Можем ли да възкресим паметта за Христо Чернопеев?

* „В други държави за такъв човек щеше да има филми и книги, а животът му щеше да се изучава в учебниците по история. Не и в нашата родна страна“ * „Влязохме в селото и потърсихме безуспешно указателна табела, която да ни помогне да намерим родната къща на Чернопеев или паметника му... На кръстовище в центъра попитах съдържателя на едно капанче, но той не беше чувал“

Василен Васевски

Предизвикано

АВТОРЪТ Василен Васевски (55 г.) е едно от разпознаваемите имена сред голямата българска общност в Чикаго – художник, писател, журналист, преподавател по живопис, инициатор на различни събития и каузи, свързани с родината. Роден е в Сливен, завършил е живопис в Художествената академия в София (1997 г.) и комерсиални изкуства в Индиана Пардю Унивърсити, Форт Уейн, САЩ (2003 г.). От 1999 г. живее в Чикаго и преподава рисуване в Илинойския университет по изкуство. Работил е и като журналист в щатски и български медии.

Члeн e на Съюза на българскитe художници, инициатор и основатeл (2007 г.) на сдружението „Български художници зад граница” в Чикаго. Организира изложби на български художници в галерия „Багрена”, Чикаго. През 2019 г. е награден от Агенцията за българите в чужбина с почетния медал „Иван Вазов“ за заслуги за развитието на българската култура в чужбина. Носител е наградата на Съвета за изкуство на щата Илинойс (2007 г., 2009 г.) и наградата на Гилдията на художниците на град Скоки, Илинойс (2013 г.). Участвал е в множество изложби в САЩ (Чикаго, Ню Йорк, Индианаполис, Хюстън, Форт Уейн, Ню Орлеанс) и Европа (България, Щвеция, Хърватия, Германия, Швейцария и др.).

Историята е голямата му любов и предизвикателство, а познанията му по българска военна история са на професионално ниво. Автор е на няколко книги с разкази, пътеписи, исторически очерци, сред които важно място заема сборникът в две части „Оживелият подвиг. Каймакчалан и Европейската война през погледа на потомците“ – изследване на драматичните военни събития на Солунския фронт през Първата Световна война, в които участник е и героичният 11-ти Сливенски полк, през лични и родови спомени. В момента завършва втория си роман.

Художникът писател неведнъж е бил в Троян, като през 2015 г. със своя приятел и състудент от Художествената академия Александър Телалим откриха в тукашната галерия „Серякова къща“ съвместната си изложба „Равновесие“, съпътствана от представянето на книгата „Куфарът на брат ми. Истории за пътя”, 22 истории на български автори, по някакъв начин свързани с темата за емиграцията, съставител и издател Невена Дишлиева-Кръстева (виж „Изложба на емигранти и дискусия за емиграцията“ в бр. 27 на Т21 от 2015 г. – бел. ред.). „Троянската връзка“ на г-н Васевски пък са неговите стари приятели – наборът от казармата Георги Конов и галеристката Мариела Шошкова, които наскоро му гостуваха в Чикаго. А преди дни той и чаровната му половинка Соня върнаха визитата и текстът, който ще прочетете по-долу, е провокиран от това гостуване в Троян и е писан специално за Т21.

Т21

ПОВОД за тази бележка е мое скорошно пътуване до с. Дерманци, Луковитско, което направих с двамата ми близки приятели от Троян Мариела Шошкова и Георги Конов. Селото би трябвало да е известно с факта, че е родно място на Христо Чернопеев – забележителна личност от нашата история. Капитан от българската армия, войвода на ВМОРО, участник в аферата „Мис Стоун”*, Илинденско-Преображенското въстание и Балканската война, той е и депутат в Народното събрание, което доброволно напуска, за да се сражава за свободата на любимата си Македония през 1915 г. и  да загине в битка с френските войски край Криволак. В други държави за такъв човек щеше да има филми и книги, а животът му щеше да се изучава в учебниците по история. Не и в нашата родна страна.

Василен Васевски и съпругата му Соня 

пред паметника на Христо Чернопеев в с. Дерманци, м. юли 2025 г.

ВЛЯЗОХМЕ в селото и потърсихме безуспешно указателна табела, която да ни помогне да намерим родната къща на Чернопеев или паметника му, който бях виждал в интернет. На кръстовище в центъра попитах съдържателя на едно капанче, но той не беше чувал за най-известния човек от своето село. Когато обаче споменах за „паметника с главата” (вниманието на скулптурата, поставена през 1985 г., е съсредоточено върху тази част от тялото на героя) получих указания, с които успяхме да стигнем до мястото. 

МОНУМЕНТЪТ бе в добро състояние, с няколко венци от наскоро преминало честване. Видях, че детската градина и училището зад него се ремонтират, но общото усещане бе за нещо изоставено и недобре поддържано. Родната къща така и не открихме (оказа се, че тя е запазена, но не е музей). Постояхме мълчаливо на пост пред паметника и си направихме снимки. Христо Чернопеев гледаше неопределено напред, може би към Македония и неосъщественото ни национално обединение, за което бе дал живота си. 

С Георги Конов (вдясно) и майор д-р Дочо Николов в културно-историческия комплекс „Балканци“, Троян, м. юли 2025 г.

ПИТАХ СЕ колко хора  в родното му село днес и извън него знаят името на героя и поне нещо малко от биографията му? И толкова ли е трудно кметството да направи усилия за популяризиране на паметта на Христо Чернопеев? Една скромна табела в центъра, указваща посоката на паметника би свършила добра работа за начало. А по-късно то би могло да бъде продължено с още – уреждане на музейна сбирка в родната къща на именития жител на Дерманци, която да бъде посещавана от ученици и от туристи. Няколко неща, с които да възкресим спомена за Христо Чернопеев. Този български герой го заслужава!

м. юли 2025 г., Троян

Василен Васевски

*Аферата „Мис Стоун”. В желанието си да финансира своята революционна дейност ВМОРО търси алтернативни методи и начини. Паричните средства са нужни най-вече за въоръжаване на населението, предвид на подготовката за въстание. Така се стига до идеята да бъде отвлечена американската мисионерка Елън Стоун през 1901 г. и да се иска откуп за нея от американската легация в София. Човекът от Дерманци е основен участник в аферата. Парите са получени, ефектът за каузата на ВМОРО (нерешеният български национален въпрос) е огромен.

Начало

Още по темата:

• "Равновесие" - изложба на двама приятели и съмишленици
• Изложба на емигранти и дискусия за емиграцията 

Tweet