Троянски доказателства за духовната същност на числото 7

* „Накрая, но не на последно място, трябва да споменем огромната благодарност на участниците към перфектната организация на пленера, чудесните условия за работа и коректното и извънредно внимателно отношение на персонала“

„Когато коренът е жив…“ Отзвуци

 

Управителят на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата (НИХЗИ) в с. Орешак – Иванка Джабраилова, която приключва мандата си, е в основата на един интересен и мащабен проект, озаглавен с красноречивото „Когато коренът е жив…“ и финансиран от Министерството на културата. Поредният „елемент“ от проекта бе пленерът (15-20 юни), в който 7 художници от различни краища на България, сред тях и един троянец, с любезното домакинство на НИХЗИ в продължение на седмица рисуваха и черпиха вдъхновение от Орешак, Троян и Балкана; имената на „великолепната седморка“ – Величко Тодоров (Пловдив), Владин Владев (Варна), Емил Марков (София), Илия Тончев (Пазарджик), Константин Анастасов (Пазарджик), Николай Добрев (Ловеч), Стефан Мичев (Троян) И заедно с това си партнираха с група ученици, 17 на брой, от троянското СУ „Васил Левски“ – те ги учеха на рисувачески техники и по художнически насочваха погледа им и обратното, малчуганите радваха и изненадваха по-възрастните си „колеги“ си със своята непосредственост и находчивост. Това творческо партньорство се материализира със съвместна изложба, открита на 17 юни под лозата в двора на Изложението, а след това настанена за по-дълго в зала „Никола Манев“. По-долу за пленера – споделя от извора троянският участник Стефан Мичев. Т21

Момент от откриването на пленера, вляво Константин Анастасов, Иванка Джабраилова, Николай Добрев и Стефан Мичев

НА 7-АТА година след откриването на изложбените палати в с. Орешак, през 1977 г., там се провеждат първите „Празници на изобразителното изкуство“. Миналата седмица 7 художници от 7 града в страната шест дни пресъздаваха с цветове магията и красотата на нашата природа, на планината и реката, светата Троянска обител и традициите, наслаждаваха на невероятния естествен декор на с. Орешак, на преживяването, както и на споделянето на изкуството си с другите.

ПЪРВОТО събитие преди 47 години, бележещо началото на присъствието на художници на територията на Националното изложение (пълното му наименование е Национално изложение на художествените занаяти (НИХЗИ) Орешак, сега със статут на общинско дружество – бел. ред.) става факт след подписването на договор за съвместна работа между тогавашното партийно и държавно ръководство на Ловешки окръг и Съюза на българските художници. Последното, състояло се от 15-и до 20 юни т. г. се случи благодарение на спечеленият проект пред Министерство на културата (МК) от управителя на НИХЗИ Орешак Иванка Джабраилова. Проектът, носещ недвусмисления надслов „Когато коренът е жив...“, включва единадесетото издание на изложба-конкурс „Троянски майстор 2024“, Национална изложба на народните художествени занаяти с дискусия на тема „Народните художествени занаяти - 50 години по-късно” и споменатия пленер.

Художници и деца рисуват заедно, НИХЗИ Орешак, 17 юни 2024 г.

В РАМКИТЕ на този пленер един ден беше отделен за рисуване на открито с деца. 17-те щастливци бяха от 1., 2. и 3. клас на СУ „Васил Левски“ (Троян). Константин Анастасов и Стефан Мичев експериментираха заедно с малките артисти по масите, показаха им някои нови техники, начини за постигане на цветови ефекти и най-вече как рисуването на открито може да се използва за забава и релакс. Пленерът с деца е невероятно занимание, което съчетава предимствата на природата и изкуството, позволява на децата да бъдат подвижни, но също така им дава нещо за правене, което ангажира ума им и стимулира сетивата им. В рисунките им могат да се видят зайче, пеперуди, птици, мишле художник, натюрморти, слънцето и цветята, водата и дъгата и, разбира се, футбол (пленерът съвпадна с Европейското първенство по футбол в Германия и футболното „отражение“ бе неизбежно – бел. ред.).

„ЗА ПЪРВИ ПЪТ чуваме тук толкова много детски смях“, споделиха две от служителките на Изложението, а по масите нямаше нито едно от високотехнологичните средства, които обичайно не излизат от ръцете на потомците ни от всякаква възраст Една малка победа на природата пред технологиите и оценка за емоциите и настроението в понеделника на 17 юни в Орешак. Доколко то е повлияло на вдъхновението и пресъздаденото от децата може да се види на изложбата в зала „Никола Манев“.

Изложбата под лозницата

СЪС СИГУРНОСТ не са малко художниците, които пътуват за да рисуват и рисуват, за да пътуват, но това е един чудесен начин да се покаже на повече места и повече хора, че в нашето съществуване има много повече от това, което виждаме повърхностно. Поредният опит на участниците в пленера прикова вниманието на публиката и бе обект на детайлно и аналитично обсъждане. Още след първия прочит на изложените платна се появиха желания за откупки, което обаче не е възможно при този вид пленерна работа.

МНОЗИНА харесаха най-вече слънчевите пейзажи на живописеца от Варна, работил в Австрия и отдаден изцяло на рисуването – Владин Владев, пресъздал този път не динамиката на морето, а спокойствието на Балкана. Други размишляваха върху посланията в картините на пловдивчанина Величко Тодоров в картините му „Разпятие“ и „Олтарът“ за земният свят и пътя, който извървяваме в него чрез духовно осмисляне. Актьорът художник и художник актьор Емил Марков този път изневерява на обичайните си геометрични форми, за да вплете ведно природа, глина, шарени тъкани, традиции; другата му творба „Светата обител“ впечатлява с монументална внушителност и респект, като същевременно навява благоговение и спокойствие.

ВЕРЕН на оригиналния си, вълшебен стил Илия Тончев привлича погледите към своите неповторими пейзажи, в които може да се види всичко от шареният свят, който ни заобикаля и ни кара да се замисляме колко често пропускаме красотата около себе си. Пазарджишкият художник с многостранни интереси, преподавател в Пловдивския университет и инициатор на различни културни събития в целия регион първо показа сладостта на цветовете чрез един невероятен натюрморт, след което захвърли обичайната си палитра и запален от чара на баира отрази огненото минало на Манастира и продължавайки в същата гама, ни напомня, че всички накрая сме подвластни на времето. Моя милост (Стефан Мичев, единственият троянец в групата) ни връща в по-далечното минало – с една 150-годишна къща, още по-назад с една постройка от средата на 17. век, стигайки назад до 2. век и крепостта Состра. С присъщия си философски и леко ироничен, в същото време задълбочен поглед известният ловешки художник, редящ изложба след изложба – Николай Добрев, фокусира Орешака от една нетрадиционна гледна точка, разширявайки някои традиционни тесни дефиниции.

В края на пленера – чудесно настроение от преживяното и добре свършената работа

ВЪВ ВСИЧКИТЕ 17 творби, макар и много различни по тоналност, цветовете говорят за емоции и любов, това, което трябва да е обединяващо във всяка една идея. Накрая, но не на последно място, трябва да споменем огромната благодарност на участниците към перфектната организация на пленера, чудесните условия за работа и коректното и извънредно внимателно отношение на персонала. Опитът за създаване на диалог между художник и зрител сполучи‚ дали опитът на г-жа Джабраилова да превърне отново площта от 50 дка с 9 павилиона в територия за постоянни изяви на най-различни артисти, място, ежемесечно кипящо от културен живот, времето ще покаже. А то става все по-горещо.

23 юни 2024 г., Троян

Стефан Мичев, участник в пленера

Начало

 

Още по темата:

• Националното изложение в Орешак – на 50
• За изложбата-конкурс „Троянски майстор 2024“ „

Tweet