Вечният съвременник Александър Божинов в троянската галерия

* „Бащата на българската карикатура“ ще бъде представен с творби от колекцията на галерия „Николай Павлович“, изложбата се реализира с подкрепата на Община Свищов и Музея на занаятите в Троян; откриването – 10 септември, четвъртък, 17:30

 

Предстоящо

 

ЕДИН от големите в българското изобразително изкуство – Александър Божинов, справедливо определян като „бащата на българската карикатура“, ще бъде представен в троянската галерия „Серякова къща“. Изложбата – откриването й е на 10 септември (четвъртък, 17:30 ч.) – е с творби на художника, основно карикатури, от колекцията на свищовската галерия „Николай Павлович“, която притежава най-богатата колекция с негови произведения (над 3500). Озаглавена е, никак неслучайно, „Александър Божинов – вечният съвременник“. „Събитието ще даде уникална възможност на жителите и гостите на Троян да се докоснат до художественото наследство на една от емблематичните фигури в българското изкуство“, четем в анонса на домакините от троянската галерия. Изложбата е с вход свободен и ще може да бъде видяна в продължение на един месец, до 10 октомври. Реализира се с подкрепата на Община Свищов и Музея на занаятите в Троян.

АЛЕКСАНДЪР БОЖИНОВ е роден в Свищов, 1878 г. През 1896 г. се записва в първия випуск на Държавното рисувално училище – първоначално не е приет, но след застъпничеството на проф. Иван Шишманов изпитната комисия преразглежда решението си. Но се задържа само две години, тъй като разгневява с карикатурите си на преподаватели в училището директора Иван Мърквичка и е изключен. Което отприщва таланта му на карикатурист и в следващите години сътрудничи и е търсен от повечето столични вестници, изявява се и като поет и публицист. През 1902 г. заминава за Мюнхен с финансовата подкрепа на богатия си чичо Димитър Ценов (основателя на Стопанската академия в Свищов), след това още няколко пъти пътува до Мюнхен и Париж и щедро черпи от богатствата на тамошните музеи и галерии. През 1904 г. заедно с Елин Пелин основава и редактира легендарното хумористично списание „Българан“.

 

„По същия ред, както всички хора, съм излязъл на бял свят. Оттогава до днес съм живял в едно голямо безредие. Обичам каквото мисля, да го нарисувам, или да го наредя в стихове. Затова минавам за художник и сегиз-тогиз за поет. Прави ми удоволствие да се закачам, затуй и мене ме закачат: тъй разбирам аз смисъла на живота и се считам за най-щастливия човек на земното кълбо. Обичам хубавия смях, хубавата бира, хубавите хора” 

Александър Божинов

КАРИКАТУРАТА е същината на неговото творчество, тя му печели голяма популярност и признание, но му създава и влиятелни врагове, сред които и цар Фердинанд – заради карикатури на царя на няколко пъти влиза в съда и дори лежи в затвора. Признат е и от академичната общност, като през 1929 г. става член-кореспондент на БАН, а през 1939 г. и за академик.  През 1936 г. е обявен за почетен гражданин на родния Свищов След преврата на 9 септември 1944 г. е съден от т. нар. Народен съд и лежи в затвора задно с други именити български художници – Константин Щъркелов, Александър Добринов, Никола Танев и др. Благодарение на защитата на Илия Бешков е освободен, но карикатурното му перо „омеква“. В по-късните години има благоразположението на комунистическата власт, получава и високи държавни отличия. Умира през 1968 г. на достолепните 90.

Т21, по информация на галерия „Серякова къща“

Начало

Tweet