Сливата срещу кризата

* В Орешак – очебийна промяна; голямо браво за „Кайзера” 
* В Троян – Милена направи щур купон; ракиджия №1 – Николай Марков от Черни Осъм * Изводът: Сливата уверено навлезе в зрелостта

18-ти Празник на сливата и троянската сливова

ОТ ДОСТА ВРЕМЕ ГОВОРИМ, че Празникът на сливата и троянската сливова – най-троянският, уникалният - плаче за промяна, за освежаване на формулата, поизхабена през годините. Но май този път нещо такова се получи, и то в някои от (най-)възловите моменти. И се надяваме тази ни оценка да не е плод (единствено) на пристрастия към Празника.

КОЕ БЕ НОВОТО И ПО-ДОБРОТО в Слива 2010 – 18-тата поредна, зрелостническата (25 септември, събота)?

ПОЧВАМЕ С ОРЕШАК (Изложението на занаятите), където бе първата част на шоуто; това разделение и двойнствено домакинство (в Орешак и после в Троян) е търпяло много критики, но като че ли моделът вече проработи и нещата се получават. Тук, в Орешак, промяната бе очебийна – купонът бе демократизиран, откъснат от неудобната и неработеща за това място схема „сцена – публика”, превърнат в истинска веселба по нашенски (с маси за сядане, шатри, сергии, хапване и пийване). Но, което е много важно, веселбата не бе като на селски сбор – а далеч по-стилна; организаторите се бяха постарали да изпипат всеки детайл - еднакви шатри, рекламни материали, обмислена аранжировка на пространството, внимание към детайлите, подбрани участници (от ученическата работилница, предлагаща керамика и иконопис, изработени от възпитаници на социалния дом в с. Дълбок дол, през художници и традиционни майстори занаятчии до чисти търговци /зеленчуци и плодове, сувенири, скара-бира, лакомства/ - придаващи колорит, но без грам биташки привкус). Казват, че заслугата за повечето стил била изцяло на новия директор на Изложението Иван Чакъров, и от нас – браво на него! С една малка забележка – шефът бе заформил една началническа ВИП шатра, която някак не се връзваше с демократичния дух на орешашката Слива и „теглеше” към едни по-други времена.

ДРУГА ОЧЕБИЙНА НОВОСТ в Орешак бяха няколкото сергии на прочутата орешашка механа „Кайзера”. Да опишем многото находки – визуални и кулинарни – на сем. Тони и Мариян Трифонови, собствениците на „Кайзера”, е мисия невъзможна; както казват старите хора: „Става с виждане!”. Ще кажем само, че нямаше самоцелни и изгубили мярката етнографски заигравания – всичко бе много точно насочено към темата на Празника, с премерена доза хумор и автентичност, а кулинарните вариации по темата „Слива” заслужават специални адмирации. Още веднъж – браво на „Кайзера”! Да не забравим и другата важна орешашка находка – амбициозният PR, явно организаторите са разбрали, че днес без това нещо нищо не става (особено впечатляващ бе огромният билборд за Слива 2010 преди входа на Орешак).

В ТРОЯН (ВТОРАТА ЧАСТ) положението не беше толкова революционно, но невиждано многобройната публика е доказателство за популярността и успеха на празника. Ще откроим следните неща.

НАЙ-НАПРЕД – дефилето (и този път по обичайния си маршрут - от Пачовия мост по Главната до централния площад). Бяхме скептици дали при орязания бюджет и със собствени самодейни сили (на читалищата от общината) ще се получи както трябва. Притесненията ни са били излишни – дефилето бе великолепно, с много настроение, много артистизъм, много остроумни находки; и нещо много ценно – за пръв път сред дефилиращите имаше такава спойка между млади и стари, единство на духа. Чудесно!
 
ПОСЛЕ – Милена. Поканата към рокаджийката (идеята бе на специалистката по култура в общинската администрация Мария Милева) бе приета доста скептично от някои; аргументите – нерде слива и сливова, нейде рок. Оказа се, че не са прави, а Милена направи шур купон. И може би за пръв път през всичките тези 18 години толкова млади хора усетиха Празника като свой. Което дава надежди за бъдещето.

РАЗБИРА СЕ, НЕ МОЖЕ ДА ПОДМИНЕМ обичайните екстри: литературния конкурс, този път на тема „Сливата срещу кризата”, в който имаше участници от цяла България (победител стана Кръстьо Раленков от Бяла Слатина, втори – Димитър Атанасов от Кубрат, трети - Илия Донковски от Троян и Милка Стратева от Врабево ); ритуалът по зарязването на Кметската слива; казанката „на живо”; шипковското сватбарско жито, белиосъмският сливов мармалад и чифлишкият качамак – щедро (и безплатно) раздавани на всички желаещи до изчерпване на количествата; поредният бр. 6 на официоза на Празника в-к „Троянски ПЪРВАК” (изработен на ишлеме от екипа на Т21); тематичните конкурси, този път три: за най-добра домашна сливовица (победителите: 1. Николай Марков - Черни Осъм; 2. Тихомир Николов - Троян; 3. Марийка Митева - Гумощник), най-добро мезе за ракия и ястие със сини сливи (победители: 1. Пенка Църовска - Бели Осъм; 2. Спас Ковачев - Калейца; 3. Читалище „Изгрев” - Бели Осъм) и най-добър етикет за домашно произведена ракия (победители: 1. Чавдар Димитров - Троян; 2. „Хлебопроизводство и сладкарство” ЕООД - Троян; 3. Читалище „Искра” - Калейца/); и т.н. Както и скъпите гостенки на троянската слива – кнежанската царевица и севлиевската тиква; и още едни гости – младите музиканти от Смолян Христо Шехов (акордеон) и Лазар Керемедчиев (гайда), пренесли в Троян гордия дух на Родопа планина.

ОБЩИЯТ НИ ИЗВОД Е, че Празникът на сливата и сливовата уверено навлезе в зрелостта. Наздраве! И до догодина!

Т21

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |