Спортните игрища в Троян

* „Игрището (на Попова ливада) беше само за футбол, обаче имаше голям  наклон и се шегувахме, че двамата вратари трудно се виждат“
 * „За стадиона на Троян през 80-те години на 20. век се говореше, че е с най-добрия футболен терен в Северна България“
Спомени троянски
Стаю Банчев
Разказва учителят ветеран Стаю Банчев, известен в Троян като даскал Банчев, на 92 години (навършва ги след два месеца, р. 6 юли 1928 г.), от с. Борима, преподавал 24 години физкултура и спорт в троянското ОУ „Иван Хаджийски“, а след това 12 години отговарял за спорта в тогавашния Околийски съвет. Отделно – запален природолюбител, турист и пчелар (с пчеларство, по неговите думи, се занимава от 10-годишен). Той е организаторът на първия неколкодневен троянски ученически поход (1951 г., маршрутът: Троян - Манастира - Черни Осъм - Смесите - Гумощник - Дебнево . Врабево - Добродан - Дълбок дол - Борима - Голяма Желязна - Троян), първия тукашен зимен ученически лагер (1956 г., в Острец), първата спортна продукция на троянска сцена (1955 г.). Човек, който знае много за спорта и туризма в Троян и умее да го разкаже, приятел на много спортисти и треньори. По-долу четете припомнянията на даскал Банчев за някои от троянските спортни обекти, споделени пред треньора по ориентиране в СКО „Хемус“ (Троян) и наш автор Венелин Иванов. И всъщност с тях (припомнянията на даскал Банчев) даваме старт на новата ни рубрика „Спомени троянски“. Т21

ПРЕЗ 1942 Г. дойдох от с. Борима в Троян, за да продължа образованието си. Първото място, където в свободното си време спортувахме, беше на сегашната жп гара Троян, там в момента спират влаковите композиции. Игрището беше на обикновена поляна, в близост до центъра, но същевременно в края на града. Същото удобно местоположение е и на днешния градски стадион. Игрището беше очертано с вар, а вратите за футбол бяха от окастрени дървета от съседната местност Къпинчо. По време на спортни мероприятия често гонехме козите и овцете, които пасяха около терена. В източната част на игрището имаше постройка с две стаи за съблекални, а човекът, който живееше там, охраняваше игрището. В северната част имаше трап за дълъг скок и скочище за висок скок. От южната страна започваха бахчии и овощни градини. Тогава пехливанските свободни борби бяха на мода и по време на градски празници или панаири на игрището се провеждаха и турнири по борба. На това игрище в периода от 1941-1948 г. се провеждаха градски и училищни масови спортни мероприятия, в които участваха всички ученици.

ВТОРОТО спортно игрище беше на мястото на по-късно построения завод „Машстрой“. Наложи се градското игрище да бъде преместено там, след като започна строежа на жп гарата и жп линията. Игрището бе ползвано в периода 1948-1952 г. Функциите му бяха същите като на предното.

ТРЕТО И ЧЕТВЪРТО градско игрище бяха ползвани в периода 1952-1956 г. – поредното преместване се наложи след като започнаха да изграждат завод „Машстрой“. Най-напред игрището бе оформено на мястото на сегашния жк „Младост“ (блок 1 и градинката), а поредното преместване беше на около 15-20 метра от главната улица. Но след като започнаха да идват машини за Машинно тракторната станция (МТС) и машини на „Пътно управление“, се преместихме на около 400 метра на поляната, кръстена Попова ливада (по-късно там се настани МТС-то). На Попова ливада мястото беше неподходящо и неудобно, но остана в паметта на много хора – това четвърто троянско игрището беше само за футбол, обаче имаше голям  наклон и се шегувахме, че двамата вратари трудно се виждат. Впоследствие, след започване на строежа на сградите на МТС, отново преместиха градското игрище.

ПЕТОТО троянско игрище се намираше в местността Кокоши дол, на мястото на днешното СУ „Св. Климент Охридски“. Там мястото беше удобно и местният футболен отбор „Чавдар“ започна да играе на него мачовете с други гостуващи отбори. Теренът беше равен и много хубав, бе много приятно за спортуване. Но въпреки че игрището се ползваше от футболния отбор, тревата не се косеше, а се поддържаше по естествен начин от овцете на хората от квартала. Това игрище бе използвано в периода 1956-1962 г.

Модерният някога стадион „Чавдар“ (шестото троянско игрище) сякаш е застинал във времето
СТАДИОНЪТ. В края на 1962 г. игрището се премести на сегашния градски стадион „Чавдар“. Главен инициатор на построяването на стадиона беше Мичо Ганковски, председател на физкултурното дружество. Първоначално бяха проведени доброволни трудови дни, за да се почисти новото място, спомням си, че при първия трудов ден бяхме нападнати с брадви и мотики от собствениците на отчуждени имоти. Имотите бяха бивши овощни градини с голям наклон. Впоследствие районът беше заравнен, а където са трибуните бе използван естествения наклон и си остана така. Главната работна сила за построяването на троянския стадион бяха затворници от Затвора - Ловеч. Интересен беше начинът за пренасяне на камъните, използвани за дренажа. Камъните се стоварваха в близост до сегашната полиция и затворниците във верига си ги предаваха до стадиона. Чимовете за игрището на стадиона идваха от квартал „Ливадето“. Новоизграденият стадион беше модерно за времето си съоръжение със съблекални за домакини и гости, скочища за дълъг скок, сектори за тласкане на гюле, хвърляне на копие, диск и чук, специален „трап“ (запазен е и до момента) за водно препятствие при бягане с препятствия. За стадиона на Троян през 80-те години на 20. век се говореше, че е с най-добрия футболен терен в Северна България. Тренировъчни мачове и мачове за купата тук са провеждали всички елитни отбори в България, а футболният отбор на Троян дълги години бе сред силните във втора футболна група.

КОЛОДРУМЪТ. Друг важен обект от спортната история на Троян, използван и като игрище, е колодрумът. Намираше се на мястото на днешната автогара. На този троянски колодрум са провеждани множество състезания по колоездене от републикански мащаб, дължината на колоездачната писта беше около 300 метра. Но там се провеждаха и изпити за покриване на нормативи по ГТО (готов за труд и отбрана) в дисциплините 60 метра гладко бягане, скок на височина, скок на дължина и хвърляне на копие.

7 май 2020 г., Троян
Стаю Банчев

Още в „Спомени троянски“:

4 коментара:

Димитър Костадинов каза...

Да е жив и здрав моя класен ръководител в 5 б клас,не сома 92 а на 101 години да стане
Много свястен, строг и справедлив човек.

Unknown каза...

Чудесна статия!

Unknown каза...

На колодрума са провеждани тренировки и срещи по баскетбол.В спортна зала Чавдар има снимка от тогава.

Unknown каза...

Хубав човек, от него могат да се научат много полезни неща. Да е здрав и все с такъв бистър ум.

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |