Инж. Марин Радевски: Аз вярвам, че ще започнат да се връщат

* „Не мислете, че бих поверил фирмата си на някого, само защото ми е някакъв, той трябва да се докаже”

Интервю

инж. Марин Радевски

Конкретният повод за разговора ни с инж. Марин Радевски е първата копка на поредното производствено разширение на неговата фирма „Калинел” ЕООД (Троян) – нов цех и нова административна сграда на стойност 6 млн. лв. Но същинската причина е в интереса към най-големия работодател, най-големия данъкоплатец и най-големия дарител не само в нашата община, но и в Ловешка област изобщо. И в интереса към фирма като „Калинел” – най-голямата българска текстилна компания и един от големите световни доставчици на мегаконцерна ИКЕА.

- Г-н Радевски, нека очертаем сегашните параметри на „Калинел” ЕООД – финансови, заетост, обем на продукцията?

- Цялата тази информация е публична, ние нямаме какво да крием. За миналата година продажбите ни са за 103 млн. лв., а общо във фирмата са заети 1400 души, тук в Троян и в завода ни в Червен бряг.

- Това със сигурност ви нарежда в Топ 100 на българските фирми?

- Не съм убеден, защото има много търговски компании, които правят по-големи обороти. При тях се отчита оборотът с ДДС, т. е. с 20% горница. Но не мога да кажа точно, до седмица очаквам да излезе годишната класация на в. „Капитал” и ще видим. При всички случаи сме най-голямата текстилна компания у нас с български собственик, преди нас има две компании с италиански собственици. Редовно получавам наградата „True Leader” (Истински лидер), но нямам големи амбиции да съм най-отпред. Дори мисля, че ще е жалко един възглавничар да е в Топ 100 на българските предприятия – там трябва да са основно фирми от други браншове, например електроника, машиностроене и т. н.

- В Ловешка област има ли по-голяма фирма от вашата?

- Ние сме най-големите – и като обем произведена продукция, и като работодател, т. е. по брой на ангажираните хора.

- Наскоро тук, в Троян, имахте висок гост – собственикът на ИКЕА Ингвар Кампрад. Как мина тази среща?

- Мина отлично. Много сме доволни от срещата. Вече имаме договореност с ИКЕА за допълнително 500 хил. възглавници и 500 хил. завивки годишно, получаваме редовно и други допълнителни поръчки, всяка година, от доста години вече. Това означава още по 10 хил. възглавници и 10 хил. завивки всяка седмица, един сериозен обем.

С Ингвар Кампрад в един от цеховете на "Калинел", Троян, м. май 2015 г.

- По колко тира товарите за износ годишно? Спомням си, че преди няколко години, когато пак правихме интервю, бройката бе около 500.

- Трудно е да се каже колко точно, тъй като зависи от обема. Ако завивките са дебели зимни, в камиона се товарят 2 хил. бр., ако са от по-тънките летни - до 4 хил. бр. Според сезона е, но най-общо товарим по около 50-60 тира седмично, което прави по 2500-3000 тира годишно. А тази седмица ще ни е рекордна – ще натоварим 75 камиона.

- Не сте се отказали от Троян?

- За жалост все повече си мисля, че моето място не е в Троян. И ще ви кажа защо. Тук се научиха да ме използват за дойна крава – няма значение дали е болен, човек на изкуството, спортист и т. н., всички искат от Марин Радевски. Един любопитен паралел – в Червен бряг, където е част от производството ни, няма такъв „феномен”, аз им предлагам да помогна на детската градина, на читалището. А тук – върволица от хора, уморих се. Но не ме разбирайте погрешно, че не искам да помагам - помагам, но не мога да бъда слънце и да огрея навсякъде, за щяло и нещяло.

- Помогнали сте на много хора, благодарни ли са?

- Някои са благодарни, други не. Но аз не го правя за благодарност. Помагам и на много национални каузи – например от осем години дарявам средства за кампанията „Българската Коледа”, последния път преведох 10 хил. лв. Истината е, че почнах да се уморявам, ежедневието ми е много натоварено, мисля си и за пенсиониране.

- Пенсиониране?! Но това огромно дело „Калинел” – не вярвам да го оставите, то е в кръвта Ви.

- Все някой ще го управлява. Едната ми дъщеря, голямата, учи текстил в Манчестър, Англия. 

- Тя би ли могла да поеме фирмата след известно време?

- Би могла, но ако има данни. По презумпция, само защото ми е дъщеря, това не може да стане. Не мислете, че бих поверил фирмата си на някого, само защото ми е някакъв, той трябва да се докаже. И не трябва да бъркаме собственик с изпълнителен директор. Един може да е собственик, а друг да управлява фирмата; собственикът ще го контролира и ще иска резултат, печалба. Освен това в днешния динамичен и отворен свят може да се доведе директор от чужбина, с една прилична заплата, с прилични условия за живот тук. Знаете ли колко чужденци работят във фирми в по-големите градове на България? Аз се учудвам защо в Троян все още няма такъв случай, може би манталитетът ни е такъв, все още доволно консервативен, провинциален.

Има много „светли” примери у нас и по света как бащи дават фирмите си на своите деца и те провалят всичко. Ако дъщеря ми може да управлява, има шанс. Но не си мислете, че идва от студентската скамейка и - хоп начело. Тя трябва да поработи, да почне отдолу, такъв е бил и моят път, работата трябва да се познава в детайли. Ако има данни, ще управлява, ако няма – няма да управлява.

- Ще се оправи ли България?

- България върви все по-добре. Не е ли така?

- Струва ми се, че не е.

- Тогава си помислете какво беше преди 10 години. Помислете какво беше през 2005 г., помислете си и какво беше преди 20 години, по Жан-Виденово време, как нямаше храна, ток, бензин.

- Да, но децата ни, а и българите изобщо продължават да бягат навън?!

- Бягат, защото искат да живеят по-добре, това е разбираемо. Но аз вярвам, че ще започнат да се връщат, казвам го убедено.

- Ще ги стигнем ли европейците (западняците)?

- Не, скоро няма да ги стигнем, винаги ще бъдем по-назад. Но ще живеем по-добре и все по-добре. Спомням си преди 10 години какви заплати съм плащал, при горе-долу същото ниво на цените. Сега плащам много повече, средната заплата в „Калинел” за миналата година е 860 лв. Не мога да се кривя, виждам, че в Европейския съюз сме най-отзад, но пък виждам и какво е в една Сърбия или Македония, виждам, че сме по-добре от тях. Например в Сърбия в момента тече такъв процес на разпад на държавните предприятия, какъвто тук бе в началото на промените. 

Товарене на поредните тирове с готова продукция на "Калинел"

- А Троян, троянци, работниците в „Калинел” оценяват ли грамадния мащаб на Вашето бизнес начинание или всеки гледа по-лично, само в канчето си? Чуват се приказки, че тук има разделение – работническа аристокрация и общата маса на „простосмъртните” работници?

- Разбирам. Но как да дам същата висока заплата на работник с основно образование и никаква квалификация и на друг, който се е учил и е научил. За съжаление, има завършили ВУЗ, които нищо не знаят и нищо не могат. Че не могат, разбирам - те идват от учебната скамейка и им трябва опит, добър служител се става за около три години; но има и такива, които са „учили”, но са много боси, не знаят и теорията. За съжаление, има такива случаи, но това си има и по-едро обяснение – нивото на днешното ни образование; местата в университетите днес са повече от броя на желаещите да учат, пада нивото и на преподавателите. В Техническия университет в четирите курса има 8 студенти по текстилна техника, а когато учех аз, бяха 80.

- Кажете нещо повече за фабриката си в Сърбия.

- Тя е в Южна Сърбия, в гр. Враня и върви изключително успешно. Не съм вярвал, че ще направя толкова добра инвестиция. В момента там работят 70 човека, а почнах с един, който бе директор, пазач, работник, всичко. Много сръбски фирми в момента стават собственост на българи, това е един добър процес.

- Ако сравните кадрите там и тук?

- Ако съм откровен – там са по-квалифицирани. В Сърбия нивото на безработица е много високо и това стимулира работниците в някаква степен, много са съвестни и по-продуктивни. Нямам никакви проблеми с кадрите в Сърбия. И нещо важно – там не са „заковани” за едно място, както е при нас, спокойно отиват да живеят и работят на друго място. Не знам къде е проблемът, но аз виждам резултатите и те са, че в България се работи по-лошо отколкото в Сърбия. Пример – от години тук шием едни калъфи за матраци, стигнахме едно ниво на производителност и заплащане и дотам. В Сърбия на третия месец надминаха троянското ниво и преместих шиенето на всичките калъфи за матраци там.

- Имали ли сте оферти за продажбата на „Калинел”?

- Непрекъснато. Получавал съм много добри предложения, защото това не са само сгради и машини, а един разработен печеливш бизнес. Но не се продава, поне засега (смее се).

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• Инж. Марин Радевски: Винаги може още
• Инж. Радевски: "Дано върху този тор поникне новата троянска икономика"
• Антикризисно: Кметът се срещна с бизнеса
• Симеон Дянков посети Ловеч и Троян
• Инж. М. Радевски: "Бъдещето на Троян е в промишлеността, а не в туризма!"
• "Калинел" купи фабрика в Сърбия
• Босът на ИКЕА посети "Обнова" в Черни Осъм
• В "Калинел" - нова инвестиция за 6 млн. лв.

Tweet