* „Отдавна вече мина периодът, в който да се притеснявам дали аз ще мога да го направя. Сега мисълта ми е как други хора могат да го продължат, да минат по моите стъпки“
Интервю
 |
| Герман Гачевски на работното си място в "TSD Services", Троян |
ГЕРМАН ГАЧЕВСКИ, 34-годишен, от Троян. Заминава да учи в САЩ по програма за ученически обмен. Завършва католически колеж в Далас (щата Тексас), след това IT специалност в Далаския университет. Две години работи като програмист в голяма щатска компания, но се връща да прави IT бизнес в… родния Троян. И го прави, повече от успешно, а преди два месеца фирмата му „TSD Services“ спечели сериозна национална награда – първо място в класацията „ИКТ (информационни и комуникационни технологии) работодател“ за 2016 г. в България в категорията „IT аутсорсинг услуги“.
ТАЗИ НАГРАДА е поводът за разговора ни с г-н Гачевски. Но причината е друга – любопитството към един висококвалифициран млад българин, избрал да живее в малкия роден град и успяващ да прави тук бизнес на световно равнище. Любопитството ми как става това „чудо“, технологията му, мотивите, перспективите, възможни ли са и други подобни чудеса. Интервюто се проведе в централния офис на фирмата, устроен в стара соцсграда на метри от Кооперативния пазар в Троян, но изглеждащ така, сякаш е някъде в Силиконовата долина в Щатите. Г-н Гачевски предложи да си говорим на ти.
***
- За мен е много интересен твоят път, г-н Гачевски – успешно следване в Щатите, работа там, докосваш американската мечта и изведнъж я сменяш с троянско-българска? Защо, това е големият въпрос.
- Това наистина е големият въпрос. А отговорът е по-малък, отколкото може човек да предположи. По стечение на обстоятелствата така се случи. Със съпругата ми, тя също е троянка и бе при мен в Далас за известно време, очаквахме дете и решихме, че трябва да се върнем. И заради детето, но и имайки предвид факта, че аз се развивам професионално в сфера, която позволява това преместване да стане безболезнено, позволява същата работа да я върша и тук, тоест да не се чувствам затворен и изолиран. Но риск имаше, дори бих казал голям риск.
- А как реагираха приятели, роднини, предполагам, че е имало учудени, вероятно и несъгласни?
- Реагираха като теб – все още ме питат защо. Но разбират, че нещата са по-комплексни, отговорът не е черно-бял. Някой път просто предпоставките да избереш нещо не зависят само от теб, има много фактори. Сега съм убеден, че не сбърках с този си избор. Струва ми се предвидих следващия ти въпрос – дали сме сбъркали. Мислим, че не сме, това е отговорът.
- Значи зад този ход, на пръв поглед необичаен и решен не толкова лесно, със сигурност е имало увереност, че в България, въпреки всичко, нещата могат да се случат. Че страната ни има потенциал да приеме едни толкова високи амбиции в един такъв свръхтехнологичен и водещ икономически сектор, IT сектора?
- Това се случи през 2006 г. и констатацията ти е правилна. Но при мен не бе толкова увереност, а по-скоро беше оформено като надежда – дано може да стане.
- Сега, 10 години по-късно, надеждата има ли я?
- Всяка година надеждата се променя, градира спрямо предишната. Отдавна вече мина периодът, в който да се притеснявам дали аз ще мога да го направя. Сега мисълта ми е как други хора могат да го продължат, да минат по моите стъпки.
 |
| В Ню Йорк с колеги от „TSD Services“, 2016 г. |
- Оптимист ли си? Как оценяваш България, Троян, нашите хора днес, все пак, макар че работиш за външни компании, бизнесът ти е базиран тук?
- Това е много важен въпрос. Аз като цяло искам да се фокусирам върху това, което правя. Виждаш какво е в офиса ни, влизаш тук и отиваш на съвсем друго ниво от заобикалящото ни. Донякъде се радвам, че нямам много отношения с тукашните институции, тъй като нашият пазар е навън. Но пак ще ти отговоря както и за надеждата – надявам се и вярвам, че може. Ние сме малко дружество, не можем да променим генерално картинката в града. Но колкото и романтично да звучи, искаме да можем. И моето лично старание и цел е да можем по някакъв начин да въздействаме, да променяме.
- Доколкото разбирам, тъй като работите изцяло за външния пазар, хем сте тук, хем сте там. И нямате толкова досег с българския контекст – тук включвам политика и политици, местни власти, други власти и т. н. Но все пак сте тук и няма как да не сте се „сблъсквали“ с всички тези фактори. Някой от тях пречил ли ви е, помагал ли ви е, въпреки тях ли стават нещата или имате подкрепата им?
- Интересен въпрос. Но нека все пак да изходим оттам, че нашият бизнес е в сферата на информационните технологии (IT) и реално държавните структури изостават в отношенията си с нас. Изостават с това този водещ бизнес да бъде изцяло обслужен с нови кадри, с добре подготвени хора, които веднага да почнат да създават стойност.
- А правилата, законите – те как са?
- Има известен процент допълнително усилие за преодоляване на някои пречки, административни най-вече. Но тук трябва да дефинираме понятието „спънка“, как определен човек, дружество или институция разбират това понятие. В България то е малко по-широко, тъй като все още клиентът тук не е цар, както трябва да бъде.
- Нека обсъдим една хипотетична ситуация. Ако твоята днешна фирма тук, в България и Троян, бе в Щатите, по-лесно ли щеше да върви напред, по-голям ли щеше да бъдеш там, отколкото си тук? Защото тук вече наистина си много голям, тази награда - „Топ ИКТ работодател“ за 2016 г. в България категорията „ИТ аутсорсинг услуги“, е ярко доказателство.
- Да, тази награда наистина е нещо сериозно. Тя дори леко ме изненада. Ако бях там, в САЩ? Това е интересното, че от дневните ми ангажименти, свързани с работата, от постоянните идеи, които трябва да бъдат изпълнени в следващите ден-два до следващите две години, нямам време да седна и да връщам лентата назад или да правя някакви паралели. Не мисля в тази посока.
- Което означава, че нещата тук са добре, много добре?
- Ти ме попита дали ако бях останал там, можех да направя подобна собствена фирма. По-скоро отговорът ми е не. Тук използвах някои предпоставки – например по-евтиния пазар на труда, но това в никакъв случай не означава, че работата ни е с по-ниско качество, напротив.
 |
| В офиса на „TSD Services“ в Троян |
 |
| В офиса на „TSD Services“ в София |
- Има един мит, а пък може и да не е мит, че българите били най-страхотните компютърджии. Напоследък обаче се пише, че (и) у нас има страхотен глад за IT специалисти, за истински специалисти. Как ще коментираш?
- Гладът наистина е голям. Аз окуражавам такива хора. Нещо повече – дори от нулата, дори от минус единица се опитваме да изграждаме кадри. Основната ни програма за създаване на кадри е в Троян – имаме офис в София, вече и в Пловдив, но тази програма е основно за Троян, в нашия офис тук работят 25 човека. „TSD Services“ е базирана в Троян, централата на фирмата ни е тук, плащаме данъците си и всичко останало в Троян. Не е тайна, че в нашата сфера заплатите са сравнително добри, няма сива част. И гаранцията, че това дружество ще продължи да е базирано в Троян, са хората.
- Имаш ли ги предизвикателствата тук, в Троян, в малкия град? Има ли я здравословната конкуренция, има ли с кого да си говориш на твоето ниво?
- Може би трябва да почнем оттам, че локацията в днешно време, особено в IT сектора, с всичките тези бързи връзки, които имаме, вече не е от такова значение. Ние имаме хора в Троян, които работят паралелно за компании в Далас, в Чикаго, в Калифорния.
- Но тук е ден, а там нощ, как работите паралелно?
- Разликата е 8-10 часа и се препокрива по някакъв начин. Ние работим през деня, но нашата вечер съвпада с американската сутрин и е достатъчно да избереш час, в който да се стиковат нещата. Това е което правим. Или да го обясня така - „TSD Services“ предоставя ресурс на чужди фирми, основно американски.
- Това е аутсорсинга, за който имате националната награда?
- Да, „аутсорсинг“ всъщност е американска дума – т. е. „изнасяне на ресурс“ извън Америка, за по-евтино, обикновено в държавите от Изтока (Източна Европа, Далечния Изток).
- Това не означава дъщерни компании?
- Не, това е на договорна основа между различни компании.
 |
| Герман Гачевски |
- Ти си големият шеф на „TSD Services“, явно ти трябва да осигуриш партньорите и договорите за аутсорсинга?
- Да, това до голяма степен е моя лична отговорност. И то е най-трудното. При мене се случи така, че имах късмета, шанса, благословията, вярата, да не подценяваме и усърдния труд да започна кариерата си в една фирма, с която после продължихме отношенията си дистанционно до днес, вече повече 10 години. Тази фирма е основният ни щатски партньор, има още няколко щатски фирми – те са основно финансови институции. Засега работим с фирми в Далас, Чикаго и Лос Анджелис.
- Но как се случва всичко това, кажи ни нещо повече за „TSD Services“.
- Важно нещо за „TSD Services“, то е важно да се знае и от нашите съграждани, е, че името е абревиатура от Troyan Software Development (TSD). Това беше идеята ни. И това е още от създаването на фирмата – че е троянска, от и в Троян, това е гордо и силно.
Интервю на Генадий Маринов
Още по темата:
По-нови публикации
