За големия летен дъжд или психологията на тълпата

* В четвъртък вечерта не се отцепи фасада на стара къща,
 отцепи се един голям дънер от дървото, което е смисъл за
 нашето съществувание

Константин Фичев

Предизвикано

Авторът Константин Фичев младши е наш съгражданин, внук на бившия троянски кмет и почетен гражданин на Троян Константин Фичев и потомък на възрожденския първомайстор Никола Фичев (Кольо Фичето).

РАЗБРАХ от приятел, че в четвъртък вечерта (26 юли) под напора на големите дъждове и времето е започнала да се отцепва фасадата от основната част на тази къща. Това е къщата на Найден Хасъмски, а мястото е махала Миленча, намираща се до Троянския манастир. Същият Найден Хасъмски, който с риск за живота на семейството си и за своя собствен многократно е подслонявал Левски в нея. Подслонявал го е, понеже духът му е бил обсебен от родолюбивата идея българите да имат собствена държава. Това е проповядвал Левски. Българите да имат собствена държава, която да обединява всички етноси под български демократичен закон. Та Найден Хасъмски е бил близък съратник на Левски именно поради това.

Къщата на Найден Хасъмски в мах. Миленча, приютявала неведнъж Васил Левски

РАЗБИРА СЕ, освобождението се случва, макар и без Левски, макар и не извоювано самостоятелно, каквито били въжделенията на нашите най-големи революционери. Изгражда се българската държава. Изграждат се и множество паметници на българските национални герои, за да може идните поколения в България да не забравят кой и по какъв начин се е борил за свободата. Много години след освобождението цялата махала Миленча е обявена за паметник. За паметник е обявена, разбира се, и къщата на дядо Найден Хасъмски. Даже отпред на фасадата откъм улицата е поставена паметна плоча, която отбелязва защо това място е специално. И правилно! Както забелязвате, въртим се все около паметта. Паметниците съхраняват памет. Паметниците не са за умрелите, а за живите. Ясно е, че в какъвто вид са паметниците на едно общество, то такова е и самото то.

АЗ ОБАЧЕ съм далеч от това хвалебствено да ни нарека с определението общество. Просто няма смисъл да го правя и това ще бъде едно кухо определение за нас. Защо ли? Ами ето. Години наред тази къща се руши пред очите ни. Този паметник на най-светлия български герой се руши пред очите ни. Разрушава се със страшна сила, въпреки че гледаме да забравим веднага, щом го отминем. Та тя и улицата до този дом и скривалище вече се е отмила с годините. Такова е положението на много паметници в цялата страна от десетилетия. Дори когато слагаха паметната плоча на къщата на Найден Хасъмски, тя вече имаше нужда от основен ремонт. И опитите на определени хора да спасят обиталището на Левски останаха неразбрани.

"Защо нашите институции и самите ние бездействаме от десетилетия..."

ТА ОБЩЕСТВО ли сме? Общество или тълпа, която е изгубила нишката и смисъла за съществуванието си? Тълпа, която никога не намира основание да протестира, когато става дума за паметта си. Нали за да могат да се изградят български институции нашите национални герои измираха в балкана, бесеха ги по площадите, гниеха в тъмници и чезнеха в изгнание на хиляди километри от Отечеството… Защо нашите институции и самите ние бездействаме от десетилетия, когато трябва да свършим нещо за смисъла на съществуването си като нация и общество… И да знаете, в четвъртък вечерта не се отцепи фасада на стара къща, отцепи се един голям дънер от дървото, което е смисъл за нашето съществувание. Тълпа, недостойна за миналото си и народ, предизвикващ грозното си бъдеще.

Константин Фичев

Бел. ред. Научихме, че собствениците се опитват да спасят къщата, неотдавна е укрепен и подновен покривът й, предстоят други ремонтни дейности; организирана е и дарителска кампания, която досега обаче е безрезултатна. Но проблемът има допълнителни „нюанси“. По тесния път в мах. Миленча минават тежките камиони на дърводобивниците и това допълнително застрашава старите къщи в района. Друго – по сега действащите закони община/държава няма как да помогне/инвестира в подбни имоти, колкото и значими да са те; т. е. вероятно е необходима нормативна промяна.

Начало

Още от същия автор:

• Когато България и офицерската чест
• Черквата "Св. св. Константин и Елена"
• Мостът на Кольо Фичето при Бяла
• Свещникът реликва на Кольо Фичето
• Нощта на 1 февруари – кървавият четвъртък на "народния съд" 

Tweet