях, че всички цени са от 2 до 5 пъти по-ниски от нашите и то на основни хранителни стоки, а същото време заплатите им са около 25-30% по-високи от българските. Попитах Марчин как успяват да удържат толкова ниски цени, а той учудено ме погледна и каза, че при всеки опит за увеличение, има масови стачки и цените падат или поне не се качват. Казах му, че при стачки едва ли ще има ефект, а той ме увери, че има, защото при тях всички се включват спонтанно – бърка им дълбоко в джоба и знаят, че ако не направят нещо, ще живеят по-зле. И ето тук, на полска земя, за пръв път видях пример за смело и свободно гражданско общество. При някакъв проблем всички се събират без никой да ги организира, искат решение и го изпълняват. Не разчитат на държавата, не разчитат на правителството си, дори според полската колежка по история в момента са като нас – в парламента имат няколко партии, които са с напълно противоположни програми и приоритети. Има реална възможност да не излъчат министър-председател, който да предложи на президента правителство и вероятно се очертават поредните избори. Разликата е, че обществото не очаква решенията от държавата, а мисли какво да направи самото то за себе си.

ТРЕТО средно училище, в което сме, е със 780 ученици, разположено на цели 5 етажа от огромна 7-етажна сграда, като в приземния етаж има библиотека, зали за тенис на маса, шахмат и билярд. Всички ученици са окуражавани да се занимават с нещо допълнително и да бъдат инициативни. Сградата блести от чистота. Чудех се как е възможно и разбрах – има наказания. Излизаш от тоалетната, оставяш кочина и който влезе след теб, те докладва. Веднага на камерите се вижда кой е бил преди докладващия и мерките са драстични, като дори може да се стигне до изключване. Мнението и на колегите, и на учениците е, че на никого не би му било приятно да влезе в мръсна тоалетна и всеки се старае да пази чисто. Все пак децата са си деца и имаше малък бунт – в деня, в който посетихме училището за пръв път и гледахме подготвената от тях вечерна програма, си личеше, че демонстративно беше разхвърляна хартия по пода на тоалетната с намека „вероятно няма да ни накажете пред чужденците“. Обаче във всички други дни беше санитарно чисто.

КАТО говорим за чистота, тук тя е поставена на пиедестал. За една седмица в Полша видяхме цифром и словом една-единствена празна пластмасова бутилка на улицата. И беше по пътя, който ежедневно минавахме с колегите, така че да си призная не изключвам възможността да е хвърлена от нас, от сърбите, от турците или от испанците. По улиците и тротоарите няма нито фасове, нито хартии, нито нещо, което да наподобява боклук. Такава чистота не знам да съм виждал някъде другаде. Всеки толкова много държи на нея, защото природата около градчето е невероятна и жителите му искат да са в хармония с нея. Това се забелязва и при невероятните обекти, които са създали. Например „женените мостове“. Това са два уникални огромни моста на над 100 години, които са съвсем близо един до друг. На много други места има железни кули, където можеш да се качиш, за да видиш по-добре приказните гледки, които се разкриват пред теб. И колкото и да гледаш, боклуци не виждаш. Когато Марчин ми каза, че имат сериозни проблеми с боклука, първата ми реакция беше недоверчива и дори леко иронична. Реално погледнато той говореше, че все още нямат достатъчно фабрики за рециклиране на отпадъците и повечето се пакетират и извозват в отпадъчни клетки също като при нас. Гражданите  обаче съвестно си хвърлят боклука в кошчето и пазят. Бяхме заведени на изнесено обучение на хижа, която е на 3 км пеша от главния път, насред гората, до едно езеро и постоянно се ползва от ученици. Нямаше нито един боклук през тези 3 км, нито около хижата, нито в самата хижа. Всичко беше толкова чисто, че чак се почувствах неудобно при мисълта, че поляците ще идват след петдесетина дни в България и ще трябва да им покажем нашата мила родна действителност. Защо е необходимо да живеем така? Защо да не можем да сме по-отговорни към обществото и останалите и да не правим кочина навсякъде? Не знам, може би при тях това поведение се дължи и на вярата.

Поглед към любимия манастир на папа Йоан-Павел II

В манастира

ПОСЕТИХМЕ един от най-красивите им манастири, почти изцяло заобиколен от езеро, който е бил сред любимите на папа Йоан-Павел II. Влизането в него е като посещение във всеки български манастир – осъзнаваш колко смирен можеш да бъдеш, ако поискаш. Разликата е, че повечето поляци посещават подобни места и искат да бъдат част от решението на проблемите на обществото, а не техни създатели. Всеки детайл, всяко малко нещо е направено с огромно старание и в същото време е модерно. Например виртуален гид, който се активира при сканиране от твоя телефон и ти обяснява всички любопитни неща, които е възможно реалният екскурзовод да пропусне на английски. Технологиите са толкова вплетени във всичко, че е учудващо. Това има и отрицателна страна. Когато тръгвахме обратно за България на летището във Варшава автоматичната система за проверка на паспортите отказа и се образува опашка от над 2000 души, което доведе до сериозно напрежение сред всички пътници и забавяне на полетите. Дори колегата от Сърбия не беше допуснат до своя и се наложи да спи във Варшава, а испанците изтърваха връзката си с Мадрид и пренощуваха на аерогарата във Франкфурт. Е, може и да са искали да гледат на живо жребия за Европейското по футбол в Германия през 2024 г. Макар да се възхищавам на полските достижения, мисля че никога не е късно да имаме и алтернативи, за да може в случай на нужда да се реагира по-адекватно.

СУВАЛКИ е град, голям колкото Плевен (под 70 000 жители) и има всички известни международни хранителни вериги като „Кауфланд“, „Карфур“ и други подобни. Всички от тях работят по два начина – на самообслужване и с касиерки. Плащанията се извършват веднага без никакви допълнителни такси. Решението за цените се дължи на по-ниски данъци и окуражаване на населението да потребява повече. Така реално нетните приходи на държавата са много по-високи. Улиците не са само чисти, но и приятни за разходка. Има десетки зони – пешеходни, за велосипеди и за новите тротинетки. Навсякъде има светофари, а спирането пред теб, когато си на пешеходна пътека, е най-логичното нещо. Не знам как са си решили проблема, но бездомни кучета няма и всеки се разхожда спокойно. За децата има колкото искаш площадки и няма вечерен час, а от години не е имало сериозна престъпност в района.

Бившият затвор, обвит в МОЛ

ЗАТВОРЪТ е фалирал за сметка на затворите от големите градове, където се прехвърлят местните осъдени. Сградата на някогашния затвор в Сувалки е била продадена на търг и реновирана, а около и над нея е построена нова сграда и после е преправена на МОЛ. Влизаш в този МОЛ, само за да откриеш вътре бившия затвор – сега с малки магазинчета, предлагащи най-различни промоции. Отново цените са безкрайно ниски. Единственото по-скъпо нещо бяха лекарствата, но купени от денонощните аптеки. Всички малки магазинчета също продаваха лекарства, но само през деня и на двойно по-ниски цени. Те са обединени в един консорциум и една фирма, която носи зеленото умалително име „Жабка“. Името е със същите две значения като в България, като в случая по-скоро се има предвид автомобилната жабка, в която много често можеш да намериш абсолютно всичко. Местните са открили единствения законен и лесен начин как малкото квартално магазинче да съществува редом до големите вериги и да не фалира. Толкова проста идея, но, за да се осъществи, трябва партньорите в другите магазини справедливо да си споделят разходите по регистрацията и поддържане на общата фирма. Опитвам се да разбера как точно го правят, но ми е много трудно. Може би защото думата „доверие“ все по-често изчезва от реалността и речника на българина. Крайният резултат обаче е налице – много по-ниски цени, разнообразие от местни и чужди продукти и качество. Попитах имат ли някакви инспекции, които да проверяват за развалени стоки или продукти. Отговорът беше, че имат, но никой не чака да се обръща към тях. Гражданите сами поемат инициативата.

МАРЧИН казва, че всичко при тях е удивително, защото имат магьосници. Дори обещава да ни заведе при един в сряда вечерта. Чакаме с нетърпение, за да открием, че всъщност „магьосникът“ Пьотър Малиновски е създател на крафт бира. Човекът с огромно желание и търпение ни показва „магията“ за превръщане на водата в бира, като ни развежда в цялото производствено хале. Казва, че произвежда около 5000 бутилки на месец, но не печели достатъчно, защото… изпива поне половината. Общо взето се убедих, че повечето хора в Полша обичат да се самоиронизират и да поглеждат оптимистично на всичко. Домакинът ни е толкова забавен и ведър, че те заразява с позитивизма и усмивката си.

Магьосникът Пьотър Малиновски

С колегите Онур и Али от Турция опитваме крафт „отварите“ на Пьотър

ТРЯБВАШЕ да станем бегълци от специално направена за нас ескейп стая, да изследваме проби от близките езера, да търсим редки растения, да разчитаме следи. Въобще всички се чувстваха като изследователи. В същото време усмивката не беше гаранция, че всичко е наред. Марчин няма да дойде в България, защото по това време ще бъде в съда – успял е да осъди банката си, че е променила едностранно условията по заема му и го кара да плаща много по-високи лихви. Тъй като това е масова практика и вече има стотици спечелени дела от граждани, надеждата му е, че на последна инстанция ще потвърдят присъдата срещу банката и ще му възстановят надплатената сума. Точно както в България, нали? Това е реално работеща съдебна система в помощ на своите граждани и защитаваща правата им.

НЯМАШЕ как да избегнем въпроса, който мъчи целия свят – не очакват ли Русия да ги нападне и не се ли страхуват предвид факта, че Сувалки е най-много на 30 км от границата. Отговорът е категоричен и отрицателен. Казват, че е време за Русия да спре със сталинските си модели и да измисли нещо ново, защото на 17 септември 1939 г. именно Сталин напада Полша без да й обявява война, като нарича действието си „военна операция“ с последваща анексия на огромна част от полските територии. Затова днес 99% от поляците безрезервно подкрепят Украйна и нямат никакви проблеми, че бежанци са навлезли в границите на държавата им. Смятат, че да се помогне на всички тези хора, е нормален човешки жест, който трябва да се направи без страх. Предложиха да ни заведат до границата, която дели Полша, Литва и Русия. С Ренета решихме, че подобно посещение трябва да се увековечи, и нямаше как да не отбележим, че бодливата тел беше обърната така, че да не можеш да излезеш от Русия, но, ако държиш, свободно да влезеш. Излишно е да казвам, че при полската граница освен прекрасна алея за разходка нямаше никакви забрани и никаква охрана. Поляците просто живеят свободно и без страх. Чудех се как успяват и отговорът беше, че страхът е излишно чувство. Ако е безпочвен, единствено ще те натоварва, а ако има основание, няма да ти помогне да се справиш адекватно с проблема. Толкова вярно, но толкова трудно за изпълнение.

С Ренета Бакарова на 5 метра от Русия

УВИ, ТРЯБВА да призная, че думите на Младен  – колегата от Сърбия, общо взето представиха различния ни балкански мироглед. Според него от западната страна на Балканите (в европейския Запад) има разглезени богаташи, които не разбират колко дълго сме живели в зависимост и колко трудно се изкарват с честен труд заплатите ни. На изток от Балканите пък стои един голям побойник, който винаги заплашва да ни набие, ако не играем по свирката му. Марчин каза, че разбира мнението му, но смята, че ако мнозинството покажат, че не ги е страх, то побойникът ще си остане само със заплахите. Добави, че за всяко нещо е необходим пробив – първо на съзнанието и след това на действието.

КАТО КАЗАХ пробив и се сетих за дупките по улиците. Просто такива няма! Преди 7 години са взели решение след голямо обсъждане на държавно ниво и конкурсите за ремонт на улиците са напълно прозрачни с пълното участие на обществото в избора на фирма и сключване на договор, за 15 години. Точно така – една фирма, след като спечели, знае, че има ангажимент да поддържа пътя, за който е сключила 15-годишен договор. Така самите фирми са сметнали, че им е по-изгодно да направят пътя качествено и да не се занимават с постоянни ремонти. Докато пътувахме, част от магистралата беше в ремонт, но се полагаше пласт с реотани, за да се спестят пари от бъдещи ремонти. По-малките улички са задължително с паваж, но направен така, че не можеш да разбереш, че шофираш по паваж. В добавка са включени новите технологии. Няма никакъв мониторинг извън общината от общинските служители. Имат приложение, повечето граждани са го инсталирали на телефоните си, чрез което може да се докладва за счупено или повредено общинско имущество. В срок от 48 часа от доклада фирмата трябва или да отстрани повредата, или да опише подробно проблема, когато е по-сериозен, и да го реши в двуседмичен срок. Общината спира плащанията по договорите, ако има записан проблем в приложението, който не е отстранен. Така както жителите снимат, така и фирмата снима след отстраняването и качва доказателства за извършения ремонт. Просто, лесно и логично. 

 

***

КАЗВАМ всичко това и почвам истински да се ядосвам на родните ни политици. Аз съм учител от малък град с доста малък международен опит (предвид скромните четири държави, които съм посетил) и претендирам, че съм видял доста добри практики, които могат бързо и лесно да се приложат и в България. Какво пречи на нашите управници при посещение в друга държава да ползват това ноу-хау, което виждат? Защо ни е електронно правителство? Защо да не е електронно гражданско общество? И при нас всеки има телефон и възможност да докладва подобни неща. Можем да поискаме да се прави нещо и да има реални действия. Нужно е малко повече доверие един в друг, че действително желаем по-добро бъдеще. Полша е пример за това как задружно можем да се справим с всяко едно предизвикателство.

10 октомври 2022 г.

Свилен Димитров

Начало

Още от същия автор:

• Един прекрасен ден – 24 май 2010 г.
• (Б)АСТА: Да живее новата инквизиция!
• (Б)АСТА: Къде сме ние? Оставям вие да решите
• Много по-лесно е да се обвиняват обикновените хора
• До джигитите по пътя: "Вие сте безименни!"
• "Бръм, бръм, бръм, аз пчеличка съм" 
• Най-големите днешни проблеми на компютрите идват от... Троян
• За синия кит, зеления кон и още нещо
• За глупостта директива не очаквайте!
• За плоската Земя и Луната, на която никой не е кацал...
• Направо не ми се вярваше
• За идиотщините на ЦИК и още нещо
• Как да изчистим бъркотиите на ЦИК – предложения
• НАП – тези пълни некадърници ли са или просто са си тъпи?
• До Белград и обратно 
• Se Bastasse Una Bella Calzone* 
• И за Турция като за Турция
  

Tweet