Лятна разходка с история

* Или пък старата беседка, чиято счупена пейка е усетила тежестта на почти всичките двайсет и няколко хиляди жители на града ни...

На Къпинчо над Троян 

Авторката Наталия Стоянова е от Троян, студентка в Софийския университет, втори курс, специалност „Връзки с обществеността”. Завършила е тукашното СОУ „Св. Климент Охридски”, випуск 2012 г. „В момента живея и уча в столицата, но родният град и всичко, свързано с него, си остава  незаменимо и специално за мен”, казва тя.

ОБИКНОВЕНО първите асоциации, които изникват по повод на градчето ни, са свързани с  високоградусовия сливов еликсир и с балкана, между чиито хълмове и разклонения е приютено то.

КРАЯТ на август е. След като троянци са успели да понесат жегата, привечер някои от тях се отправят на разходка сред природата. Близостта на Къпинчо до града го прави лесен избор за бягство от макар и ненатрапчивите градски реалности. Но дори обичният ни парк се оказва противоречиво и осеяно с контрасти място. Отдалечавайки се в посока Къпинчо, сякаш отново се завръщаме към града, неговите хора, троянските нрави. Всяка пресечка, всяка полянка, всяка част от парка е емоционално натоварена за местните хора.

Алея на Къпинчо

Поглед към Троян

Боклук от робите на лесното удоволствие

ПЪТЯТ, виещ се по хълма подобно на студенокръвно влечуго, на места е обграден от паднали дървета, а други, скърцащи и застрашително олюляващи се от вятъра стволове, ни напомнят да имаме едно на ум... Форсиране на двигател и свирещи по асфалта гуми осведомяват за приближаващия „състезател”, отъждествил се с мощността на своята кола и забравил кой е и къде. Но тези подробности не могат да заличат насладата от прохладата и уединението с природата.

 

КОГАТО пък стигнеш до „големия завой”, решиш да свиеш вдясно по ръждясалото мостче и изкачиш стъпалата с липсващи плочки и стърчащи тръби вместо парапет, задъхан се озоваваш на онова място с пейката, до ръба на пропастта, откъдето се разкрива смайваща гледка към градчето ни, почти от птичи поглед. Сещате се. Спираш горе и потъваш в градския пейзаж. Позволяваш си да си сантиментален. Откриваш някои важни за теб сгради и оставяш кълбото от смесени емоции да премине през теб.

Старата беседка

НЯКОЙ запалва последната си цигара и запраща празната кутия надолу по стръмния склон, а междувременно купчината разноцветни и разнородни боклуци, „украсили” Къпинчо, се увеличава. Но има места, които те оставят далеч по-озадачен. И трудно оставаш безразличен - например когато се озовеш на закътана пътечка, осеяна с празни тубички от лепило „Кале” и найлонови торбички. Става ти някак жално. И не само заради омерзената природа. Това вече не е купчината безразборни боклуци, а тъжна следа, оставена там от робите на лесното удоволствие. Тези, които обратно в града са сред нашите приятели, близки, съседи. Познатите ни лица, привидно открили пътя към щастието в синята тубичка за малко над левче.

ВСЯКО кътче от Къпинчо пази истории. Било то полянките, на които дечица са гонили топка под бдителните погледи на своите родители, или закътаните пейки, станали местенце за тайни срещи и горещи сладострастия, или пък старата беседка, чиято счупена пейка е усетила тежестта на почти всичките двайсет и няколко хиляди жители на града ни...

Наталия Стоянова

Начало

Tweet