„Чавдар“ срещу „Кариана“ (Ерден) - международен футболен мач ли?

* „В началото бях доста предубеден към нашия тим с оглед мястото му в най-ниския ешелон на българския футбол, но в хода на мача напълно промених мнението си“

Футбол

ЧЕТВЪРТЪК е. Пазарен ден или както сме го кръстили ние, по-старите троянци - Околийския празник. Макар и малко ветровито, времето е подходящо стотици хора да се видят, да се срещнат на кебапчета с биричка на пазара , на кафенце с приятели на Чаршията или просто да се разтъпчат из красивия роден Троян. Така и ние, селяните с гайдите, сме тук и търкаме цървули по описаните по-горе дестинации. Човекът с капелата (моя милост) също не липсва от пейзажа, щъка насам-натам, макар и не с онова темпо от преди година, но успява да  се види с приятели, а към обяд главата му ще се откъсне от кимане и поздрави с този или онзи. По едно време вниманието ми привлича малък афиш пред Тотото: „Чавдар“ (Троян) срещу „Кариана“ (Ерден), Купа „България“  – сряда, 30 септември, 16:00 ч., стадион „Чавдар“. Не бях гледал футболен мач на стадиона от близо 40 години и си викам  –  ще отида, пък и както виждам, международен е!

И ЕТО ме в сряда, към 15:30 ч. пред стадиона. Още на входа един от славните някога троянски футболисти (Трифонов), къса ми билетчето с усмивка и пояснява: „Генков, помагам на момчетата… с това.“ После разбирам , че един от най-добрите в нашия отбор - Владислав Трифонов, на няколко пъти аплодиран от публиката, е негов син – браво, кръвта на вода не става. Настанявам се в средата на централния сектор и се оглеждам за познати – все още няма такива. Междувременно стадионът започва да се пълни и какво е учудването ми  - малко преди началния съдийски сигнал трибуната е почти пълна, ще рече близо 600-700 души посрещнахме двете единадесеторки и съдийския екип. Започнах да виждам и познати лица, а стар приятел се настани до мен за коментар и обсъждане на мача.

Луксозният автобус на гостите от „Кариана“, Ерден
Преди първия съдийски сигнал

БЯХ ВЕЧЕ информиран, че мачът не е международен (макар и с тъмнокож футболист в редиците на гостите), а кръг от Купата на България. Гостуващият отбор с „чужбинското“ име се оказа много любопитен феномен - от селце в Северозападна България, област Монтана, община Бойчиновци, село Ерден, наброяващо към момента 300 жители, както ме информира един техен фен пред луксозния им автобус, на който биха завидели и отбори от Ефбет Лигата. Същият фен на „Кариана“ ми сподели доста любопитни факти: отборът е частен, собственик е Милан Йосифов, президент Владо Панайотов, имат чудесен стадион за 1200 човека, професионален треньор - Веселин Великов, и професионални играчи, които получават възнагражденията си в края на всяка седмица. Неслучайно отборът води класацията във Втора професионална лига.

В ГЛАВАТА ми се завъртяха разни въпроси, като например: Как стават тия неща, кому са нужни, колко зрители посещават мачовете от тия 300 жители на селото? Българска ти му работа. А в същото време един град като Троян да се мъдри в четвърта дивизия („А“ Околийска група) – обидно, срамно, неотговарящо на имиджа, стандартите и физиономията на града ни!

Вярната троянска футболна публика не бе никак малко

НО ДА СЕ ВЪРНЕМ на игралното поле, където двата отбора се вкопчиха  в здрава битка за всеки метър по терена. Още в началото на мача стана ясно, че има разлика в класите, но не чак толкова голяма, напротив, на опитния професионален отбор нашите момчета противопоставиха мъжка и себеотдайна игра, предизвикала честите и бурни аплодисменти на доволната от показаното публика. В началото бях доста предубеден към нашия тим с оглед мястото му в най-ниския ешелон на българския футбол, но в хода на мача напълно промених мнението си. И както в доброто старо време скачах и виках окуражително към мъжките троянски момчета, изцедили сетни сили за достойно представяне. А то (представянето), макар че загубиха сериозно (0:4), бе повече от добро, наградено със заслужените овации на публиката след края на мача. И как не! Както ми сподели моят приятел на трибуната, всички момчета на „Чавдар“ са местни, троянчета, работят до 17:00 ч. и после тренират на пълни аматьорски начала, играят от любов към играта, лишават се от много удоволствия, за да радват своите привърженици, които, както се убедих с очите си, не са никак малко. Треньорът Боби Иванов - работохолик, изцяло отдаден на футболната кауза, е направил твърде сериозен отбор, добре структуриран и, смея да го твърдя, перспективен. 

ОЩЕ ВЕДНЪЖ се доказа, че троянецът обича спорта, подкрепя своите любимци в различните видове спорт и е жаден за (спортни) зрелища. И нека да му бъдат предоставени все повече и повече такива зрелища, което е в силна зависимост и от отговорните фактори в Троян. Спортистите ни заслужават много, много по-голяма помощ и подкрепа.

Стефан Генков-Лимона, треньор по баскетбол

Начало 

Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |