Паметна плоча за Христо Дренски - първия троянски машиностроител

* През 1934 г. рендосвачката, излязла от работилницата в Троян, печели златен медал на Пловдивския панаир

Личности

Възпоменателната плоча и къщата, на която е поставена, Троян, ул. "Христо Ботев" 151

В НАЧАЛОТО на м. април землячката ни инж. Елга Дренска – дъщеря на първопроходеца на троянското машиностроене Христо Дренски, постави малка възпоменателна плоча на мястото, където се е намирала работилницата на баща й (ул. „Христо Ботев” 151, точно срещу входа на ОУ „Иван Хаджийски”). Г-жа Дренска, която е завършила МЕИ и дълги години е работила в системата на енергетиката, но е позната на троянци повече като художничка (през 2009 г. в галерия „Серяковата къща” бе открита нейна самостоятелна изложба), наскоро издаде и биографична книжка за Христо Дренски, озаглавена „Троянският машиностроител” (С., 2014 г.).

Христо Дренски, Троян, 1929 г.

КОЙ е Христо Дренски? Роден е през 1904 г. в семейството на свещеник Христо Станчов Дренски, учи прогимназия в Троян и след това механотехническото училище в София. 22-годишен се завръща в Троян и отваря железарска работилница в дюкяна на бащината си къща (където сега е възпоменателната плоча). Постепенно работата се разраства и през 1932 г. в работилницата на Христо Дренски се произвежда цяла гама дървообработващи машини – абрихт, банциг, фрези, а най-голям успех имало производството на водни турбини тип „Францис” с мощност от 5 до 13 к. с. по конструкция на троянеца инж. Ангел Балевски, прочутия след време професор и академик. През 1934 г. рендосвачката, излязла от работилницата на Дренски в Троян, печели златен медал на Пловдивския панаир. В периода 1938/39 г. в предприятието вече работят 15-16 души.

ПРЕЗ 1947 Г. работилницата на Христо Дренски е национализирана, а с машините се основава завод „Машстрой”. „Винаги ще помня този ден, в края на 1947 г., когато татко се прибра и нищо не каза. Беше оставил в работилницата всичко, което имаше, включително личните си вещи в канцеларията, моторетката, еднотонната си камионетка „Фиат”, инструменти, металообработващите машини, машините в монтаж, готовата продукция, самите сгради и материали, вагрянките и шест парцела земя на леярната. Прибра се с празни джобове след повече от 20 години усилия да създаде нещо полезно, ново и стойностно… Каква сила на духа е трябвало да има този немного едър човек, който трябваше да прояви впечатляващ стоицизъм при настъпилите промени. Знаехме, че стойността на това, което национализираха, е 7,7 млн. лв.”, пише Елга Дренска.

Златната сватба на Елена и Христо Дренски, 1986 г.

ПРЕЗ 1949 Г. троянският машиностроител се преселва в София, а година по-късно прибира и многобройното си семейство (Христо и съпругата му Елена, която е родом от Варна, се женят през 1936 г., Елга е най-голямото дете и има брат и две сестри). Работи по специалността си в ЗММ – София и в силнотоковия завод, а в последните години на трудовия си стаж е ръководител на експерименталната база в секцията по металознание към БАН и сътрудничи на акад. Ангел Балевски и проф. Иван Димов при разработката на световноизвестния метод за леене с противоналягане. Умира през 1987 г. в София. Един троянец, когото те бива да забравяме.

Т21

Начало

Tweet