Паметникът на академика

* Инж. Пенчо Адърски: „Троян е дал две големи личности на България – Иван Хаджийски и акад. Ангел Балевски“ * Проф. Васил Николов разказа как акад. Балевски се опълчил на Русия за кирилските букви
Отзвуци
Откриването на барелефа на акад. Ангел Балевски, 10 октомври 2018 г., Троян
Сред гостите на церемонията
Скулпторът Спас Дочев
НА 10 ОКТОМВРИ, в навечерието на Петковден, троянския празник, когато отбелязахме и 150-годишнината на града ни, бе открит паметният знак на един от великите троянци – инженера, изобретателя, шегобиеца, дългогодишния председател на БАН, общественика, писателя, троянофила акад. Ангел Балевски (1910 г. – 1997 г.). Паметникът – барелеф върху гранитна плоча с изписана отдолу мисълта „Лесно е да вземеш от човека, но не можеш да му дадеш насила, което той не иска да вземе“, разположен в малката градинка недалеч от мястото, където се е намирала родната къща на акад. Балевски – е дело на скулптора земляк Спас Дочев, а идеята, организацията и събирането на средствата извърши учреденият през м. февруари Инициативен комитет, като особена заслуга има общинският съветник инж. Васил Радойчевски. Сред гостите на церемонията бе цялото общинско ръководство начело с кмета Донка Михайлова и председателя на Общинския съвет инж. Петко Пенков, зам.-председателят на БАН чл. кор. проф. Васил Николов, народният представител Милко Недялков, известният бизнесмен и председател на „Ангел Балевски холдинг“ Красимир Дечев, много троянци, приятели, почитатели на академика.

Инж. Пенчо Адърски
„ТРОЯН е дал две големи личности на България – Иван Хаджийски и акад. Ангел Балевски. И ако проф. Михалчев нарече Хаджийски „знамето на Троян“, с не по-малка гордост споменаваме и името на акад. Балевски“, каза в словото си председателят на Инициативния комитет инж. Пенчо Адърски. Той очерта пътя на академика от малкия Троян до висините на световната наука, научните му заслуги и постижения, изобретенията, специално открои патента му за леене с противоналягане, дал тласък и на троянската икономика (с произвежданите високомоментни електродвигатели в „Елпром Троян“), многобройните награди и титли, световното признание. Но обърна внимание и на друго, на разностранността на таланта му – писателската дарба, ораторството, езиците, обществената ангажираност, определяйки го като „инженер, политик и писател“.

Зам.-председателят на БАН чл. кор. проф. Васил Николов
В ТАЗИ ПОСОКА бе и казаното от зам.-председателя на БАН чл. кор. проф. Николов. Той припомни за свое гостуване заедно с акад. Ангел Балевски в Саарбрюкен, Германия, в края на 80-те години за откриването на праисторическа археологическа изложба: „Бях свидетел на изключителното удивление на немските ми колеги и приятели, на всички, които присъстваха там – от неговия изключителен немски език, от неговия стил, от всичко, което той каза при откриването на една археологическа изложба, през 1988 г., преди промените, едно изключително слово, предвиждащо бъдещето“.

ПО-НАТАТЪК професорът историк сподели и за един исторически в буквалния и преносния смисъл принос на акад. Ангел Балевски. След като през 2017 г. президентът на Русия Владимир Путин се изцепи, че кирилските букви са „от македонската земя“, от БАН били длъжни да отговорят и получили подкрепа именно от него – от големия родолюбец акад. Балевски. Припомнена била една българо-съветска среща през 1985 г., на която тогавашният председател на БАН – при когото Академията „не само се занимаваше с наука, но беше фактор в обществения живот на България“, както се изрази проф. Николов – се изказал изключително рязко срещу непризнаването в Русия на кирилските букви и първозначението на българския език. Тонът бил „много остър и изключително смел“, но благодарение на това се създава комисия, чийто протокол е от съществено значение за руското признаване на кирилските букви и българския език. При отговора си на Путин през 2017 г. от БАН се разпореждат да се намери този протокол, той бил открит в личния архив на акад. Балевски и изиграл своята важна роля. „Може би това е най-силният документ, който аз като историк съм срещал по тази тема“, бе оценката на настоящия зам.-председател на БАН.

Цветя и венци отрупаха паментника на академика
ПАМЕТНИКЪТ бе открит от инж. Адърски и проф. Николов под аплодисментите на присъстващите. И бе отрупан с цветя и венци.

Т21       

Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |