Този път е по-различно

• Лудото човече ще бъде спряно, това е сигурно, важното е да се свърши с него възможно най-бързо, за да се намалят потоците пролята невинна кръв • Затова трябва да се гласува, за когото и да е, но срещу рашизма!

 

Позиция

 

ВИНАГИ са ме дразнели предизборните призиви да се гласува. Не че нямат основания – колкото по-малко гласуват, толкова по-лошо става, толкова по-значим е вотът на чугунените електорати и напазаруваните гласове. Но някак не ми стои съвсем демократично – истинският свободен избор е да гласуваш за единия, за другия, за никого или изобщо да не гласуваш, т. е. да теглиш майната на всичко това (изборите).

ТОЗИ ПЪТ го усещам по-различно. Защото е по-различно. На вратата ни гърми война и едно болно човече с размътен мозък и налудничаво его е тръгнало на поход срещу цивилизования свят, а България е част от този свят, колкото й да не им се иска на някои, а на други да не им се вярва. Войната ескалира, заплахата става все по-осезаема, размахва се и апокалиптичното ядрено плашило. Но лудото човече ще бъде спряно, това е сигурно, неизбежно е, дори то самото го усеща, което го прави още по-зло и кръвожадно, важното е да се свършва с него възможно най-бързо, за да се намалят потоците пролята невинна кръв. А сблъсъкът е на най-едрото възможно равнище – цивилизационно, сблъсък на два свята, на два противоположни отговора на изначалните въпроси кои сме, защо сме и накъде сме.

ВОЙНАТА вече е и у нас. Не е пресилено, войната е тук. Защото тук има няколко (немалко) партии с техните разклонения и новопоявили се/новопоявяващи се клонинги, които по-прикрито и двулично или цинично гръмко и явно ни тласкат в лапите на болното човече. Така е от години, десетилетия. И сега добиха невиждан кураж, повярваха си застрашително, вероятно кръвта ги настърви. Тук битката е в други форми – саботажи на нормалността, пропаганда, виртуална, но от тях до същинската война има малко. Затова трябва да се гласува, призовавам да се гласува. За когото и да е, но срещу рашизма!

Генадий Маринов

Начало

Tweet