Троян 21 - статии: 05/01/2016

„Нетуоркс” ще зарадва децата на 1-ви

* Всеки малчуган, независимо дали семейството е абонат на „Нетуоркс България” или не, ще получи подарък

Предстоящо

СПЕЦИАЛНА изненада за децата от няколко града на страната, единият е Троян, готви телекомуникационният оператор „Нетуоркс България“. Инициативата е за поредна година и е по повод Международния ден на детето - 1 юни. На този празничен ден всеки малчуган, независимо дали семейството е абонат на „Нетуоркс България” или не, ще получи подарък.

„ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА могат да се възползват и родители, които няма да могат да направят подарък на децата си за празника. Идеята е да зарадваме всички деца, малки и големи”, сподели търговският директор на фирмата Мартин Драганов. Подаръци ще се раздават във всички каси на кабелния оператор на 1 юни, подготвени са топки, играчки, флумастери и други.

Т21

Начало

„Бръм, бръм, бръм, аз пчеличка съм“

* Озвучителната система на читалището е на почти 15 години, а осветителната е частично подновена преди 10, но кабелите не са подменяни от построяването на сградата

Позиция

Свилен Димитров

Авторът Свилен Димитров е преподавател по информатика в троянското СОУ „Васил Левски”. Той осигурява озвучаването и мултимедията на редица събития – училищни и общоградски.

„БРЪМ, БРЪМ, бръм, аз пчеличка съм”. Това е откъс от прекрасна детска песничка. Уви, когато става дума за бръмчене в тонколоните на един прекрасен юбилей, случващ се веднъж в живота, няма как да не се ядосваме и да продължаваме да премълчаваме. Ще ви споделя личния си опит в организацията на концерта за 100-годишнината на гимназиалното образование в Троян.

ДАТАТА Е 23 МАЙ, часът 8:40. Таксито спира пред НЧ „Наука - 1870 г.“ в центъра на града ни и аз излизам заедно с всичката техника, която едвам се е събрала на задните седалки. С неоценимата помощ на Ценко Дочев, Калин Димитров и Иван Димитров – служители в читалището, успяваме да внесем всичко в залата. Този концерт ще е по-различен – за пръв път в историята на Троян ще се предава на живо в интернет. Специален брояч отмерва часовете, минутите и секундите до началото и е поставен във всички троянски сайтове, включително и този на Т21. Вълнението да си пионер в нещо ново и модерно е неописуемо. Зад идеята са застанали и бившите ми колеги от „Спринт“ (Троян) и при сцената е спуснат оптичен интернет. Допълнително осветление и други ефекти трябва да подсилят програмата. Водещите и участниците имат монитор, в който да следят мултимедията и да знаят какво следва. Всичко е готово, всяко кабелче е включено, всеки жак е свързан, всяка клавиатура, мишка и мултимедия са си на мястото. Допълнителното осветление грейва... и тогава се появява малката пчеличка. Уж дребна, уж незабележима, но тихичко започва да си бръмчи в колоните на залата.

ВЕСКО АНГЕЛОВ – един изключителен професионалист в озвучаването, започва да оглежда апаратурата. Идва и Калин Димитров, който отговаря за озвучаването на читалището. Двамата започват да обмислят проблема. Изключват един щепсел, после втори, сменят, подменят, но уви – бръмченето си остава. В крайна сметка, след стотици рокади успяват да го намалят до нивото на бръмчене на дребна мушица.

ЧАСЪТ Е ВЕЧЕ 10:00 и генералната репетиция започва. Децата се подреждат и по сценария минават едно след друго. Да, но пчелата също иска да участва – обажда се ту вляво, ту вдясно, ту си създава една микрофония, не ти е работа. Децата слушат инструкциите на колежката Жекова и знаят къде трябва да застанат - малко вляво или май беше в дясно, но не и там, където са, защото „ще става страшно“. Виждам как тези деца са истински професионалисти. Не се оплакват, не мрънкат, че така няма да могат да мислят за пеенето и за излъчването си на сцената, а ще трябва да се ограничат до един малък кръг като този на Тъга от анимационното филмче „Отвътре навън“. И мен ме обзема тъга. Тъга, че за пореден път ще трябва да направим някакъв компромис, за да се получат нещата.

МУЛТИМЕДИИТЕ тръгват и започват да спират 10-20 секунди след началото си. Картината изчезва и се появява, когато си поиска. Оказва се, че системата не може да поеме дори едно допълнително устройство и трябва да се откажем от някое. Първа жертва става сплитерът за видеоизлъчване – заменяме го с мултимедия, която играе и неговата роля, последва HD камерата за излъчването за сметка на WEB камера и май нещата сработват. В 14:30, горди от себе си, пробваме всичко в техниката за пореден път. Прогонваме нещата, всичко работи. Уви, бръмченето на пчелата така и не спира, но нивото му е поносимо дотолкова, че ако се усилят повече колоните, почти не се усеща. Това е единственият вариант, който в крайна сметка използваме.

ОНЛАЙН излъчването стартира в 18:15 часа, а концертът започва в 18:30. Всичко минава по-добре от всяка една репетиция, защото зад това стои професионализма на колежките по музика, озвучаването на Веско, допълнителното осветление, управлявано от десетокласника Петър Аврамски и целия екип на читалището. Овации, доволни хора, усмихнати и щастливи, защото пак са се докоснали до таланта на троянските деца. Да, и аз се усмихвам, но и ми е криво. Криво ми е, защото този концерт не е прецедент. В Троян децата участват в поне десетина концерта годишно и на повечето съм на репетициите, отговаряйки за едно или друго (най-често за различни мултимедии). Винаги се получава едно и също – репетицията започва добре, всичко е наред, докато не се включи системата на пълни обороти и тогава… пристига „пчеличката“ и започва да бръмчи досадно в ушите на присъстващите. Започват да се правят реорганизации и да се мисли как да се тушира бръмченето. С много труд и усилия това се прави. Съответният концерт минава, идва следващият и нещата се повтарят.

***

НЕКА СПРЕМ това. Направих си труда този път да проверя и останах потресен. Озвучителната система на читалището е на почти 15 години, а осветителната е частично подменена преди 10, но кабелите, които свързват тези два основни компонента за една сцена не са подменяни от построяването на читалището. Не искам да величая или да омаловажавам онова време, но знаем как са се слагали кабели и се е правило нещо не по чертеж, а „как да е“, за да „изпълним плана“. Планът е успешно изпълнен, но магнитната индукция, която тези кабели създават, не може да се оправи по никакъв начин от никого. Трябва да се направи проучване и да се види откъде минават кабелите, има ли някакви преплитания, може ли това да се поправи, за да се получи краен вариант, при който пчелите да са навън, събирайки мед, а не да бръмчат в читалището.

ДА, В СЛУЧАЯ ще става дума за пари, но не за много пари. Въпреки старите кабели, едва ли всичките имат нужда от подмяна. По-важното е да се наеме специалист, който да анализира проблема и да предложи решение - защото талантливите деца на Троян и троянската публика го заслужават. Държа да вметна, че г-жа Станка Марешка, читалищният секретар, прави и продължава да прави всичко по силите си, за да може читалището да печели един или друг проект. Знаем, че има одобрение по проект за енергийна ефективност. И не е ли най-добре точно сега, преди да започне реализацията на този проект, да се провери какъв е проблемът с кабелите и той най-накрая да бъде разрешен.

ВЕЧЕ ЗНАМ отговора – няма пари! Всъщност, този юбилей ми показа нещо много важно – ако имаш желание и воля, пари се намират. Голяма част от дейностите, посветени на 100-годишнината въобще нямаше да са факт, ако не беше трудът на колегите, ръководството и желанието на всички за успех. Така се оказа, че не сме сами в битката с финансите и мнозина ни протегнаха ръка. Смятам, че ако се даде повече гласност на озвучителните мъки, през които преминават всеки път служителите на НЧ „Наука – 1870 г.“, ще се намери начин и решение на проблема.

В ЕДНА ОТ ПЕСНИТЕ на концерта се пееше „да започнем отначало“. Да, нека започнем отначало и заедно да помогнем на читалищните дейци, за да може градът ни да има зала, която да отговаря на съвременните технически изисквания. Така, както преди няколко години бяха подменени седалките в салона, нека да подменим или поправим кабелите на озвучителната система, за да може на всеки следващ концерт да се наслаждаваме изцяло на таланта на изпълнителите. Нека инвестираме в бъдещето и таланта на децата, защото тази сцена е на града ни и на нея ще гледаме не едно или две бъдещи представления. Нашият град го заслужава!

25 май 2016 г.

Свилен Димитров

Начало

Още от същия автор:

Отзвуци от 24 май

* На площада: пет важни думи, носещи дълбокия смисъл на 24 май - „слово”, „език”, „букви”, „знание”, „народ” * Мащабна съпътстваща „екстра” – юбилейният концерт по случай 100-годишнината на гимназиалното образование в Троян

Върви, народе възродени

Едната от петте важни думички, украсили троянския площад на 24 май

Манифестират най-малките

И ТОЗИ троянски 24 май бе с обичайната си тържественост и станалата вече традиционна манифестация, завършваща на централния троянски площад (подобно шествие във възхвала на просветителите св. св. Кирил и Методий в Троян е имало и преди 1944 г., после в соцвремената манифестацията добива официозен и задължителен характер, след 1989 г. бе преустановена, а през 2011 г. по идея на ръководството на НУ „Св. св. Кирил и Методий” бе възродена, като отпред задължително бе носена иконата на светите братя първоучители и просветители Кирил и Методий – бел. ред.).

Г-жа Русенова получава наградата за заслуги в образованието

С ВРЪЧВАНЕТО на учредените преди няколко години персонални награди за заслуги в образованието и културата; сегашните носители бяха Розалина Русенова - директорката на СОУ „Васил Левски”, за издигане на авторитета на ръководеното от нея училище, и поетът Харалан Недев, за утвърждаване на патриотичните ценности чрез творчеството си. С хубавото време (сякаш свише ни осигуриха няколко слънчеви и недъждовни часа), много настроение и празничност. С многото гости отблизо и далеч и великия просветителски химн „Върви, народе възродени”. За отбелязване е и по-мащабната празнична украса, като най впечатли една новост – „инсталираните” на възлови места по площада пет важни думи, носещи дълбокия смисъл на 24 май: „слово”, „език”, „букви”, „знание”, „народ”.

Момент от юбилейния концерт за 100-годишнината на гимназиалното образование в Троян

Поздравления от зам.-председателя на НС Янаки Стоилов

Плакет за дарителя Иван Радев

ПРАЗНИКЪТ ще се помни и с една мащабна съпътстваща „екстра” – юбилейният концерт по случай 100-годишнината на гимназиалното образование в Троян, състоял се в навечерието на 24 май и организиран от СОУ „Васил Левски”, наследникът на прочутата Троянска гимназия, и последвалият го Бал на медалистите през годините, на който се събраха около 300 души. На концерта за пръв път бе излъчен създаденият специално за гимназиалния юбилей документален филм, спонсориран (10 хил. лв.) от първенеца на Випуск 1978 г. на Троянската гимназия Иван Радев. Посрещнати бяха важни гости – сред тях бе и зам.-председателят на Народното събрание Янаки Стоилов; чуха се и десетки поздравителни адреси, включително от парламентарния председател Цецка Цачева. Директорката г-жа Русенова от своя страна връчи плакети на заслужили дейци за троянската просвета – бивши директори на СОУ „Васил Левски”, дарители, институции. За отбелязване, че този запомнящ се юбилеен концерт, състоял се в големия читалищен салон, бе излъчван на живо по интернет благодарение на преподавателя по информатика Свилен Димитров – пионерско начинание за събитие от подобен мащаб.

Т21

Начало

Още по темата:

Отиде си поетът

In memoriam

Отиде си Ивайло, поетът на Троян, днешният, единственият. Бе странен, странник. Дори нелеп в контекста. И много, много талантлив. Продаваше/подаряваше книги. И пишеше стихове… Бе на 44.

Почивай в мир, Поете!

Т21

***

Със джуркан боб и със череши
във тортата си – ще гостя
пияниците и келеши
(тях ги излъхва Пропастта!),

които сбират се край щанда.
Ако и мутра някой ден
край мен намине – с тежка щанга
в паницата ще е гостен.

Че щангата, и тя е кокал
и прави тя човека здрав.
Това го казва Емпедокъл.
Баш той ли да не бъде прав?...

Ивайло Иванов, 3 май 2016 г.
Едно интервю с Ивайло - виж ТУК

Заб. Погребението ще е на 1 юни, сряда, от 10:00 ч. на Новото гробище в Троян.

Начало

Тя си е нашата собствена цигания

* Веднъж вече общинските съветници го доказаха с отказа си да забранят движението на подобни возила по улиците
на „европейски” Троян

Предизвикано

НЯМАМ нищо против циганското семейство, което товареше някаква покъщнина и си бе вързало коня с нерегистрираната и без табела с номер (според изискванията на общинската наредба) каруца за пътен знак на най-натоварената троянска улица – ул. „Христо Ботев”. На кръстовището с ул. „Стара планина”, срещу движението и върху поизбелялата, но все още личаща пешеходна пътека, в събота, 28 май, 2016 г. И конското возило стоя паркирано за знака поне 20-тина минути. Те може би са добри хора.

СИГУРНО за тях това не е нередно, те така си правят и са си правили и едва ли ще разберат недоволството ми/ни. Приказката ми е за друго – защо тази средновековна идиотщина, която освен всичкото друго е и реална предпоставка за пътни инциденти, е възможна в град като Троян днес. Въпросът може би има различни отговори, но за мен е риторичен. Защото всички ние сме част от тази цигания и тя си е нашата собствена цигания. Веднъж вече общинските съветници го доказаха с отказа си да забранят движението на подобни возила по улиците на „европейски” Троян. Доказва го и толерантността на контролните органи. Доказва го и общата ни търпимост и безхаберие.

Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

Ретро автомобили превзеха Троян

* Най-отпред бяха две возила от 60-те - яркожълто „Рено Алпин А110” и лъскав червен „Мерцедес” кабрио

ФотоОко

АВТОПОХОДЪТ на ретро автомобили, преминаващ през най-известните манастири на България, в събота, 28 май, спря и в Троян. Флагман на 15-тината возила от различни марки и модели бе яркожълто софийско „Рено Алпин А110” (култовият спортен модел, на чиято база се създава нашият „Булгар Алпин”, който се произвежда в края на 60-те години в завода на „Рено” до Пловдив; за жалост френският автомобилен гигант е изгонен от България, за да не конкурира нискокачествените съветски автомобили, сред които е и сглобяваният в Ловеч „Москвич” – бел. Т21).

ОЧИТЕ СЪБИРАШЕ и лъскав червен „Мерцедес” кабрио, също модел от 60-те. За съжаление събитието не бе разгласено и малцина бяха щастливците троянци, които разгледаха бижутата на колела.

Т21

Снимки: Светлана Ценова

Начало

Троянски земеделци на поклонението на остров Персин

* Президентът Плевнелиев: „У нас бе разгърнат грандиозен по своя мащаб план, изцяло манипулативен, българите да бъдат

лишени от памет за комунизма”

Уроците на историята

Троянските земеделци с министър Ненчев, остров Персин, 28 май 2016 г.

ГРУПА от БЗНС – Троян начело с председателя на общинската партийна организация Витлием Илиев участва в поклонението на остров Персин край Белене (28 май) в памет на жертвите на съществувалия на това място комунистически наказателен лагер. Троянските земеделци се поклониха и поднесоха венци, успяха да се срещнат и с лидера на БЗНС и военен министър в настоящето правителство Николай Ненчев. Поклонението на о. Персин е 27-мото поред, като този път сред участниците бяха двама български президенти – действащият Росен Плевнелиев и Петър Стоянов (1997-2002 г.), нещо, което според запознати не се е случвало досега. За пръв път в поклонението участва и представителната гвардейска рота.

Президентът Росен Плевнелиев, снимка БГНЕС

СЪБИТИЕТО ще се запомни със силната и добила веднага широк отзвук реч на президента Плевнелиев. „Истината за тоталитарния режим удобно и успешно е подменена. Година след година все по-ясно си даваме сметка, че за разлика от всички други европейски народи, у нас бе разгърнат грандиозен по своя мащаб план, изцяло манипулативен, българите да бъдат лишени от памет за комунизма. Престъпленията на комунизма не бяха заклеймени, нито наказани подобаващо, а българите, които изпитаха репресиите на режима, не получиха справедливост”, заяви г-н Плевнелиев (цитатът е по официалното прессъобщение). Държавният глава каза още, че в страната ни действа подмолен сценарий за замитане и подмяна на историческата истина и за пореден път призова истината за тоталитарния режим да влезе в учебниците и да бъде показана в музеите.

Т21

Начало

Завинаги на 16

* Затова днес няма да скърбим, а ще се усмихнем, ще погледнем към небето и ще кажем: „Честит рожден ден, Вили!“

In memoriam

Вили Цанкова, завинаги на 16

Съгражданката ни Кинка Василева – майка на 16-годишната Вили, 9-класничката от троянското СОУ „Васил Левски”, която на 11 август миналата година бе пометена и убита заедно с друг свой връстник, Марино, при незаконна автомобилна гонка край с. Лесидрен – публикува в страницата си във фейсбук трогателно послание. Публикува го на 29 май, рождения ден на дъщеря си. Текстът е на учителя Свилен Димитров, преподавал информатика на прекрасното троянско момиче, което остана завинаги на 16. И поставя и важния въпрос за (не)справедливостта и възмездието – защото делото в Ловешкия съд срещу 28-годишния убиец Филип Аспарухов се протака постоянно, а съучастникът му в гонката и съучастник в убийството, 22-годишният Ален Асенов, е на път да се окаже „невинен”.
Почивай в мир, Вили! Поклон!

Т21

НА ДНЕШНИЯ ден, 29 май, Велислава Цанкова щеше да навърши 17 години. Не ги навърши! Не ги навърши, защото натрупаното с години безхаберие ѝ попречи. Липсата на реално преследване на джигитите по пътя доведе до трагедия, която спря устрема на едно момиче, което искаше да докаже себе си, да се извиси над ежедневното, да разкрие потенциала си и да бъде водач и пример. Попречи ѝ да изживее мечтите си, да се реализира в живота, да види света, а защо не и космоса. Да бъде лекар, инженер, писател или може би просто мечтател.

ПОПРЕЧИ ѝ едно време, в което на мода са само парите – то ѝ попречи да бъде различната, ведрата, истинската. И днес, когато отново се обръщаме назад, няма как да не си припомним, че иронията е първа в тази държава, защото делото срещу нейния убиец е отложено за пореден път и ще се гледа на 21 юни, а хора без принципи и морал се бяха подписали в негова защита. Както се пее в една песен: „Няма такава държава!“ На фона на всичко, което ни заобикаля, няма как да не усещаме липсата от един пречупен млад живот, който бе толкова нелепо отнет и с един замах бяха разбити хиляди несбъднати мечти.

БОЛИ! Днес изглежда така, сякаш надеждата си е отишла от този свят. И точно в такива мигове разбираме, че това не е вярно. Не само че надеждата е тук, заедно с нея тук е и Вили. Тук е, защото стотици хиляди българи цитираха и споделяха нейното есе, озаглавено „Борете се за мечтите си“. Тук е, защото въпреки невръстната си възраст тя успя да се извиси над пошлото и ежедневното. Тук е, защото показа потенциал, който мнозина не показват за цял живот. Тук е, защото се превърна в лицето на една кампания срещу джигитите, срещу убийците на пътя и стана водач и пример за обществото. Отново цел, за която мнозина могат само да мечтаят.

НЕЙНИТЕ мечти се превърнаха в мечти на мнозина, а звездата ѝ ще свети много след нас, за да показва, че хора като Вили никога няма да бъдат забравени. Защото продължават да съществуват в добрите ни постъпки. Такива хора са като птички, които трябва да пуснеш от клетка. Да, не искаш да го правиш, защото когато ги няма, мястото, в което живееш, е пусто, тъжно и мрачно. Но остава утехата, че като погледнеш небето, те ще са там, ще те гледат от високо и ще ти вдъхват надежда. Надежда да продължаваш напред! Затова днес няма да скърбим, а ще се усмихнем, ще погледнем към небето и ще кажем: „Честит рожден ден, Вили!“

Свилен Димитров

Начало

Още по темата:

Троянци викат за троянци в Ботевград

* Цветослав Острев и Ради Кочев – впечатляващо троянско присъствие на финала в НБЛ; наш бе най-добрият на терена * Беше страхотно преживяване ние, троянците на трибуната, да чуваме множеството да скандира имената на съгражданите ни

Стефан Генков

Баскетбол, НБЛ

ПРЕЗ ПОСЛЕДНАТА седмица се игра финалната серия от мачове в Националната баскетболна лига (НБЛ, елитния ешалон на мъжкия ни баскетбол) между безспорно двата най-добри отбора в България – „Балкан” (Ботевград) и „Лукойл Академик” (Правец). Първите два, играни в Правец завършиха с победи за „Лукойл Академик”. Впечатляващо присъствие в състава на „Балкан” през сезона имаха двете троянски момчета Цветослав Острев и Радослав Кочев, които направиха запомнящи се игри. Искаше ми се да се насладя на играта им на живо и когато ми се обади моя съученик и добър приятел Владо Младенов и попита искам ли да отида с него и Минко Лалев-Финта за третия мач в Ботевград, веднага приех. Тъкмо да разкажа на читателите.

Впечатляващото троянско присъствие в "Арена Ботевград" - Цветослав Острев и Радослав Кочев

ПО ПЪТЯ до мястото на събитието неизменната тема беше тази за баскетбола. Случки и спомени с известни играчи, треньори и деятели, както на троянския, така и на българския баскетбол. Пред служебния вход на „Арена Ботевград” ни очакваше големият играч и бивш национален треньор Петко Маринов, дългогодишен приятел на Фина и Владо и мой колега, който ни вкара като официални лица. На шега някой от групата попита: „Финт, ти някога и някъде купувал ли си си билет за баскетболен мач?”. След кратък размисъл троянската легенда отговори: „Само в Троян???”.

ПЕТКО ни посочи запазени места на централната трибуна, бяха на отлично място и се настанихме. Скоро към нас се присъединиха и бащата на Ради Кочев - Красимир Кочев, и бившият треньор по баскетбол в нашия „Чавдар” (Троян) Христо Христов. На загрявката преди мача се договорих с нашите момчета за разговор и снимки след мача. Няма да проследявам развитието на баскетболната среща, тя се предаваше пряко по телевизията, само ще отбележа с особено чувство на гордост, че и в този трети мач, оказал се решителен за шампионската титла, троянците показаха силна игра; и беше страхотно преживяване ние, троянците на трибуната, да чуваме множеството да скандира имената на съгражданите ни на терена.

НА ПОЧИВКАТА между полувремената зададох няколко въпроса към Петко Маринов, който изгледа целия мач с нас - факт, показващ уважение към приятелите Владо и Финта. Свидетел бях какви корифеи на баскетбола го канеха да гледат и коментират заедно, но той уважи троянските си приятели. На въпроса ми за настоящото ниво на българския баскетбол беше лаконичен: „Ниско,твърде ниско!”. Причината - слабата работа на клубно ниво, липса на квалифицирани треньори и слабата селекция, нещо, което и аз съм споделял неведнъж в баскетболните си материали в Т21. Направихме и паралел между баскетбола и волейбола - най-успешния колективен спорт в България, печелещ призови места на европейски, световни и олимпийски игри. Как може волейболните треньори да намират ръстови играчи по 210-212 см, а баскетболните - не? Може, защото търсят и знаят, че това е игра на високите. А защо във волейбола ни няма нито един чужденец, а в баскетболните отбори е претъпкано от чужди играчи, взети на килограм от кварталните тимчета на, примерно, някое градче в Америка.

Владо Младенов, Петко Маринов и Минко Лалев-Финта

Троянци в публиката

НА ВЪПРОСА МИ какво е отношението на баскетболните ръководители в Бургас към него днес, след края на състезателната и треньорска кариера, той отговори следното: „Уважително, с признание за работата ми, направиха ме дори почетен гражданин на Бургас”. Тук се намесиха Владо и Финта: „Ето погледни, Иван Колев, ей там е седнал на специално отредено само за него почетно място, като заслужил треньор и баскетболен деятел в Ботевград. А в Троян Иван Христов-Ицата от сегашното ръководство го карат да си купува билет, него, доайена на баскетбола в града?!”. Така е и с други от троянските ветерани, доста различно, нали? Поздравления за днешните успехи на „Чавдар”, но да не се забравя, че и преди ги е имало, че и преди сме били на ниво.

СЛЕД ПОСЛЕДНИЯ съдийски сигнал и награждаването на отборите, според уговорката с троянските играчи, слязох на терена за няколко снимки. Острев дълго време беше в плен на медиите, национални и местни, за интервюта. В този трети мач троянецът надмина себе си, бе най-добрият от всички на терена, наниза четири тройки, реализира 19 точки, но които за негово и на целия ботевградски отбор съжаление не стигнаха за победата. Имах идея да направя обща снимка на троянците от трибуната, бащата на Ради и момчетата, но прекомерната скромност на повечето от тях осуетиха идеята. Затова представям на читателя две снимки с героите на днешния ми репортаж. А в следващия брой продължавам рубриката „Троянският баскетбол - архивите са живи”, като напомням на всички желаещи да вземат отношение, че „вратите са отворени”.

Стефан Генков, треньор по баскетбол

Начало

Със собствени средства ще ремонтираме пътя в Ливадето

* След поредното политическо театро съветниците решиха - заделят 193 хил. лв. от общинския бюджет за преасфалтирането на участъка
* Инж. Марин Радевски: „Аз знам коя фирма ще спечели търга”
* Донка Михайлова: „Нямам абсолютно никакви зависимости”

В Общинския съвет

инж. Марин Радевски, Донка Михайлова

С ПОЧТИ пълно единодушие – 26 „за” и само един „против” и един „въздържал се”, на последната сесия на Общинския съвет в Троян (19 май) бе прието предложението на кмета Донка Михайлова за актуализация на общинския бюджет. Става дума за заделяне на 193 хил. лв. от резерва за непредвидени и неотложни разходи за спешно цялостно преасфалтиране на 1-километровия пътен участък от републиканския път III-357 в троянския кв. „Ливадето”. Намиращият се в безобразно състояние участък, който не е ремонтиран от далечната 1986 г., а след скорошните интервенции по водния цикъл и последвалите кърпежи е в още по-тежко състояние. И който на всичкото отгоре поема сериозен транспортен трафик и е основната връзка за най-значимия и най-посещаван туристически обект в нашия край – Троянския манастир.

НА ПРЪВ поглед решението на съветниците бе безалтернативно и бе логично да се приеме лесно, след като вносителят вече поясни, че всички наши искания към държавата да си свърши работата и да осигури ресурс за ремонта на въпросния участък от републиканската мрежа са ударили на камък. Това бе обяснено и в кратката писмена аргументация на предложението. Но напук на логиката до убедителния вот не се стигна никак гладко. А ако трябва да назовем нещата с истинските им имена – станахме свидетели на поредното троянско политическо театро с познатите главни изпълнители, което в някаква степен върна тона от предизборната кампания на последните местни избори. Кое ни дава основание за това твърдение?

ЩЕ ЗАПОЧНЕМ от водещото изказване по точката, направено от силния човек в ГЕРБ – Троян и председател на групата съветници гербери инж. Марин Радевски. Той остро атакува искането със следните мотиви. За закърпените участъци след водния цикъл би трябвало да има 5-годишна гаранция, но Общината кой знае защо не е направила рекламация; „Почвам да си мисля, че има някаква обвързаност между Общината и изпълнителя”, заяви г-н Радевски, макар веднага да побърза да уточни, че не говори за корупция, а за бездействие. И все пак точно за корупция бе намекът му с припомнянето на един стар виц от соцвремената – учителката казала на учениците правилния лозунг „Всичко в името на човека, всичко за благото на човека”, а Иванчо веднага репликирал с думите „Другарко, аз знам кой е човекът”. „Аз знам коя фирма ще спечели търга за асфалтирането на участъка, същата”, категоричен бе инж. Радевски. И заяви още, че не е редно с общински пари, които могат да се използват за друго, да се финансират държавни отговорности.

НО ВЪПРЕКИ твърдия си отпор председателят на групата на ГЕРБ отправи ясен апел към своите хора: „Дори аз да гласувам против, гледайте да съберете 15 човека (нужното мнозинство – бел. ред.)”. Разбираемо „раздвоение”, тъй като никой не би рискувал да си навлече гнева на троянци, като попречи на лелеяния и наложителен пътен ремонт. Това изказване отприщи активността на второстепенните участници в театрото, като най-гръмогласен бе председателят на комисията по ТСУ и инвестиционна политика инж. Марин Райков; накратко – остри критики, но накрая гласуване „за”.

МАСИРАНАТА атака видимо ядоса кмета Михайлова и тя поиска думата. „Чух много странни неща в този дебат, чуха ги и гражданите на Троян”, заяви градоначалникът. След което напомни, че преди няколко седмици екип на Министерството на околната среда е бил в Троян за приемане на свършеното по проекта за водния цикъл и обявил, че това е „един от трите най-добре изпълнени водни цикли в България в рамките на изминалия програмен период”. Оттам г-жа Михайлова премина във фронтална атака с риторичното си питане: „Има ли в тази зала хора, които се опитваха да пречат на изпълнението на проекта за водния цикъл на Троян, създавайки внушения в държавната власт, че проектът трябва да бъде възпрепятстван? Няма да дам отговор, засега”. И с директната реплика към основния си опонент в залата: „Г-н Радевски, не за пръв път правите намеци за зависимости. Очаквам от Вас да кажете какви точно са тези зависимости или да ми се извините. Казвам ясно на глас – нямам абсолютно никакви зависимости от фирмите изпълнители, нито някой от 10-те човека, които участваха в процедурата за възлагане на обществената поръчка. Аз знам, че хората съдят за постъпките на другите по себе си, но в случая много Ви моля не пренасяйте към мен такива вини, аз нямам такива”.

ПО-НАТАТЪК в сърдитото кметско слово имаше отговори на други нападки и някои разяснения. По водния цикъл в кв. „Ливадето” са работили само двете фирми от консорциума изпълнител – „Осъм инженеринг” и „Юнг”, подизпълнители не е имало. След приключването по искане на Общината споменатите фирми на два пъти допълнително са кърпили участъка, но експертните оценки са, че „няма как след напречно прокопаване на път, който е с 31-годишен живот, да се постигне резултат чрез кърпежи”. А гаранционният срок на подобни кърпежи (възстановяване на пътната настилката във вида преди работата по водния цикъл) е не пет, а две години и приемателните комисии не са имали забележки. Настилката обаче е тотално компрометирана, има мрежови и други напуквания и решението е едно-единствено – цялостно преасфалтиране; именно с тази цел се искат 193 хил. лв. от общинския бюджет.

Участъкът в кв. "Ливадето" да бъде ремонтиран с общински средства, гласуваха съветниците

КАЗАХМЕ вече, че театрото в местния парламент завърши с хепиенд и масово гласуване „за”. Което пък означава, че до есента споменатият ужасен пътен участък в кв. „Ливадето” трябва добие нормален вид.

Т21

Начало

Още по темата:

Мащабна възстановка и курбан за 140 години от Новоселската епопея

* Стотици се събраха в местността Кръста - при 34-метровия кръст, вдигнат преди 10 години от бизнесмена Стефан Вълев * Над 150 души от НД „Традиция” се включиха в историческото „театро” * Първа копка за храма „Събор на Новоселските мъченици”

В Априлци

Момент от възстановката в местността Кръста, Априлци, 23 май 2016 г.

С ГРАНДИОЗНО празненство на 23 май Априлци отбеляза 140-годишнината от Новоселското въстание – последна и една от най-кървавите и героични страници от Априлското въстание през 1876 г. Стотици се събраха в местността Кръста, където преди 10 години – за 130-годишнината на Новоселската епопея, по идея и със спомоществователството на троянския бизнесмен Стефан Вълев, родом от Априлци и потомък на един от новоселските герои мъченици, бе издигнат 34-метров метален кръст (по-висок от статуята на Иисус Христос над Рио де Жанейро – бел. ред.); а оттогава всяка година на мястото се извършва водосвет за здравето на гражданите на Априлци и преклонение пред падналите за свободата на България. В центъра на народното веселие пък бяха две мащабни събития – цялостна историческа възстановка на Новоселската епопея, осъществена от НД „Традиция”, и курбан с водосвет, отслужен лично от Негово високопреосвещенство Ловешкия владика епископ Гавриил. Спонсори на празненството бяха Стефан Вълев, Петко Пенков („Родопа Троян”), Ивайло Танчев (управител на софийския клуб на НД „Традиция”) и членовете на регионалния клон на „Традиция” от Априлци - Троян.

Христо Калистерски

ВЪЗСТАНОВКАТА бе може би най-мащабната, организирана в нашия край – участваха представители на регионалните клонове на „Традиция” от Априлци - Троян (РК „34-ти пехотен Троянски полк”), Плевен, Велико Търново, Ловеч, Тетевен, Сопот - Карлово, София, Габрово, Шумен, Ямбол, Лесидрен, Казанлък, Стара Загора, Копривщица, Нова Загора, Трявна, Русе, Етрополе, Пловдив, комитет „Родолюбие” и самодейци от читалищата в Априлци, които са колективни членове на „Традиция” и главно читалище „Бъдеще - 1894 г.” (кв. „Острец”); а идеята бе на председателя на РК „34-ти пехотен Троянски полк” Христо Калистерски.

34-метровият кръст, извисяващ се над Априлци

23 май 2016 г., при кръста в местността Кръста

НАД 150 ДУШИ се включиха в историческото „театро” в местността Кръста, като зрителите видяха всичките основни събития по време на Новоселската епопея - от обявяването на въстанието до последния бой на Бунаря. Показано бе обявяването на въстанието на връх Бабан и в Ново село и боевете и защитата на трите основни въстанически пункта – Граднишкия боаз, Дебневския боаз и Батошево. Подробно бяха представени обсадата и падането на Батошево, превземането на Граднишкия боаз, нахлуването на башибозука и черкезите в Ново село, защитата на Новоселския девически манастир, зверствата над монахините и мирното население и двата последни епизода - боят на въстаниците при Кривините над днешното Априлци и битката на войводата Дюстабанов на Бунаря под Марагидик.

СЪПЪТСТВАЩО събитие към възстановката бе представянето на новата книга на историка и изследовател на Новоселското въстание Григор Банев, озаглавена „Остречани в Новоселското въстание” и представляваща част от поредицата „Род и Отечество” на РК „34-ти пехотен Троянски полк”, Априлци – Троян. Наред с това бяха връчени грамоти по случай 140-годишнината от Новоселското въстание на помагачи и съмишленици на РК; както и новоучреденият медал „Новоселско въстание” на заслужили деятели за популяризирането на Новоселското въстание, отличени бяха Григор Банев, Владимир Станев, Ивайло Танчев и Цветелин Радулов.

Стефан Вълев

КУРБАНЪТ бе осигурен от Стефан Вълев – за гощавката бяха приготвени четири казана с яхния и доста бъчви бира. Пак по идея на г-н Вълев и в присъствието на дядо Гавриил бе започнато едно голямо ново дело – направена бе първата копка за изграждането на църква „Събор на Новоселските мъченици”, която ще е единствена по рода си в България.

Т21

Снимки: Мая Георгиева

Начало

Още снимки от събитието, авт. Тони Петров: