Петко Пенков: В крайна сметка се опира до политиката (1)

* „Какво излиза: че ако се караме – лошо, ако се разбираме – пак лошо?!“ * „Аз лично не съм си позволявал лични нападки,

 това не е моят стил“

Интервю

Петко Пенков

Петко Пенков – наближаващ 40-те, женен, с две деца, син Иван (4. клас) и каката, 8-класничката Преслава. Троянец, но целят му род е от Априлци. Завършил е троянското СУ „Васил Левски“, а след това Университета по хранителни технологии (УХТ) в Пловдив, магистър със специалност технология и качество на храните. Съпругата му Мария е завършила същата специалност, а в момента и двамата карат втора магистратура по икономика в УНСС. Семейството се занимава с бизнес – собственик е на три магазина за хранителни стоки в Троян и има участие в „Родопа Троян“, където Мария е и управител на предприятието.

В политиката влиза случайно – при основаването на ГЕРБ в Троян е поканен да се включи от Сашо Данков. „Тогава дори не знаех какво е ГЕРБ, но симпатизирах на Бойко Борисов. В началото не бях в свои води, аз обаче съм такъв – като се захвана с нещо, го върша сериозно“, сподели г-н Пенков. Поводът за разговора ни е скорошният му избор за председател на Общинския съвет, познаваме се и си говорим на ти. 

– Троян, как звучи това име?

– Гордо, разбира се! Ако не беше така, щях да остана да живея в Пловдив. Жена ми е от Силистра, но учихме в Пловдив, тя дори получи покана за докторант в университета; обичаме Пловдив, но решихме, че посоката ни е към Троян. На нея й бе по-трудно, но сега казва, че „от ТроянЪТ по-хубаво няма“.

– И не съжалявате?

– Аз – не. Тя – може би само в началото. На нея като дойде в Троян й беше трудно – от големия град в малкия, без познати и приятели тук, а аз след завършването влязох в казармата (2001 г.), имаше и други обстоятелства, които усложниха ситуацията. Със сигурност тогава не беше особено щастлива в Троян, но вече е друго.

– Мислили ли сте след това, в някакъв момент, да напуснете Троян? Разочаровал ли ви е с нещо градът ни?

– Мене никога. Аз съм човек, който толкова обича града си, че дори да ме е разочаровал, никога не бих напуснал. Имал съм много трудни моменти, но любовта ми към Троян е неизменна.

– В тази връзка един по-общ въпрос – оптимист ли си за Троян?

– Аз съм оптимист по принцип. Някак леко гледам на проблемите, като на шега, и така те се решават по-лесно. Ако гледаш прекалено сериозно на нещата, включително и на себе си, правиш нови грешки и по-трудно се справяш.

– И още един „концептуален“ въпрос – защо млад и успешен бизнесмен като теб се „забърква“ в политиката? Има ли смисъл от това занимание?

– Когато се случи това, аз тъкмо започвах да се занимавам с магазините, 2005/6 г. И трябваше да си вадя необходимите документи – тогава разрешителните бяха много, сега процедурата е доста по-облекчена, документацията е наполовина. Отидох в Общината – не познавах никого, нямам и вуйчо владика, сам се блъскам – и питам откъде мога да си извадя съответните документи, на едно гише, на второ, на трето, накрая почти ме изгониха и нищо не разбрах кое как трябва да стане. Тогава влизах в политиката и тези административни бъркотии като че ли ме нахъсиха допълнително, за да помогна нещо да се промени.

Със Сашо Данков при откриване на офиса на ГЕРБ в Троян, 2010 г.

– И постигна ли го?

– Не мога да кажа категорично. Защото бюрокрацията в България винаги е била много голяма, но със сигурност има напредък. В Община Троян, смело го казвам, обслужването сега е много, много по-добро, отколкото беше тогава. Разбира се, хората и сега не са доволни, но факт е, че доста неща се промениха към добро.

– Има обаче едно българско усещане, че политиката и особено партиите не оправят кашата, а я дозадълбочават?

– Аз тогава го видях като единственият начин; а и не знам какъв е другият начин, защото в крайна сметка се опира до политиката. Макар че като общински съветник от мен не зависи кой знае колко, основното е в общинската администрация, местната изпълнителна власт.

– Каква е оценката ти за Общинския съвет в Троян? Лично на мен, като гражданин, оценката ми към този основен орган на местното самоуправление се промени много – когато се създаде през 90-те години, бяха големите ми аплодисменти, защото го усещах като коректив на комунистическия модел на властта, после дойде изневярата на  принципа „на полза роду“ и платеното участие, по-нататък станахме свидетели на здрава партизация, започна да се мултиплицира партизанският модел отгоре (от парламента), появиха се съветници, и то не малко, които са само за заплатата или други някакви лични цели, и/или са абсолютно неподготвени…

– Безспорно все още има хора, които са в Общинския съвет за заплатата, няма какво да се лъжем. Но мисля, че сегашният Общински съвет стои доста по-добре от предходните. И в него има доста хора, които са, за да се свърши работа, а не за нещо друго.

– Но и той е белязан от скандали, от самото си начало. Струва ми се, че и сега в местния ни парламент надделява политиката, по-точно – партизацията, партизанщината, над каузата „Троян“ и експертността. Така ли е?

– Ако надделява политиката, трябва да сме като общините, в които не си приемат бюджетите. Аз не си спомням да е предложено нещо безспорно полезно и добро за Троян и то да не е гласувано с единодушие, няма такъв случай. Големи скандали не е имало, има разногласия, различни мнения, но когато става дума за важни неща, разбирателството винаги е надделявало и се е стигало до консенсус.

– Но все пак у много хора остава усещането, че някой път се играе напук – основната група в местния парламент, вашата на ГЕРБ, е срещу кмета, който не е от нашите и така се блокират добри идеи?

– Кажи коя добра идея е била блокирана?

– Например около ремонта на пътя в кв. „Ливадето“, който бе в безобразно състояние, за отпускането на общински средства за ремонта.

– Там бе друго, бе направено нещо, а после Общината трябваше да го доправя с общински пари.

– Но нали за направеното имаше няколко проверки от държавните органи?

– Ние бяхме против, че едно нещо да се прави два пъти и че никой не ни предостави документите от тези проверки.

– Това е интересен пример, защото въпреки противопоставянето, казаха се и много остри думи, имаше лични нападки, в крайна сметка пак се стигна до разбирателство и резултат.

– Веднъж кметът Михайлова ми каза: „Петко, когато станеш политик, ще разбереш“. Общо взето едно е политиката, другото е вършене на работа. Затова казвам, че когато е ставало въпрос да се свърши работа за града и общината, тогава сме се обединявали и сме го правили. Може да е имало разногласия, но то е нормално, затова има и различни партии. Ако всички бяха на едно мнение – то да минаваме към ЦК на БКП и готово, всичко ще е 100% „за“. Нормално е да има противоречия и разногласия. Но не е нормално да се стига до личностни нападки и боричкания, това е нещото, срещу което ще се боря като председател на Общинския съвет.    

Със съпругата Мария при скорошното посещение в Европейския парламент в Брюксел, 2018 г.

– След избора ти за председател заяви, че ще надграждаш направеното преди теб, но няма да допускаш нагнетяване на политическо напрежение в Общинския съвет. Какво имаш предвид, значи ли, че е имало много политически ежби?

– Не са много, имало е разногласия, това за мен е точната дума. Но, казах, няма как да няма, важен е резултатът. За мен пример е приемането на последния бюджет (за 2018 г.), там нямаше проблеми, нали? А стана така, защото предварително в комисиите бяха обсъдени всички спорни моменти; кой каквото имаше да каже, го каза в комисиите, спорихме, карахме се, но накрая стигнахме до общи решения. Но сега пък ще кажеш, че има някаква уговорка, и няма угодия.

– Да, ще го кажа. Има съмнения за уговорки, които едва ли са добри неща и едва ли са на полза роду.

– Какво излиза: че ако се караме – лошо, ако се разбираме – пак лошо?!

– Дали ще продължи този дух на консенсус? Наближават избори, а тогава става съвсем друго.

– Надявам се да продължи. С настъпването на изборите със сигурност ще има захапвания, но въпросът е да е да са в рамките на нормалното. Нормално е да има изостряне, но се надявам да не е грубиянско, с обиди и удари под пояса. Аз лично не съм си позволявал лични нападки, това не е моят стил.

(следва)

Интервю на Генадий Маринов

П. П. В продължението – за отношенията на председателя с Марин Радевски, оценката му за кмета Донка Михайлова, той ли ще е кандидатът на ГЕРБ за кметските избори догодина.

Начало

Още по темата:

• Свалиха председателя Тодоров
• В четвъртък избират новия общински председател 
• Да ни е честит новият председател на Общинския съвет

Tweet