Думите ми трябва да се чуят…

* „Във време конфликтно и разнобойно да срещнеш Човеци –

 ето, това е Безценно!“

Радостка Петкова

Благодарност

 

УЧИТЕЛ съм по родна реч. Общувам с прекрасни млади хора, които стават достойни Българи, Човеци и Добротворци. Днес обаче думите ми не са за тях, моите Ученици, а са отправени към тях, моите Спасители. Не е пресилено да ги наричам така. Нито е израз на празнодумие или лакейство.

ПОПАДНАХ в ръцете на медицинските служители от троянската болница  (МБАЛ – Троян), по злощастно стечение на обстоятелствата в една мрачна дъждовна юнска вечер. Бяха тежки мигове, в които съзнанието ми викаше, умът ми пулсираше, сърцето ми замряло страдаше. На ръба на отчаянието поставих себе си. Но… появи се мълниеносно дежурният екип от „Спешна помощ“, реагира адекватно и по най-бързия начин оказа жизненоважна помощ. Тук е мястото да се преклоня пред отдадеността, професионализма и човечността на д-р Петко Иванов, Дочка Нинушева, Виолета Петкова, Татяна Радулова, Наталия Димитрова и Невена Банева. Благодаря Ви, смели защитници на Хипократовата клетва! Вие не само спасихте живота ми, но и калихте вярата ми в добротата и отзивчивостта. От сърце Ви желая да не губите никога тази сърцатост!

С УДОВОЛСТВИЕ искам да благодаря и на екипа от Неврологичното отделение, който пое грижите за мен и продължава да ме подкрепя по пътя на възстановяването. Сърдечно подавам ръка към д-р Диана Русковска и д-р Светослав Стратев, към медицинските сестри Боряна Ангелова и Малинка Гатева, с които ме срещна отново съдбата! На всички Вас желая здраве и вдъхновение, сили и всеотдайност – ценности, които да съграждат достойно Вашия живот!

ТЕЗИ думи имах моралното задължение да изрека. Във време конфликтно и разнобойно да срещнеш Човеци – ето, това е Безценно!

4 юли 2021 г.

С уважение: 

Радостка Минкова Петкова, Троян

Начало

Tweet